Някои вярваха, че с падането на "Ислямска държава" преди няколко години, ще се сложи край и на терора на радикалния ислям. Последните 4 атентата в Западна Европа - в Дрезден, Париж, Ница и Виена - доказаха, че не просто войнстващият джихадизъм не е победен, но и самата "Ислямска държава" преживява свой втори разцвет, разпростирайки операциите си на три континента.
Сега темата за контрола по границите отново е на дневен ред, а политиците и държавниците говорят отново за по-тясно сътрудничество със службите за сигурност и призовават за по-строги действия срещу ислямистките бойци.
Въпросът обаче е как? Как Европа може да се защити от радикалния ислямизъм, който поражда тези терористични нападения? Крайнодесните имат прост отговор - отървете се от бежанците. Всъщност обаче в сегашната ситуация подобно нещо може само да влоши ситуацията, но не и да я подобри.
И причината за това е проста. Тук не говорим за терористични клетки, съставени от бежанци, дошли преди няколко години, а за широки мрежи от симпатизанти, които често действат, подтикнати от гняв или от желание да се докажат.
Да, част от бежанците неминуемо са дошли радикализирани, или дори са се радикализирали на място в страни като Германия, Франция, Белгия, Австрия и т.н. Но да се смята, че те са единственият проблем с радикалния ислям на Европа, е меко казано наивно.
В Западна Европа има множество мюсюлмани второ и дори трето поколение. Има мигранти от Близкия изток, има и мигранти от Източна Европа - чеченци, албанци и т.н. И те, колкото заради културни различия, толкова заради и социални проблеми като попадането в капсулирани, изолирани и най-вече - сравнително бедни общности, решават да се обърнат към религията за подкрепа.
Проблемът е, че джихадистите това и чакат. За тях основната задача е да строят в момента не клетки от терористи, а мрежи от хора, които да споделят в една или друга степен възгледите им за света и за исляма. Именно тези хора след това сами ще поемат по пътя на джихада, убивайки хомосексуални или учители, показали карикатура на пророка Мохамед.
Затова и според мнозина експерти по сигурност особено внимание трябва да се обърне на опасността, която младите, агресивни салафити представляват. През последните години именно те са целта на пропагандата на джихадите.
Те са озлобени на Запада, който не ги приема такива, каквито са, не успяват да се впишат в обществото, а междувременно крайнодесни групи говорят за това как всички мюсюлмани трябва да се махнат от Европа. Всичко това ги прави потенциална благодатна почва за посланията на радикалния ислямизъм.
Оливер Рой, френски експерт по ислямизма, също вижда опасността от подобен тероризъм да идва предимно от млади мъже, "очаровани от насилието на джихада". Според него това е нова група млади, уверени в себе си хора, които вярват, че са по-добри мюсюлмани от родителите си, без обаче да са изучавали кой знае колко Корана.
Рой ги определя като непокорни младежи, които виждат своя бунт срещу системата в ислямисткия наратив, предоставен им от организации като Ал Кайда и така наречената "Ислямска държава" (ИД).
По думите му, у тях има развит нещо като "култ към смъртта" - "Когато тези млади мъже убиват, те очакват да бъдат убити. Това не е толкова идеология, колкото лична траектория. Те имат за цел да отидат в рая, да умрат като мъченици", обяснява експертът.
Според социолога от Франкфурт Феликс Росмайсл, който е част от изследователски проект, изследващ темата за джихада, тази динамика сред младите, крайнорелигиозни мюсюлмани - и мъже, и жени - се дължи на очакванията от религията, които самите те вярват, че има към тях. По този начин те се усещат принудени да извършват актове на насилие.
Росмайсл обяснява, че при тях ислямът се превръща в алтернатива на традиционните очаквания, които обществото и родителите имат към младите хора - да имат академичен успех и да си намерят добра работа. Вместо това тези млади мюсюлмани, повлияни от реториката и пропагандата на радикални ислямисти, вярват, че от тях се изисква да поведат джихад, за да бъдат оценени по достойнство.
Именно това според него ги прави и толкова податливи на пропагандата на джихадистите. В едно общество, което ги отхвърля заради религията им, те виждат в нея изход от ситуацията и се стремят да отговорят максимално много на създадените очаквания.
"Разбира се, знаем, че онези, които са нестабилни или в момента преминават през криза, много бързо могат да бъдат вербувани от екстремистката сцена", обяснява пред DW Томас Мюке - квалифициран учител, психолог и управляващ директор на Мрежата за предотвратяване на насилието (VPN), която работи за премахване на екстремисткото влияние върху проблемни хора.
Неговата организация работи най-вече в затворите и в различни общности, където има сигнали за радикализация. Други възможни техни "клиенти" са завърнали се от Сирия и Ирак бойци или техните семейства. Основната задача на VPN е да накара тези хора отново да започнат да си задават въпроси, а не да осмислят всичко през призмата на джихада и насилието.
"В ислямисткия свят, редът на нещата е такъв, че трябва да се подчиняваш, да се оставиш да бъдеш зависим. И тези хора губят способността да задават въпроси и да мислят за себе си", казва Мюке.
Той обаче е категоричен, че дерадикализацията все пак има своите граници, отвъд които не може да се постигне особено много.
"Не трябва да си правим илюзии, че ако положим големи усилия в областта на сигурността, в областта на социално-педагогическата работа, никога няма да има ново нападение. Винаги ще има нападения", коментира той, говорейки от горчив опит.
Един от клиентите, с които той е работил - 20-годишен мъж - е атентаторът от Дрезден, който с нож нападна двама хомосексуални мъже в началото на октомври, убивайки един от тях.
Според Мимун Берисун в такива случаи голяма роля играе и преструването - да скриеш религиозната си вяра от неверник.
"Ако например има съдебни разпореждания, принуждаващи човек да се съобразява с определени мерки, но вътрешно все още не се е откъснал от идеологията, е много трудно да го откъснеш от нея", коментира той.
Берисун е основал доброволческата организация "Обрат на 180 градуса", която също работи с млади мюсюлмани, опитвайки се да ги откъсне от ислямистката сцена и от организираната престъпност. И той, и Томас Мюке са убедени, че макар работата им да има ограничен ефект, без нея броят на потенциалните атентатори в Германия би бил много по-голям.
А той дори в момента не е малък. Броят на известните ислямисти, за които се вижда, че представляват заплаха за сигурността в Германия, в момента е около 620.
Междувременно затворите в страната са се превърнали в своеобразен инкубатор за хора с екстремистки виждания за религията.
Според журналистическо разследване на Frankfurter Allgemeine Zeitung, в момента зад решетките в Германия има над 130 ислямисти, а ограничения заради пандемията брой на надзирателите и служителите в затворите допълнително облагодетелства процесите на радикализация.
И макар работата на различни групи като VPN за дерадикализация да се осъществява най-вече в затворите, ситуацията там е станала "експлозивна".
Според Берисун и според Мюке решението в случая е голяма част от фокуса за превенция да се премести върху самите мюсюлмански общности - хора отвътре да поемат по-силна роля за борбата с радикалните групи и проповядваните от тях идеи.
С други думи, решението не е да се работи за откъсването на младежите от токсичната култура на насилие в името на религията, а като цяло да се спре въобще те да стигат дотам. Иначе винаги ще продължава да съществува опасността от джихадистки атаки.
