Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Австрия казва, че идва време мерките да се вдигнат. Дали обаче Европа е готова за това

Какви мерки ще трябват, за да заработят икономиките отново, и същевременно с това да се предпазим от нови огнища на заразата Снимка: Getty Images
Какви мерки ще трябват, за да заработят икономиките отново, и същевременно с това да се предпазим от нови огнища на заразата

Започва ли да му се вижда краят? Този въпрос може да си зададе човек, когато вижда как в някои от големите европейски държави вече започват да се надигат гласове за въвеждане на стратегии за връщане обратно към нормалния начин на функциониране на държавите. Или поне да водят до облекчаване на ситуацията за бизнеса на фона на задаващата се икономическа криза

Притесненията за икономиката стават все по-силни на фона на загубата на работни места и свиването на потреблението в много държави. А междувременно новините за неколкодневни спадове в броя на починалите в най-засегнатите държави като Италия, Испания и Франция дадоха (макар и прибързани) поводи за надежда.

Ситуацията обаче далеч не е толкова проста и към момента само една държава реално представи своя план за поетапно излизане от блокадата, и това е Австрия - една от страните с най-строги антипандемични мерки в Европа.

Именно това е и една от причините страната да може да гледа в посока отпускане на режима - макар броят на заразените в страната да надвишава 12 хил. души, смъртните случаи към момента са около 240. Затова и правителството залага на стратегията за ограничаване на вируса до минимум и постепенно отваряне на икономиката, което на свой ред да ограничи икономическия ефект върху страната.

На пресконференция в понеделник канцлерът Себастиан Курц представи плана за постепенно връщане към нормалното функциониране на страната. И макар за някои това да звучи като отпускане на мерките, Курц се постара да спре в зародиш всички подобни настроения.

Той на няколко пъти подчерта, че австрийците са поддържали по време на извънредното положение поведение за пример, действайки по-разумно от хората на много места по света, като това, по думите му, сега дава шанс на Австрия да бъде една от първите "отварящи се" отново страни. Той си постави за цел и "да се измъкнем от кризата по-бързо от всички останали".

Снимка: Getty Images

В плана на правителството се предвижда извънредното положение да бъде прекратено на 14 април (два дни след католическия и протестантския Великден), но много от предпазните мерки да останат в сила и до по-късни етапи.

На първо време след 14 април ще се отворят онези магазини, които бяха посочени като несъществени за функционирането на държавата, които бяха затворени при налагането на мерките. Тук попадат малките магазини в страната (под 400 квадратни метра), магазините за техника, както и центровете за строителство и градинарство.

След 1 май всички магазини вече ще могат да отворят, освен ако властите не решат дотогава нещо друго. Хотелите и ресторантите ще останат затворени поне до средата на май. Правителството обаче си запазва правото "да дръпне аварийната спирачка" във всеки един момент, ако се види, че рисковете за нова вълна на заразата в страната се повишават значително.

Публичните събития (изискващи събиране на хора) остават забранени до края на юни. Училищата ще продължат с дистанционната работа до към средата на май. Работата на университетите - преподаване, изпити и изследвания, ще остане дистанционна, докогато е възможно това.

Засега най-големият въпрос е кога и в какви рамки да се даде отново свобода за пътуване. По думите на Курц това ще стане, когато вече има готова за употреба ваксина. А кога ще е това... никой не може да каже със сигурност. По думите на канцлера казусът с пътуването е сложен, тъй като то ще представлява опасност, докато не се намери реално, работещо решение. Очаква се скоро правителството на Австрия да излезе със специално решение по въпроса.

Властите в страната сериозно наблегнаха на това да се избягват всякакви събирания заради Великден. По време на празника в страната блокадата ще важи с пълна сила, включително наложените забрани за излизане от домовете (в страната трябва да се представя специална декларация, посочваща конкретните причини човек да излезе от вкъщи).

Междувременно носенето на медицински маски на обществени места остава задължително и след 14 май, както и социалната дистанция - един човек на 20 квадратни метра и избягване на всякаква близост навън.

Дългосрочната стратегия за остатъка от годината и след това все още не беше представена напълно, но правителството даде да се знае, че се е спряло на стратегията за ограничаване на достъпа на вируса пред идеята за стаден имунитет. Това включва прилагането на стратегия с тестване на населението, в която се предвижда тестването на 1% от населението на страната по принципа на национално-представителната извадка.

Министърът на здравеопазването на страната обяви ограничаването като съпътстваща мярка, като добави, че случаите на зараза трябва да бъдат изолирани още по-последователно. Това, по думите му, изисква по-прецизен контрол, поради което правителството ще увеличи използването на инструменти за прогнозиране и случайни тестове, както и ще разшири използването на тестове за антитела.

Натискът върху икономиките води до това все по-често да се говори за подобни примери и за стратегии за излизането на различните държави от Европа от блокадата, наложена заради заразата. Ако има обаче страна, която действително да има потенциала за подобен ход, това е Германия.

Снимка: Getty Images

Тя регистрира най-нисък процент на смъртност от коронавируса в Европа, като причина за това най-вече е фактът, че Берлин сериозно залага на широкомащабното провеждане на тестове за COVID-19, което доведе и до по-ранно хващане на много от случаите на зараза с вируса.

Група учени икономисти, юристи и медицински експерти от Института за икономически изследвания IFO излязоха с доклад посветен на това какви мерки трябва да се предприемат, за постепенното възраждане на най-голямата икономика на Европа. Това би позволило на определени индустрии и работници да възобновят дейността си, докато междувременно се предприемат стъпки за предотвратяване на възникването на нови огнища на коронавируса.

Основната идея на този доклад е паралелното възстановяване на работата, докато междувременно се вземат всички мерки за сигурност да се предотвратят нови огнища на заразата.

Според учените ваксина или ефективно лечение на вируса не могат да се очакват реално преди 2021 г. Затова и те са на мнение, че Германия трябва да подходи към борбата срещу болестта "по-скоро като към маратон, отколкото към спринт", тъй като според прогнозите на IFO ако блокадата продължи три месеца или повече, това ще доведе до спад в прогнозния БВП за годината от цели 20%.

В плановете, посочени в доклада се предвижда въвеждането на списък от мерки, включително задължително носене на медицински маски на обществени места, ограничаване на събирането на хора и система за бързо проследяване на веригите на разпространение на заразата.

Засега правителството не застава зад подобни мерки. В понеделник говорителят на кабинета Щефан Зайберт заяви, че все още не може да предостави твърд график за премахване на ограниченията, макар да се работи по въпроса.

Междувременно канцлерът Ангела Меркел поне към момента се противопоставя на говоренето в посока "отваряне" на страната.

По думите ѝ "все още не е дошло времето да се говори за отпускане на правилата".

"Федералното правителство "интензивно" мисли за това как ограниченията за излизане могат да бъдат постепенно облекчени. Не е подходящо обаче да се посочва време за това сега", коментира Меркел. Така по думите ѝ основен фокус на правителството остава опазването на здравето на гражданите, а отпадането на мерките за сигурност ще стане постепенно и на отделни етапи.

Според източници на "Ройтерс" в плановете на германското правителство, изготвени от Министерството на вътрешните работи", се предвижда отварянето на страната да стане постепенно с включване първо на важни сектори от търговията и производството, като паралелно с това ще се следи да се гарантират ниски нива на разпространение на коронавирус, когато общественият живот постепенно бъде възстановен.

За да е възможно това, трябва да се въведат механизми за проследяване на над 80% от хората, с които е контактувал заразен човек, в рамките на 24 часа от поставянето на диагнозата.

Какво остава за другите държави? Засега преди всичко въпросът е да се отчете траен спад в случаите на нови заразени и смърт от коронавируса.

Установи ли се, че пикът преминава, тогава вече може да се говори за постепенно оттегляне и на мерките за ограничения и включването на "замразените" сектори на икономиката при условия, които да гарантират, че нови огнища няма да се създадат. Иначе просто ще трябва да повторим цялата тази лудост отново.

Най-четените