Доскоро Клаудио Фоти е познат в Италия като специалист по защита на правата на децата - жертви на насилие. 68-годишният психолог е автор на книги за защитата на правата на децата, основател е на специализираната фондация за психологични оценки "Хензел и Гретел", участва в редица научни конференции, работил е в съда за непълнолетни в Торино до 1993 г., като продължава да е съдебен експерт.
Сега прокуратурата в провинция Реджо Емилия го обвинява в това, че е "използвал дете като своеобразно лабораторно морско свинче за нуждите на специализираната психотерапия", като го е убедил, че е жертва на сексуално насилие, каквото никога не се е случвало.
Според обвинението - "Фоти е изменял психологическото и емоционално състояние на детето чрез сугестивни методи, целенасочено формулиране на въпроси по темата за сексуалното насилие и е убедил малолетното лице, че е преживяло описаните от него форми на насилие".
Пред La Stampa Фоти твърди, че все още не се е запознал с детайлите по делото, но отрича обвиненията и е "абсолютно спокоен" за доказването на невинността си. Неговият адвокат отрича тези твърдения, като нарича Клаудио Фоти "майстор в защитата на правата на децата" и "морален, коректен и чувствителен човек".
Психологът е един от обвиняемите по разследването "Ангели и демони", което разтърси италианското общество преди дни. Събраните данни накараха главния прокурор на провинцията да определи случилото се като "съсипващо човещината". Но този казус може да се окаже продължение на старо разследване от края на 90-те години, когато 16 деца от района на Модена са отнети завинаги от семействата им заради съмнения за сексуално насилие.
В този случай също е била замесена неправителствената организация от Торино "Хензел и Гретел", ръководена от Клаудио Фоти.
Разследването в Модена започва през 1996-1997 г., когато Федерико Скота и съпругата му са обвинени в съучастие в педофилска мрежа, която почитала дявола и извършвала жертвоприношения с деца и животни по гробищата посред нощ, пише британският "Гардиън" в статия през май 2019 г.
Подобни скандални твърдения се разпространяват не само срещу семейства в Италия, но и в САЩ и Великобритания в края на 90-те. Нито едно от тях не е подкрепено с неопровержими доказателства, но няколко души биват осъдени. Една от набедените майки в Италия посяга на живота си заради позорните обвинения. Местен свещеник, който е обвинен в съучастие при сатанински ритуали, умира от инфаркт в хода на делото. Години по-късно съдът го признава за невинен - посмъртно.
Съпругата на Федерико Скота също е оневинена, но самият той прекарва 8 години в затвора. 20 години след избухването на сагата журналистът и писател Пабло Тринчиа прави разследване по случаите и описва последиците от делата в книгата си "Отрова". Той твърди, че децата, въвлечени в разследването, са били манипулирани от служителите, за да потвърдят обвиненията.
Тринчиа открива серия от слабости в обвинението, довело до осъдителните присъди. Журналистът е разговарял с две от порасналите вече деца, които с днешна дата твърдят, че са били убеждавани да обвинят Скота и смятат, че са били подведени от психолозите.
Показанията им за посегателства са дадени след няколкомесечни беседи с една и съща специалистка по психология, която прави изводи за извършено насилие на база на противоречива информация от малолетните деца.
В хода на разследването срещу Скота, полицията влиза в съседна къща, обитавана от самотна майка и 8-годишната й дъщеря. Момичето е отнето и е пратено да живее в дом, ръководен от монахини. След терапия, продължила няколко месеца при същата психоложка, дъщерята започва да обвинява Федерико Скота в сексуално насилие. Според показанията на детето - нейната майка също е била въвлечена в предполагаемата схема. Жената се самоубива, след като съдът й налага мярка за неотклонение "домашен арест".
Тринчиа твърди, че единствените доказателства по делото са показанията на децата пред един и същи психолог, както и доклад на гинеколог, който твърди, че има следи от сексуално насилие срещу тях - въпреки че други медици са оспорили тази оценка.
Осъденият Федерико Скота вече е на свобода. Той продължава да твърди, че е невинен и че иска да изчисти името си от тежкото петно на обвинението в педофилия.
Когато преди дни прокуратурата в провинция Реджо Емилия разкри резултатите от акцията "Ангели и дяволи", италианските медии припомниха за случая от Модена.
Журналистът Пабло Тринчиа коментира пред Ultimissime Modena, че е знаел за случващото се, защото е получавал сигнали за нередностите от страна на същата неправителствена организация "Хензел и Гретел", която е работила с прокуратурата в Модена в края на 90-те.
"Установихме, че (когато психолозите са наети да направят експертни оценки на децата) те са задавали изключително манипулативни въпроси. Сега същата организация отново е замесена в разследването. Очевидно ще трябва да изчакаме и да видим какви материали ще събере прокуратурата в Реджо Емилия, но може да се каже, че методът на центъра "Хензел и Гретел" е спорен. Този метод се отклонява силно от наръчника от Ното (разработен за нуждите на съдебни психолози при разследвания на насилие срещу деца)", казва журналистът.
"Този наръчник дава насоки, които трябва да се следват при интервюиране на деца - да не се задават никакви сугестивни въпроси, да не се правят внушения, съмненията за насилие да не се приемат за даденост, а да бъдат внимателно проучвани и доказани. Фоти и психолозите от центъра "Хензел и Гретел" винаги са били противници на този метод, което е смятан за международно признат научен инструмент", казва той.
Как е възможно същата фондация, която е работила по спорните случаи в Модена, да продължава да развива дейност? Журналистът си го обяснява с липсата на достатъчно критична преценка за работата на организацията.
"Фоти прави експертни оценки за прокуратурите из цяла Италия още от 90-те години. В продължение на години психолозите от центъра "Хензел и Гретел" пътуват из страната, за да провеждат обучения за местните здравни служби. Защо продължават да работят? Може би защото всички продължават да им се доверяват и никой не се вглежда в методите им, затова никой не се намесва", казва журналистът.
Тринчиа настоява полицията и прокуратурата да потърсят по-дълбоките причини, които са допуснали създаването на подобна престъпна мрежа.
"Истинските въпроси, които трябва да си зададем сега, са следните: Ако е вярно, че тези хора разпитват децата по подобни начини, защо Съдът за непълнолетни лица в Болоня не се е поинтересувал какво се случва. В крайна сметка, той е трябвало да прецени дали социалните работници и психолозите са работили неадекватно. Вторият въпрос е: ако всичко това се окаже истина, какво ще се случи с децата оттук нататък. В случая става дума за момчета и момичета, които са изведени от семействата си преди 3-4 години", казва още той.
"Нужно е да погледнем по-дълбоко в системата, да видим кой стои зад нея и какво правят институциите. Иначе никога няма да изкореним тумора, който е пуснал дълбоки корени", настоява Тринчиа.
