Повече от година след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, силите на Киев се готвят за контраофанзива, за която се надяват, че ще обърне хода на войната.
Но докато президентът Володимир Зеленски и екипът му събират въоръжение от Европа и изготвят планове за това как да си върнат окупираните от силите на Москва територии, украинците трябва да се изправят пред един друг проблем - психологическото отражение на войната.
Близо до фронтовата линия има изградени редица центрове за възстановяване, където уморените войници се опитват да се преборят с ефектите на посттравматичния стрес, който бойните действия им причиняват.
"Когато затворя очи вечер, ги виждам - другарите, които загубих. Как ги вадех без крайници, как умряха в ръцете ми... Това ще остане с нас до края на животите ни", обяснява пред "Би Би Си" завърналият се наскоро от фронтовата линия Дмитро.
Той е изкарал 15 месеца в битки край района на Донецк, преди да бъде изпратен в център за възстановяване в Североизточна Украйна, където да почине, да види съпругата си Тетяна и да работи с психолози за отърсването от травмите, които е преживял край огневата линия.
Във въпросния център в района на Харков за миналата година са преминали близо 2000 войници, които са получили консултации и физиотерапия.
Терапевтите там признават, че не предоставят цялостно лечение и рехабилитация, а просто начин за това уморените отвъд предела на всичко войници да починат достатъчно, за да се върнат на бойното поле и да могат "да издържат до края".
Макар Украйна да е голяма страна със значително население, живата сила е от ключово значение за армията. И работата за закрепването на физическото здраве на войниците е от голямо значение.
Подполковник Александър Василковски знае това и от личен опит. Той участва във военните действия още от 2014 г. насам, когато подкрепяните от Русия сепаратисти се опитват да откъснат от страната Донецката и Луганска области.
Участието му на бойното поле му носи остър посттравматичен стрес, но по онова време в Украйна все още не съществуват специални програми за психологическа помощ за ветерани. Василковски обаче успява да се възстанови до пълно психическо здраве с помощта на съпругата си и на семейството си.
Именно тогава решава да се отдаде на това да създаде такива програми за помощ на военни. Той е обучен психолог и сега ръководи един от центровете за възстановяване в Харковска област.
"Тези центрове целят да минимизират психологическите загуби, тъй като според старите канони на войната армията армията оказва психологическа помощ едва след приключване на боевете", коментира той пред американската телевизия "Си Би Ес".
По думите му обаче сегашната ситуация е доказала, че такава помощ е отчаяно необходима още по време на самите бойни действия, за да могат войниците да бъдат запазени.
"Това цели минимизиране на психологическите загуби, тъй като според старите канони на войната ", обясни той, като подчерта, че такава помощ очевидно е била отчаяно необходима много преди това.
"Психологията на човека е много крехка и можеш да загубиш човек за секунда. Щом това се случи, този човек първо губи себе си и второ - става опасен за обществото", коментира Василковски.
В неговия център всеки може да намери успокояваща среда, където е пълно с цветове в преливащи пастелни нюанси, успокояваща музика и приятни аромати като цитрусови плодове и лавандула.
Там има специална солна стая за медитации, предлагат се терапии с йога и водни спортове, а психолози осигуряват консултации и терапия за сън, които са насочени към това да помогнат както на наранените тела, така и на наранените души на войниците.
За тях самите подобна почивка наистина помага, макар и да е крайно недостатъчна, за да излекува наистина създадените емоционални травми.
"Наистина, уморен съм да убивам хора. Може да убием 10, 20, 50 руски наемници, но те просто продължават да идват", споделя войникът Андрий пред "Си Би Ес".
В цивилния си живот той е бил бизнесмен, горд баща на две деца, но откакто започна руската офанзива в Украйна, той е на бойното поле, където се сблъсква с руски наемници край фронтовата линия в Бахмут.
"Всъщност е много трудно да се убиват хора в близък бой. Когато участваш в директен бой, разбираш - виждаш, усещаш всичко. Един психолог ми помогна да прочистя малко ума си, защото не е нормално за човек да убива, не е нормално...", споделя той.
Много войници трябва да се изправят пред тежкото чувство на това да се усещат не на място и отчуждени от всичко.
"Понякога не знаеш за какво да говориш със стари приятели, защото старите интереси се променят. Не искам да споделям с тях това, което видях. Вече не се интересувам от неща, които имахме като общи интереси. Нещо се промени, дори се счупи", споделя пред "Би Би Си" операторът на дрон Павло, който също минава курс на лечение в един от центровете в Харков.
Позицията му го е изложила на сериозни ужаси, каквито малцина други хора са виждали, а това го кара да се чувства не на място, където и да отиде.
"Всеки ден, когато съм на фронтовата линия, искам да се прибера у дома. Но когато се прибера у дома, получавам това странно чувство, че искам да се върна при другарите си. Много странно е чувството да не си на мястото си", обяснява той.
Загубата на бойни другари може да остави наистина жестока травма в съзнанието на войниците. Проблемите с посттравматичния стрес за Володимир Кучеренко започват още през 2014 г. при сблъсъците с проруските сепаратисти в Донбас.
Той и частта му почиват в двора на една селска къща, когато срещу тях започва обстрел с минохвъргачка. При нападението Кучеренко губи зет си, който е в същата част - мъжът се хвърля да го предпази с тяло и загива от шрапнелите. Володимир смята, че дължи живота си на саможертвата на зет си.
Днес, години след това, той продължава да проява комплексни симптоми на посттравматичен стрес. По думите му все още чува гласа на мъртвия си приятел да му говори - понякога му предлага съвети, а понякога го укорява, че не е изпълнил обещанието си да разпръсне пепелта му.
Володимир често има и изблици на гняв и други мрачни чувства. Въпреки това през 2022 г. той се връща в армията и се бие, докато не е ранен при една от битките и е изпратен у дома.
Именно демобилизирането обаче влошава състоянието му, карайки го да изпитва тежка тревожност и да се чувства безполезен.
"Борихме се, защото това беше наш дълг. Но сега не знаем какво се очаква от нас. Част от това е чувството, че трябва да бъдем чути. Най-лошо е, когато съм сам вкъщи. Чувствам се притеснен и виновен, защото армията вече не ме искаше", споделя той пред "Гардиън".
Това, което му помага, е работата с коне в центъра за възстановяване в Бородянка - животните го карат да се чувства по-добре.
"Когато сега се чувствам нервен, отивам в центъра в Бородянка и говоря с конете. И винаги се чувствам по-добре", обяснява мъжът.
Според украински психолози, които се занимават с тези центрове за възстановяване, ще са необходими до две десетилетия, за да може населението в страната да се възстанови психически от войната.
Правителството в Киев вече се опитва да положи основите на едно такова възстановяване, като плановете са да се осигури подкрепа за милиони хора в страната.
"Подготвяме нашата система да осигури качествена психологическа помощ за около 15 милиона души. Надяваме се, че няма да е необходимо, но сме убедени, че трябва да сме готови. Руската инвазия засегна всеки украинец. Милиони са били принудени да напуснат домовете си и да се разделят с близките си, страдали са от насилие и са загубили цялото си имущество", обяснява Яна Украинска от украинското здравно министерство.
Експертите твърдят, че най-честите психични заболявания са стрес или тревожни разстройства, но се смята, че посттравматичното стресово разстройство ще се разпространи истински през следващите години.
Първата дама на Украйна Олена Зеленска наскоро стартира национална програма за психично здраве, но все още има недостиг на терапевти. Ето защо акцентът на правителството е върху осигуряването на средства за самопомощ.
Едно е сигурно обаче - тази война ще бележи едно цяло поколение от хора, които ще трябва да понасят щети години и дори десетилетия, след като и последният куршум изгърми.
