Часове след изтеглянето на американските войници от Северна Сирия и след заплахите на американския президент Доналд Тръмп, че ще срине турската икономика, ако Анкара предприеме офанзива в региона, Турция извърши първите си въздушни атаки над позиции на сирийските кюрди.
Впоследствие от министерството на отбраната в Анкара обявиха, че всички подготвителни действия за евентуална военна операция в Североизточна Сирия са завършени, а установяването на "сигурна зона" е съществено за приноса към налагане на мир и стабилност в региона, както и за това сирийците да живеят в безопасност.
Официално турската офанзива все още не е започнала, но ударите над кюрдите са прелюдия към такъв сценарий.
Турска военна операция в териториите на сирийските кюрди може да доведе до нестабилност, разселване и интензивни бойни действия. Самите кюрди обвиняват САЩ, че не са спазили договореностите с тях. Те се опасяват, че навлизането на турските сили може да доведе до избухване на нова война и етническо прочистване.
Засега Тръмп държи на позицията, че ще постави червени линии пред това какво могат и какво не могат да правят турците в териториите, контролирани от кюрдите.
"Ако Турция направи нещо, което аз, в моята голяма и несравнима мъдрост, смятам за прекрачване на забранени граници, аз напълно ще унищожа и залича икономиката на Турция (правил съм го преди!)", написа Тръмп в Twitter часове преди въздушната атака на турските изтребители срещу кюрдски позиции.
Въпреки това именно той даде заповедта американските войски да се изтеглят от турско-сирийската граница, с което даде "зелена светлина" на Анкара да задейства плановете си срещу доминирания от кюрдите съюз на Сирийски демократични сили.
Макар това да изглежда като предателство от страна на САЩ срещу кюрдите, не бива да се подценява и фактът, че САЩ все още имат своите силни позиции в Иракски Кюрдистан, както и бази в Източна Сирия, откъдето засега е доста малко вероятно да се изтеглят. Така че във високопарния туит на Тръмп може и да има повече сила, отколкото на пръв поглед.
В момента по всичко личи, че Анкара е готова да започне незабавно военно нахлуване в териториите на кюрдските бойци в североизточната част на Сирия.
Това обаче не е новина. Турският президент Реджеп Таип Ердоган на няколко пъти подчерта, че ако от това зависи сигурността на страната му, той няма да се поколебае да навлезе в Северна Сирия, за да се противопостави на сили на ПКК - кюрдската работническа комунистическа партия - да навлязат в страната му.
"Струпването на военна сила се случва от месеци. Анкара изпраща подкрепления в бунтовническите райони на Северна Сирия, където разполага със свои бази, докато в същото време се извършват дипломатически маневри за търсене на подкрепа, включително сред руската администрация, която също се интересува от случващото се в Североизточна Сирия", коментира анализаторът Руслан Трад в анализ за Bulgaria Analytica.
Големият въпрос - защо Турция търси тази конфронтация с кюрдите?
Турция приема кюрдските "Народни отряди за защита", които са основен компонент на Сирийските демократични сили, за терористична група, свързана с Кюрдската работническа партия (ПКК), с която Турската държава вече близо 40 години води битка.
От 1984 г. ПКК си поставя за цел да основе в териториите, обитавани от кюрдско население, самостоятелна кюрдска държава, която да притежава социалистически облик. Така от 1984 г. досега при атентати и нападения, извършени от ПКК, са загинали над 40 000 души. На свой ред партизаните на ПКК и техните сподвижници сред мирното кюрдско население са подложени на жестоко отношение и репресии от турските сили за сигурност.
Анкара защитава позицията, че Народните отряди за защита са подчинени на командването на ПКК. Самите Народни отряди за защита възникват като въоръжено крило на партията на сирийските кюрди Демократичен съюз, но има множество доклади, включително американски, които говорят за сериозните връзки с Кюрдската работническа партия.
Затова и в политиката на Турция важен момент е противопоставянето срещу установяване на кюрдски автономен регион в североизточна Сирия, тъй като според тях това ще създаде устойчива база за ПКК, откъдето да координира нападенията си на турска територия.
Затова и сега Турция иска да установи буферна зона между собствената си територия и териториите на Сирийските демократични сили, именно за да преустанови навлизането на сили на ПКК. Идеята на Анкара е техни войници да осигурят контрола в пояса на 32 км. в територията на Сирия - територия, простираща се от река Ефрат до сирийско-турската граница.
По темата доскоро се водеха преговори между Турция и САЩ, които подкрепят действията на Сирийските демократични сили, като Щатите настояваха за повече сигурност за кюрдските бойци и липсата на такъв контрол в ръцете на Анкара върху региона. С изтеглянето на американските войски от Североизточна Сирия обаче САЩ по-скоро дават зелена светлина за действие на президента Ердоган.
Освен осигуряването на тази буферна зона, дълга около 480 км. Турция също така иска да засели в нея хора - сирийските бежанци, дошли в страната след началото на гражданската война.
Плановете на Ердоган са да презасели около 1 милион от своите 3,6 милиона сирийски бежанци, дошли от цяла Сирия, в "безопасната зона". Това би осигурило на Турция една жива, дишаща демографска бариера пред кюрдската автономия в региона, при това създадена от сирийци, макар и дошли от други региони.
Друга причините за точно този аспект от плана на турския президент е и фактът, че бежанците стават все по-голям проблем във вътрешната му политика. Опозицията е изключително антисирийски настроена и след местните избори, в които Истанбул бе спечелен от опозиционната Народнорепубликанската партия, тези настроения само се засилиха. Това подтиква Ердоган да търси решение за проблема с концентрирането на сирийски бежанци. Подобно разселване на 1 млн. души в регион, който фактически е част от Сирия, неминуемо би облекчило натиска върху него и правителството му.
За да осъществи плановете си, Анкара ще разчита както на собствените си военни сили, така и на подчинените си сирийски бунтовнически групи. Те заедно трябва да установят контрол над този желан пояс по границата за разгръщане на буферна територия.
Войници на Сирийските демократияни сили
Всичко това обаче създава неминуеми рискове за мира и дори за избухване отново на война. Сирийските кюрди предупреждават за етническо прочистване и демографско инженерство на районите по границата.
В Сирия има приблизително 1,8 милиона кюрди, около половината от които живеят в предложената от Турция буферна зона. Смята се, че контролираните от Сирийските демократични сили райони има още около 1,5 милиона араби и десетки хиляди християни. Плановете на Турция неминуемо биха засилили етническото напрежение за години напред, дори и след като сраженията в региона приключат.
Турско военно нахлуване в Североизточна Сирия вероятно ще изпрати стотици хиляди цивилни, които бягат в районите, контролирани от Сирийските демократични сили, на юг и в съседен Иракски Кюрдистан.
Сирийските демократични сили заявяват, че ще защитават на всяка цена тези свои територии. В момента те разполагат с около 60 хил. бойци. Въпреки това самият терен, съставен предимно от открити равнини, ще затрудни кюрдите да се справят с втората по големина армия в НАТО.
Това, което е по-важно от чисто стратегическа гледна точка, обаче е фактът, че Сирийските демократични сили ще трябва да пренасочат усилията си в битката с Турция, вместо да обръщат внимание на засилващите се отново части на "Ислямска държава".
Именно кюрдите бяха в основата на инвазията срещу "Халифата" на ИД, превземайки последните крепости на групировката.
Терористичната група и преди е демонстрирала уменията си да се възползва максимално от хаоса и да трупа влияние и територии, затова никой не трябва да се съмнява, че тя ще го направи отново и сега, когато всички други играчи на терена в Сирия са заети със свои си проблеми.
И все пак плановете на Ердоган продължават под погледите на САЩ и Европа и под обещанието на президента Тръмп да действа остро срещу Турция при всяко преминаване на "червените линии". Сигурно обаче е, че предстоят нови, изключително несигурни времена за региона, разкъсван от множество различни интереси.
