Франция ежегодно преживява няколко горещи вълни, коя от коя по-тежки и опасни. Настоящата счупи няколко температурни рекорда, прати страната в авариен режим и отново даде повод за необичаен за по-голямата част от останалия свят дебат.
Въпреки ръста в последните години, във Франция все още климатиците са по-скоро рядкост. Проучвания на Френската агенция за екологичен преход сочат, че около 24% от домакинствата в страната имат подобен уред към 2025 г., макар че броят им се скочил с една трета само за 2 години.
Около само две трети от офисите и бизнесите са климатизирани, а подобно охлаждане няма в сериозен процент от лечебните заведения, обществения транспорт и училищата.
С тези данни Франция е сред последните крепости на съпротивата срещу енергоемките и природонесъобразни климатици - особено предвид южното разположение на части от страната. И въпреки това климатизацията на обществените сгради е част от политическия дебат, който се разгаря паралелно с почти всяка нова гореща вълна.
Сега големи части от Франция са под убийствения натиск на температури около и над 40 градуса още преди края на юни, и нямаше как политиците да пропуснат и този рунд.
Който е толкова нажежен, че очакванията са на следващите президентски избори през 2027 г. поне част от кампанията да е под мотото "Франция на вентилаторите срещу Франция на климатиците".
Или поне така смята представител на една от партиите в правителството, цитиран от френската обществена медийна мрежа Franceinfo.
Разделението е ясно - левите са против навлизането на AC уредите, а десните са "За", и не пропускат възможността да го кажат ясно. Една от десните опозиционни формации в парламента - UDR - обяви, че ще внесе закон, с който климатиците да станат задължителни в училищата и домовете за възрастни хора.
Марин льо Пен от "Националния сбор" пък заяви отново, че ако бъде избрана за президент, ще приложи в действие "мащабен план за климатизация", тъй като това е въпрос на обществено здраве.
Тя започна да обещава климатизация още от 2025 г. при една от горещите вълни тогава. Сега обаче от партията са още по-конкретни и дори предвиждат безлихвени заеми за 20 млн. евро, гарантирани от държавата, с които до 40 млн. домакинства да си инсталират уреди за охлаждане.
От нейната партия смятат, че предложенията им са продукт на здрав разум на фона на догматичните позиции на екологично настроените опоненти от ляво.
"Това не се харесва на защитниците на околната среда, които предпочитат да инсталират вятърни мелници и турбини в полето. Ако следваме логиката, нека се доверим на нашата достъпна ядрена енергия, която ще захранва нашите климатици", коментира говорителят на "Националния сбор" Лоран Жакобели.
От ляво пък отвръщат, че политиците на Льо Пен опитват да накарат хората да забравят за отричането на климатичните промени, с които самият "Национален сбор" се заиграва от години. Според бившия министър на екологичния преход Аниес Пание-Рюнаше предложенията на Марин льо Пен ще доведат до огромен ръст в сметките за ток на най-бедните.
Обичайната позиция на левите партии във Франция е, че фокусът трябва да падне върху други мерки за охлаждане като по-добра изолация на сградите.
Според тях поставяне на енергоемки уреди навсякъде само увеличава щетите, тъй като климатиците загряват улиците допълнително извън сградите, освен че вредят на околната среда и допринасят за климатичните промени.
"Не бих оставил детето си, внучка си или правнучка си на място, където климатикът ще блъска от сутрин до вечер", коментира Жан-Люк Меланшон - един от най-популярните представители на крайно лявото във Франция.
На този фон реакцията на зелените - партия "Еколозите", са учудващо умерени.
Оттам наблягат на друго предложение - да се въведе възможност за 5 дни климатичен отпуск годишно, с което да се защитят хората, които работят на открито или в помещения без охлаждане.
Според лидера на партията Марин Тонделие обаче климатизацията не е нито табу, нито решение за всичко, а от партията допълват, че никога не са били против климатизацията по принцип. Самата Тонделие заяви, че на места като болници и училища няма как да се справят без подобен тип охлаждане при гореща вълна като настоящата.
Зелените обаче смятат, че масово въвеждане на климатици, ръководено от краткосрочна визия, засенчва съществените въпроси като дебата за озеленяването, ограничаването на асфалта и подобни дългосрочни инвестиции.
Между двете крайности, естествено, са представителите на центристките партии, които посочват, че климатизацията не е по-лоша от заболяванията, които може да причини или влоши липсата им.
"Дебатът не е за или против. Абсурдно е да се противопоставяме на климатизацията от догматизъм, но тя не може да бъде началото и края на адаптацията към климатичните промени", коментира пред радио RMC министърът на екологичния преход Матьо Льофевр.
За нас в България подобен дебат изглежда абсурден и ненужен - по данни на Националния статистически институт през 2025 г. над 72% от домакинствата в страната ни имат климатик.
Въпросът за и против и намерил отговор и в други южни страни - официалната статистика в Италия отчита, че климатици имат над 50% от домакинствата. Толкова са и в Испания, а в Гърция - поне 70 на сто.
Във Франция обаче - извън екологичните съображения - и на държавата, и на гражданите, има и няколко практически пречки.
Едната са именно ядрените централи. Около две трети от електроенергията в страната се произвежда от АЕЦ, но по исторически причини енергийната мрежа е настроена за зимно отопление, а не за лятно охлаждане.
През лятото някои от атомните централи работят с по-ниска мощност, тъй като разчитат за вода от реките за охлаждане. Която пък в жегата се затопля до нива, с които охлаждането на централите не е безопасно за речните екосистеми. Така в горещи дни с огромна употреба на енергокоемки климатици това може да доведе до спиране на тока.
Освен това в стари, исторически сгради, с каквито е пълна Франция, загрозяването на фасадите е забранено и външен климатик няма как да се инсталира. На местата, където това е разрешено, е нужно одобрение от живущите в сградата, което е бавен и не винаги лек процес.
Затова и в страната от 2025 г. е приет план за адаптация към климатичните промени, който насърчава приоритетно пасивното охлаждане и трансформация на сградите и градската среда, а не толкова масова употреба на климатици в обществени сгради.
С всеки нов температурен рекорд и жеги от 40 градуса обаче вероятно все повече французи ще са по-малко склонни да разчитат на ефектите на пасивното охлаждане.
