Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Казахстан: Между образа на Борат и "държава с модерно, гордо общество"

"Избрах страната, защото никой в САЩ не знае нищо за нея", казва Саша Барън Коен Снимка: Pixabay
"Избрах страната, защото никой в САЩ не знае нищо за нея", казва Саша Барън Коен

"Истинският Казахстан е красива държава с модерно, гордо общество - обратното на версията от "Борат"."

Това са думи на самия Саша Барън Коен, когато от редакцията на The New York Times изпращат към него запитване относно мнението му за страната.

"Това е комедия, а Казахстан от филма няма нищо общо с истинската държава. Избрах го, защото е място, за което почти никой в САЩ не знае нищо, а това ни позволи да създадем един див, комедиен, изкуствен свят", допълва актьорът.

За разлика от първия път, сега в Казахстан разбират това.

След като през 2006 г. първата част на филма е забранена в бившата съветска република от обидчивия авторитарен лидер Нурсултан Назарбаев (управлявал от 1991 до 2019 г. и прекръстил столицата на свое име), с властта, поета от Касъм-Жомарт Камелули Токаев, отношението към филма също е по-различно.

Толкова, че Туристическият борд на страната решава да обърне иронията във филма на своя страна и си "открадва" фразата "Very nice!", която Борат честичко повтаря, за да я използва в серия от видеа, които рекламират природата, кухнята и градската среда в страната.

Не всички обаче са доволни. Около 100 000 казахстанци (които имат смартфони, разбира се) са подписали петицията #CancelBorat, според която филмът продължава да е обиден, ксенофобски и расистки.

В социалните мрежи пък се наблюдава и вълна на патриотизъм, в която много хора споделят факти за страната, за да покажат, че се гордеят.

"Казахите са първите в света, които опитомяват конете. Още един велик момент в историята на нашата нация! #technology #worldculture", гласи един туит от 30 септември.

"Ако единствената цел на Коен е да се подиграва на американците, защо той просто не измисли държава за Борат? Така например неговият герой от The Dictator (2012) идва от "Близкия изток" и не е обвързан с нито една реална държава. Казахстан сигурно е стратегически избор, но също така е продукт на западната филмова индустрия, която позволява белите да злоупотребяват с други култури за собствени цели", пише в своя статия за Open Democracy Айзада Аристанбек.

Както тя отбелязва, всъщност за Казахстан не се пише много в световните медии извън връзката на страната с "Борат".

През 2019 г. например хората излизат на улицата с настояване за честни избори и молба преследваните активисти да бъдат освободени от затвора, но дошлият на власт Токаев решава да потуши протестите с военна сила - факт, който почти отсъства от медиите извън Централна Азия.

"Хората, включително и аз, чуруликахме на английски в социалните мрежи, за да привлечем повече внимание за случващото се в нашата страна. Ние просто искахме да бъдем чути, докато протестиращите непрекъснато изчезваха от задните седалки на полицейските микробуси", пише Аристанбек.

Междувременно казахите продължават да са една от етническите групи, която китайците задържат в концентрационните си лагери заедно с уйгурите.

Когато по-рано през годината излезе филмът "Мулан" на "Дисни", западното общество се оказа достатъчно чувствително, за да призове към неговия бойкот, отчасти поради връзките му тъкмо със Синцзян, където се намират въпросните лагери.

Ето защо Аристанбек смята, че случаят със Саша Барън Коен не е по-различен, защото той също "демонстрира безразличие към хората, затворени от китайското правителство".

"Той се застъпва за демокрацията в САЩ, но настоява да се дистанцира от политическия контекст на страната, чието име използва с цел печалба", пише още тя.

И въпреки че туризмът в Казахстан бележи скок от 2006 г. насам, когато излезе първата част на сатирата, всъщност за страната все още не се знае много.

Имате ли идея например, че това е деветата най-голяма държава в света, по-голяма от Саудитска Арабия, Мексико и Индонезия и 11 пъти по-голяма от Великобритания?

И още нещо: макар във филма да е подчертан екзотичният факт, че там се пише на кирилица, всъщност Казахстан се отказа от нашата писменост и е в процес на преход към латиница.

Защо ли? Някои казват, че причината е свързана с модернизацията и технологиите, които не се спогаждат с казахската азбука, но всъщност е твърде възможно това да е част от опита на страната да намери своя идентичност по примера на други бивши съветски републики.

Въпреки всичко това обаче руският език остава официален заедно с казахския и повече от 80% от населението го владее свободно.

Тези настроения се усещат и в религията - в Казахстан според последното изследване на Pew Research Center 72% от населението практикува ислям, а 23,1% са православни християни. Едва 0.9% практикуват будизъм и индуизъм.

И макар отстрани това да изглежда като мирно съжителство, всъщност мюсюлманите, станали християни, казват в изследване за Централното азиатско бюро по аналитични доклади, че често стават обект на физически атаки от местните общности, които ги принуждават да се върнат към предишната си религия.

Що се отнася до икономиката, страната има стабилни показатели, но един голям (и познат) проблем: корупцията.

Според Световната банка Казахстан е "гореща точка" на картата в това отношение, наред с държави като Ангола, Боливия, Кения и Пакистан. През 2018 г. страната има едва 31 от 100 точки в индекса за корупция в доклада на организацията Transparency International.

Що се отнася до най-голямото богатство на Казахстан, това са нефтът и газта - водещият икономически сектор в страната, която има потенциал в средносрочен план да стане един от най-големите износители на нефт в света.

По този критерий може и да не си приличаме толкова много, но имаме доста допирни точки в кухнята. Макар Борат да твърди, че национално ястие е конската урина, всъщност в Казахстан много обичат да пият конско ферментирало мляко, което става кисело и слабоалкохолно.

Точно такова попада и в едно от рекламните видеа за Казахстан. Идеята всъщност хрумва първоначално на американеца Денис Кийн, който преди години отива на обмен в страната, влюбва се и в крайна сметка се установява там. Той самият притежава туристическа компания и решава да рискува и да предложи на Туристическия борд точно тази идея.

"Имах много свободно време. Освен това тъкмо ми се роди бебе. Когато той порасне, не искам да го е срам от Борат. Искам да си каже: "Ето това е моментът, в който баща ми е решил да стартира този весел проект."

Най-четените