Корина е на 16 години, когато бива продадена от майка си. По това време тя и семейството й живеят в малък град в Румъния, съвсем скоро след приемането в ЕС. В страната цари настроение на щастие и надежда за по-добро, европейско бъдеще.
Семейството на Корина обаче не вярва в надеждата. Майка й прибира 300 евро в джоба си и пуска най-голямата си дъщеря в ръцете на "любовника". Въпросният, подобно много други такива като него, е харизматичен, чаровен и способен да омая младо момиче. Такива мъже управляват голяма част от трафика на румънски момичета в Италия с цел проституция.
Сега тези "любовници" опитват същата стратегия спрямо младите италианки.
В случая на Корина тя не осъзнава, че с преминаването на италианската граница (с надлежно пълномощно, че може да пътува с този мъж, подписано от майка й), тя започва своя път през ада.
Според нея тя и новият й любим, който е безнадеждно влюбен в нея и иска двамата да създадат семейство, са на път да започнат нов живот в Италия. Как може тя да си представи, че същият този любвеобилен мъж ще се превърне в садистичен похитител, който ще я държи под ключ и ще я кара да проституира?
За да живеят обаче, се изискват пари - за наем, за храна, за дрехи. И мъжът на живота й малко по малко започва да я кара да излиза с други мъже за пари, представяйки нещата не като проституция, а като нещо, което тя прави "от любов". Затова и в нейната глава се е запечатало така - като акт на любов. Нещо, което впоследствие се превръща в начин на живот, а любимия - в неин тъмничар.
За времето, в което проституира, Корина отслабва сериозно, докато теглото й става едва 42 килограма. Всеки ден мъжът й крещи: "Ти си грозна, не струваш нищо. Ако не останеш с мен, никой друг няма да те вземе." И Корина му вярва, оставайки с него и с всички мъже, които я доближават на улицата. Дори и след аборт, след счупена ръка. Всяка нощ тя се прибира у дома и слага изкараните пари на масата, като запазва съвсем малка (а понякога и никаква) част от тях за себе си.
Двете по-малки сестри на Корина биват продадени по същия начин и имат идентична съдба - проституират за пари, но дълбоко в себе си вярват, че го правят, само за да помогнат на семействата си. В крайна сметка те дори не разбират кога са били принудени да проституират.
"Да имат дъщери е като злато за румънците", обяснява Никол Муру. Именно тя разказва историята на Корина и двете сестри - три живота, продадени за по-малко от 1000 евро на румънски "любовници" от майка им.
Никол говори за съдбата на трите млади жени, защото иска повече хора да обърнат внимание на този начин за склоняване към проституция - тя самата е жертва на подобна измама от "любовник". За разлика от трите сестри обаче, нея никой не я продава или принуждава, тя сама попада в капана на сводниците.
"Омъжих се на 20 в Румъния. Беше красива любовна история. Роди се първо дете, после второ. Тогава мъжът ми започна да хвърля всичките си пари по покер машини. Трябваше да си намеря работа и ми предложиха да стана сервитьорка в бар в Монца (точно извън Милано)", разказва тя.
"Оставих децата на родителите си и дойдох в Италия. В един момент се оказах без работа, но имах човек до себе си, които изглеждаше много мил. Той ме помоли да проституирам за няколко месеца като начин да се върна в Румъния с малко пари. У дома имаха нужда от парите, имаше толкова много проблеми и почувствах, че е мой дълг да помогна с каквото мога. Направих каквото мъжът искаше и се озовах в доста дълбока дупка. Бях убедена, че никога няма да мога да изляза отново", разказва Муру.
Въпреки това тя успява да се освободи. В един момент разбира в що за капан е попаднала и че любовникът й не е никакъв любовник, а обикновен сводник. Така, в самото начало на 2019 г. тя успява да се върне обратно в Румъния и сега живее с децата си. Парите са малко, но тя работи, каквото има, и може да каже спокойно, че сама е господар на съдбата си. По думите й - не иска и повече от живота.
Продадени от техните майки или просто жертви на измама, всяка година хиляди румънски момичета се оказват в капана на любовниците. Цифрите се покачват непрекъснато, като вече сред пострадалите не са само румънки.
Според Асоциацията на Общността на папа Йоан XXIII - организация към Католическата църква в Италия, която се занимава и с подкрепа спрямо жертви на трафик на хора и на принудителна проституция, цялостно в Италия има около 120 хил. жени, които предлагат секс срещу пари. Всеки месец те обслужват средно по 3,5 млн. клиенти и припечелват над 90 млн. евро.
По думите на отец Алдо Буонайто от службата за борба с трафика на хора към организацията, улиците са до голяма степен "собственост" на албанските банди. Те, от своя страна, отдават част от тях на банди от различни държави, които впоследствие им отчитат процент.
Всички експерти в случая са единодушни, че най-голяма по размери група сред проституиращите са нигерийките, следвани именно от румъниките. Според изчисленията на неправителствената организация Ebano, която предоставя помощ на жертви на насилие, проституция и трафик, особено на непълнолетни, в момента по улиците на Италия има около 12 хил. румънки, като голяма част от тях са непълнолетни, обяснява шефът на организацията Барба Микеланджела.
Те стават жертва на "любовниците" до голяма степен заради крехката си възраст и липсата на достатъчно опит, че да разпознаят опасностите. Освен от своите "любовници", те често биват следени и от други, по-възрастни жени на улицата, които след това докладват за представянето на съответните момичета и дали някоя прави нещо, което не се очаква от нея.
Експертите са на мнение, че единственият начин този процес да бъде спрян, е да се действа по-радикално спрямо трафикантите и сутеньорите.
За целта обаче самите власти трябва да бъдат убедени, че тук става въпрос именно за трафик на хора и оказване на принуда и че тези жени са принуждавани да проституират, независимо от използвания начин за принуда.
"Тези, които са зависими от наркотици и търсят помощ, никога не биват питани защо са зависими. По същия начин трябва да освободим жените от тежестта на доказване на принудителната си проституция, в противен случай броят, който има смелостта да излезе и да приеме помощ, ще бъде твърде малък", коментира Барба Микеланджела.