За повечето хора на Запад да ядеш кучешко е като да ядеш телешко за индийците - немислимо варварство.
Това си е сериозен културен сблъсък, в който, изглежда, засега Западът печели, тъй като на повечето места по света, където традиционно се яде кучешко и котешко месо, консумацията намалява - паралелно с появата на закони, които я ограничават.
Преди обаче да съдим прибързано културите, които ядат кучета, нека си дадем рационално сметка защо го правят. Обикновено по възможно най-простата причина - за да си набавят протеин.
И обратното - в Индия, извън религиозната и културна повеля, причината кравите да са свещени и съответно забранени като храна е отново съвсем проста - те са нужни за оцеляването и изхранването. Живата крава дава мляко и тор, а волът оре. Ако ги заколиш и изядеш, ще се заситиш за кратко, но ако са живи, ще ти дават прехрана за години напред.
И още нещо. Когато през 1911 г. норвежецът Роалд Амундсен става първият човек, достигнал Южния полюс, той тръгва на пътешествието през Антарктика с 52 кучета, а се връща с 11. Смята се, че да убива и използва за храна четириногите - и за хората, и за оставащите кучета, е било част част от първоначалната му стратегия, и тя е печеливша.
С подобен план не му се налага да носи допълнителни запаси, което е от значение при подобна експедиция. Амундсен и хората му оцеляват, а британецът Робърт Скот и неговият екип, които са в надпревара с норвежците, умират до един.
И това съвсем не означава, че норвежецът не е обичал кучетата си или че е имал практика да ги яде.
По същата причина и западът е прибягвал до кучешко във времена на глад, а за една от страните, където кучешкото все още е популярно - Китай, се смята, че вълците са били опитомявани именно с тази цел - да се ползват като храна.
Китай все още е сред малкото страни по света, където да се колят кучета и да се ядат е законно - с изключение на някои райони - през 2020 г.
Шънджън стана първият град в страната, който забрани продажбата и консумацията на кучета и котки. През същата година министерството на земеделието обяви, че кучетата ще се изключат от списъка на животните, отглеждани като добитък, което предполага, че търговията и отглеждането им за месо следва да са забранени.
Консумацията обаче си остава разрешена, а и един от най-критикуваните от природозащитниците обичаи - фестивалът на кучешкото месо в Юлин в региона Гуанси, си тече без проблем. На него се изяждат няколко хиляди животни ежегодно, а активисти смятат, че доста от тях са бездомни и дори откраднати домашни кучета, не специално развъждани, както твърдят организаторите.
Фестивалът, който датира едва от 2009 г., събира огромно недоволство не само извън Китай, но и в страната.
Предположенията сочат, че в Китай се убиват и изяждат поне 10 млн. кучета годишно. Като цяло обаче се смята, че консумацията на кучешко намалява.
Проучване от 2016 г. сочи, че близо 70 на сто от хората в Китай никога не са яли кучешко и то по принцип далеч не е сред най-търсените на трапезата, като се приема за деликатес само в определени области.
Кучешкото месо е полезно според китайската медицина, защото повишава телесната температура и осигурява топлина и енергия - особено през зимните месеци.
Общо в Азия - според Humane Society International, годишно се консумират около 30 млн. кучета, като в доста страни това месо вече е забранено - в Хонконг, Тайван, Тайланд, Сингапур и Филипините, както и на места в Индонезия и Камбоджа.
Южна Корея е сред страните, известни с консумацията на кучешко. Но и там интересът намалява паралелно с ръста на хората, които отглеждат тези животни като домашни любимци. Над 85% от хората в страната не ядат такова месо.
То обикновено се консумира от по-възрастните и е популярно като супа през лятото, за която се смята, че разхлажда. Проучвания сочат, че кучешко консумират под 4% от хората - най-вече супата босинтан, за която се вярва, че има лечебни свойства - името ѝ значи "предпазваща тялото супа".
Постепенно в последните години пазари и кланици за кучешко затварят, а ресторантите, които предлагат това месо, намаляват.
Убиването, продажбата и яденето на животните не е забранено, макар че гласовете в тази посока не са малко, включително и сред част от политиците.
Виетнам е на второ място в света по консумация на кучешко - след Китай. То е по-популярно в северната част на страната, а хората вярват, че носи късмет и помага на либидото при мъжете.
Приблизителните изчисления са за 5 милиона убивани животни годишно, което извежда страната дори на първо място в света - по показател консумация на глава от населението.
Защитници на животните и собствениците на кучета, гледани като домашни любимци (те често са обект на кражби за месо), настояват за въвеждане на забрани, но засега такива няма - въпреки призивите на властите в Ханой и Хошимин в последните години хората да спрат да консумират кучешко.
Кучешко се яде и в някои от северните части на Индия, в Лаос, а на места в Индонезия популярността му дори расте.
То е част от трапезата и в около 20 страни в Африка - Буркина Фасо, Гана, Либерия, Камерун и на места в Нигерия, където вярват, че кучешкото помага срещу малария и повишава либидото.
И въпреки че на Запад това месо е прието за табу, това не е на 100%.
Известно е, че в някои селски райони на Швейцария фермери консумират кучешко и съответно в страната клането за собствена консумация и яденето на кучешко са разрешени. Има обаче забрана това да се прави с търговски цели.
Във Великобритания яденето на кучета също не е незаконно - за разлика от продажбата на месото. В САЩ убиването е разрешено за ритуални цели при тези индиански племена, които имат традиции при консумацията на кучешко.
В Канада и клането, и консумацията на това месо са разрешени, стига да се спазват хигиенни и здравни изисквания - например предлаганото в ресторант месо да е минало през санитарна инспекция.
Колкото до България - Законът за защита на животните казва, че е забранено отглеждането, използването и умъртвяването на кучета и котки за добиване на кожи и месо и за производство на храна.
