Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

COVID-парадоксът на Испания: "Имам повече спестявания от всякога"

COVID-парадоксът на Испания: "Имам повече спестявания от всякога" Снимка: Getty Images

Пилар Руиз е особен случай. В последната половин година тя успява не само да запази работата си като бизнес анализатор в агенция за недвижими имоти в Мадрид на фона на разразяващата се обща криза, но е и повишена с малък, но все пак осезаем ръст в заплатата.

Испания беше една от най-тежко засегнатите страни от коронавируса, а наложеният строг локдаун през пролетта доведе до сериозни трусове в икономиката, фалити на фирми и загуба на работни места.

Това принуди правителството да отпусне специална програма за всички тези служители, които иначе ще останат без работа, както и да задейства всичките си сили да запази заетостта в страната. И все пак хиляди хора на временни договори и на хонорар останаха на улицата.

Затова и на този фон казусът на 33-годишната мадридчанка е наистина забележителен. Нейната по-малка сестра - Беатрис, пък е лекар специализант в здравен център в Аравака и допълнително с това дава смени в болницата "Пуерта де Йеро" в Мадрид.

Пилар работи от вкъщи и вече не ѝ се налага да шофира 15-те километра до офиса ѝ в Мадрид. Всъщност колата ѝ почти не е напускала гаража за месеците от началото на пандемията.

Пилар също така вече не носи грим и не си слага парфюм, тъй като не излиза навън особено много, а и се опитва да намали изходите си до минимум. Неизбежна е била отмяната и на летните ѝ планове за пътуване до Африка през отпуската.

Беатрис също има дълъг списък с неща, които е спряла да прави по време на пандемията - не ходи на кино, на концерти, не излиза по ресторанти и е престанала да пътува. Притисната от бруталната натовареност на лекар по време на пандемия, тя яде почти само болнична храна и даже едва е намерила време да излезе и да си купи нови дрехи.

Това, което в един момент в края на лятото двете сестри осъзнават, е, че въпреки целия стрес, през който минава испанската икономика, двете разполагат с повече пари откогато и да било досега. 

Това е и испанският COVID парадокс - една значителна част от населението разполага с повече пари по време на кризата, отколкото в "нормалните" времена. 

Налагането на първия локдаун през пролетта в Испания оказа огромно влияние върху поведението на потребителите. Затворените магазини, молове и всякакви бизнеси, които не са от значение за функционирането на държавата, намалиха значително възможността на испанците да харчат пари.

От тях се очакваше да стоят вкъщи и да пазят здравната система от претоварване. И дори човек да дава пари за онлайн пазаруване, това рядко "изяжда" всички доходи. 

Този фактор, съчетан с вълната от несигурност относно бъдещето, доходите и заетостта сред голяма част от населението, доведе до изненадващото явление - рязък скок в спестяванията. 

Според Националния статистически институт на страната до края на третото тримесечие спестяванията в Испания са достигнали рекордно високите 22,5% от разполагаемия доход на домакинство.

Последните данни на Банката на Испания подкрепят този извод: към септември домакинствата в страната са достигнали безпрецедентните до този момент 760 милиарда евро като депозити.

Дори през лятото, когато спестяванията традиционно спадат заради разходи по ваканции и пътувания, цифрата на спестените средства е продължила да нараства.

Макар това да звучи обнадеждаващо за една от големите икономики в Европа, експертите са на мнение, че далеч не всички в страната се радват на тази тенденция.

Нарастването на спестяванията на домакинствата се наблюдава само при държавни служители, хора, които са запазили работата си, или са се класирали за правителствените програми, както и при пенсионерите.

"Служителите, които не са загубили работата си или са попаднали в програмите на правителството за запазване на заетостта, които са на безсрочни договори и могат да работят от вкъщи, те спестяват много", казва Игнасио Конде-Руиз, заместник-директор на Фондацията за приложни икономически изследвания (Fedea) и професор в университета Complutense в Мадрид.

По думите му обаче твърде много хора са били на временни договори или наети на хонорар, заради което не отговарят на условията за правителствените помощи. Много от тези хора са традиционно изложени на риск от бедност и за тях спестяванията са мираж.

Подобно разделение само отваря още повече ножицата на социалното неравенство, обяснява Конде-Руиз.

Спадът в потреблението през второто тримесечие на годината с 23,9% води до негативи за онези, които работят при несигурни условия, за самонаетите и за собствениците на предприятия. Същевременно с това обаче е увеличил спестяванията на пенсионери, работещите на твърди трудови договори и държавни служители, чиито доходи не са ударени от кризата.

С други думи, обществото се разделя на две по този показател. Едната част е съставена от хора, които са загубили част от покупателната си способност заради мерките за справяне с коронавируса и те не могат да си позволят повече харчове.

Другата група е на тези, които са повишили покупателната си способност, но и при тях харчовете няма да се увеличат, защото или са притеснени от цялостното състояние на икономиката, или просто ограниченията на мерките са орязали възможностите някои разходи да бъдат направени като цяло.

Лекарят специализант Беатрис споделя, че в момента има "видимо повече" спестявания от всякога. Но тя се притеснява от икономическите затруднения, пред които е изправена голяма част от страната.

"Чувстваш се малко зле, че докато продължаваш да печелиш пари, има хора, които просят за храна. Но за това има държавна помощ", казва тя.

Проблемът с подобно рязко увеличаване на спестените пари е, че по този начин се изтегля капитал от самата икономика и това може да засили още повече кризата и фалирането на бизнеси. 

Според Конде-Руис би било по-добре правителството да ускори схемата за гарантиран минимален доход или да предложи временна помощ на най-засегнатите семейства, вместо да повишава заплатите на държавните служители в момент на отрицателна инфлация.

Това, по думите му, не само ще е по-справедливо решение, но също така ще създаде повече движение на парите. Едно семейство с ниски доходи на прага на бедността има много по-голяма причина да харчи парите от държавната подкрепа, вкарвайки ги в икономиката, от държавния служител, който ще се опита да се подсигури за в бъдеще, заделяйки част от повишената си заплата "за черни дни", обяснява експертът. 

Но дори тези, които се справят по-добре сега и си позволяват да заделят средства, усещат негативите от кризата. 

Една от най-облагодетелстваните групи в случая със сигурност са богатите пенсионери. Такъв е Хосе Луис Муньос-Кобо - 71-годишен бивш професор по ядрено инженерство с 46 години стаж по специалността си.

Въпреки че е решил да не се отдава на традиционната си почивка тази година, а като цяло може да изкара още доста време със спестяванията си до момента, той също отчита загуби.

Част от доходите му идват от пенсия, която е свързана с инвестиции на борсата, а друга част - от наеми на имоти, които притежава. Кризата е ударила и двете пера - от една страна, борсите понесоха сериозен удар след началото на пандемията, а от друга - много от наемателите му са помолили за по-ниски наеми или за забавеното им плащане, докато трае кризата.

Емилио Онтиверос, президент на международната компания за финансови анализи AFI подчертава, че макар като цяло разходите да падат, някои харчове остават фиксирани и дори могат да се увеличат по време на локдаун. Той посочва като пример ипотеки, наеми, и комунални сметки, които при работа от вкъщи или просто стоене у дома заради блокадите, осезаемо се повишават.

Мигел Анхел Розас, който работи в Държавната банка на Испания от 27 години, е съгласен с Онтиверос. Той казва, че не е успял да спести пари, въпреки че е държавен служител - друга група, която преживява кризата традиционно по-леко.

Розас си обяснява това с повишените си разходи, докато работи от вкъщи. Той харчи за по-добър интернет, за отопление и си позволява да купува по-скъпи хранителни стоки, докато се храни вкъщи. Купил си е и специален ергономичен стол.

"Това е изгодна сделка за бизнеса. Те не плащат за климатик, за чистене, за вода, електричество или дори за охрана", коментира държавният служител.

Някои компании, като AFI, са помогнали на работещите от вкъщи служители да покрият разходите за оборудване като столове или бюра, но практиката не е широко разпространена.

Надеждите на експертите сега са, че в крайна сметка ваксините ще приближат света до връщане към нормалното, а с това и спестените пари ще влязат обратно в икономиката.

Според икономиста от инвестиционната компания Arcano Игнасио де ла Торе брутният вътрешен продукт на Испания се е увеличил повече от очакваното през третото тримесечие, тъй като възвръщаемостта на разходите на домакинствата е била подценена.

Доклад на Arcano, озаглавен "Светът след COVID-19", твърди, че ще има силен ръст на потреблението през 2021 г., като оттам напомнят, че голямата трагедия на испанския грип от 1918-1919 г. не е последвана от масова икономическа депресия, а по-скоро от щастливите и диви години на 20-те.

Европейската комисия също е оптимистично настроена към 2021 г., макар и нейните дългосрочни прогнози да са по-предпазливи. 

Въпреки това обаче там се добавя, че очакваният ръст на частното потребление ще се успокои през 2022 г., до голяма степен поради продължаващата несигурност относно перспективите за работа и доходи, "които вероятно ще поддържат повишени спестявания."

Големият въпрос сега е доколко нарастването на спестяванията, плюс подкрепата от фонда за възстановяване на Европейския съюз, ще допринесат за повече разходи, повече растеж и повече заетост.

Навиците на харчене на испанците, а и на европейците като цяло, могат да бъдат белязани от психологическото въздействие на кризата. А както добре знаем, в икономиката всяко едно притеснение за криза има потенциала да се превърне в самоизпълняващо пророчество.

 

Най-четените