Всички погледи бяха насочени към Берлин: Светът на авиацията нямаше търпение да види голямото откриване на летище „Вили Бранд", насрочено за лятото на 2012.
Хиляди доброволци провеждаха репетиции в продължение на седмици преди големия ден. Медиите се подготвяха да отразяват денонощно събитието, сред гостите се очакваше да бъдат германският канцлер Ангела Меркел и много други ВИП личности.
Lufthansa дори планираха да докарат един от новите си Airbus A380 за първи полет до Франкфурт.
Тогава обаче се случи неочакваното - откриването на новата архитектурна перла на Германия беше отложено в последния момент. Причината: "технически проблеми."
Оттогава минаха шест години, летището все така си остава затворено. Нито един редовен търговски полет не е използвал свръхмодерния терминал, нито е обявена официално дата за откриването му.
Строителството на летище Берлин Бранденбург продължава да бъде пълно фиаско. Още по-поразителното е, че това се случва в страна като Германия - известна с инженерните си постижения.
След падането на Берлинската стена столицата на Обединена Германия се нуждаеше от модерно международно летище. Проектирането му започна още в началото на 90-те години.
По това време Берлин разполагаше с три активни летища: „Тегел", „Шьонефелд" и „Темпелхоф". И трите са наследство от тежката история на града през ХХ век, строени между 1923 и 1948 г. Възрастта им все повече започваше да бие на очи, ограниченията им в епоха на драстичен ръст на въздушния трафик - също.
Най-старото берлинско летище "Темпелхоф" беше закрито през 2008 г. въпреки впечатляващата му архитектура и историческа значимост. Бившето източноберлинско летище "Шьонефелд" се превърна в любим хъб на нискобюджетните авиокомпании, а "Тегел", де факто остана основното международно летище на града.
Развивани в годините на Студената война, нито едно от двете не е особено подготвено да поеме растящия пътнически поток. В резултат на това възникна идеята да се построи ново летище на празен терен непосредствено до "Шьонефелд", а след откриването му другите две летища да бъдат затворени.
Какво обаче се обърка?
Твърди се, че основният виновник за провала на летището е грешният проект на системата за противопожарна защита. Системата се оказва изключително сложна. Според проекта в случай на пожар пушекът трябва да се изпомпва надолу, под сградата на терминала, вместо нагоре през тавана чрез естественото движение на горещия въздух, както е нормалната практика.
Това обаче не беше единственият проблем. С течение на времето бяха открити и много други проблеми - прегряване на окабеляването, твърде къси ескалатори, сериозни структурни дефекти в таваните, плюс още цял куп други недостатъци.
В крайна сметка беше установено, че при строителството не са спазени изискванията на регулаторните органи. С други думи: много елементи от сградата ще трябва да се построят отново, от нулата.
Техническите проблеми сякаш не бяха достатъчни. Проектът бе забъркан в корупционни обвинения и съдебни спорове около финансирането му.
До момента в строителството на летището са потънали над 6 млрд. евро.
Тъй като проектът зависи от властите в две отделни германски провинции - Берлин и Бранденбург - летището се превърна в терен за борба между политици на всички нива.
В нито един етап от реализирането му няма централен мениджърски екип, който да контролира и ръководи проекта като едно цяло. Това създава среда, в която никой вече не знае каква е реалната ситуация. Неяснотите около строителството водят дотам, че въпросът за новата дата на откриването тъне в пълна мистерия.
Забавилото се откриване на новото летище създаде цял куп нови проблеми за германските власти, най-вече по отношение на бъдещето на "Тегел", което продължава да функционира като основен международен хъб на Берлин.
"Тегел" трябваше да бъде затворен в момента, в който започне да се ползва Бранденбургското летище, но продължава да се държи до ден-днешен.
Първоначалният план предвиждаше на негово място да има разнообразни проекти, включително иновационен бизнес-парк. Това решение обаче сега е под въпрос - на 24 септември се местен референдум, на който жителите гласуваха летището да продължи да функционира пълноценно.
Дали Берлин някога ще стане основен център на въздушен транспорт, каквито амбиции има?
Въпреки че градът се е превърнал в магнит за всевъзможни технологични и творчески индустрии, той остава единствената европейска столица, която е по-бедна от останалата част от страната.
Нараства търсенето на въздушен транспорт, но то е основно за превоз от точка до точка, предимно предоставян от нискобюджетни авиокомпании като Easyjet и Ryanair. Перспективите за по-високодоходен транспорт на големи разстояния остават скромни.
Фалитът на Air Berlin е несъмнена спънка, въпреки че Lufthansa се намеси и частично запълни отворилата се ниша.
Проблемът на Берлин всъщност е от структурен характер.
Вече съществуват твърде много утвърдени и по-добре оборудвани хъбове, за да може германската столица да се наложи като международен или междуконтинентален авиационен център.
Основно препятствие е, че покупателната способност на населението на Берлин все още е сравнително ниска.
Местният пазар за бизнес-пътувания е много малък, особено за полети на големи разстояния, няма авиокомпания, която да си позволи да превърне идеята „Берлин като мега-хъб" в жизнеспособен проект.
Бранденбургското летище може и да не отвори врати преди 2021 г., според данни на „Тагесшпигел". Наскоро приключила инспекция откри цял набор от нерешени проблеми.
И все пак остава надеждата, че новото летище ще е готово сравнително „навреме", за да се възползва от новата вълна нискобюджетни превозвачи на дълги разстояния, които се появяват в момента. Така Берлин може да успее да оформи собствена пазарна ниша.