Само преди няколко седмици в Женева се осъществи дългочаканата среща между Джо Байдън и Владимир Путин. И докато немалко експерти и анализатори видяха в това възможност за пробив в отношенията на Запада с Русия, то реалността показва една съвсем различна картина, в която противопоставянето ще продължи с пълна сила.
Като ясен знак за това може да се разглежда обновената Стратегия за национална сигурност на Русия, влязла в сила в началото на този месец.
Тя надгражда над своя предшественик от 2015 г., като акцентира именно върху противопоставянето със Запада, който вече недвусмислено е формулиран като враг. От друга страна, в по-широк смисъл се фокусира над множество вътрешни социални и политически предизвикателства от икономика до климатични промени и се задълбочава възприятието за Русия, която трябва да бъде защитник на традиционните консервативни ценности.
Сегашната стратегия реално се явява едно естествено продължение на идеите от 2015 г. в контекста на кризата в Украйна, прераснала в гражданска война и руска анексия на Крим, за да стигне в момента до най-ниската точка в отношенията между Русия и Запада от края на Студената война насам.
В документа светът се разглежда като едно пространство в процес на трансформация и сътресения, породени от "кризата на западния либерален модел", който е загубил своята глобална хегемония и в стремежа си да я възвърне провокира нови конфликти и опитва да обкръжи Русия. Това разбиране до известна степен напомня идеята на Сталин от края на 20-те години на миналия век за засилване на класовата борба в условията на разпадащи се капиталистически режими, които в своето отчаяние използват все по-агресивни подходи, за да оцелеят.
По отношение на икономиката Русия е изправена пред нелоялна конкуренция и несправедливи санкции, целящи единствено да забавят нейното развитие, докато по отношение на моралните ценности руското историческо наследство и традиционен морал са подложени на ожесточена атака, посочва се в стратегията. Във вътрешната си политика пък Москва трябва да се справя с опити за външна намеса, които целят дългосрочна дестабилизация на страната.
Ето по този начин Кремъл разглежда света в момента, а за първи път от десетилетия съперникът е назован по име и персонализиран в подобен официален документ. Става въпрос, разбира се, за САЩ, Европейският съюз, международните корпорации, чуждите неправителствени организации и терористичните мрежи.
Общо взето само с едно изречение в Москва слагат под един и същ знаменател Държавния департамент, Ислямска държава, Human Rights Watch и Facebook.
На този фон стратезите в Кремъл поставят редица от критично важни национални приоритети в областта на сигурността, а водещият е "защита на руския народ и развитие на човешкия потенциал."
Логично погледът е насочен навътре - демография, икономическо развитие, политическа стабилност и суверенитет, нови технологии и, не на последно място, духовни и морални ценности. Логично е, защото само преди 30 години Съветският съюз, във върха на военна си мощ, рухва не заради военна загуба, а под тежестта на собствените си амбиции и като резултат от вътрешни социални, икономически и политически проблеми.
По тази линия е съвсем нормално текущият политически елит да обърне внимание към собствените си слабости и да се адаптира за недалечното бъдеще, в което Путин няма да бъде президент. Той създаде специфичен режим на управление, който е практически изцяло зависим от неговата харизма и присъствие, но в крайна сметка моделът трябва да оцелее и след него, а Стратегията се явява пътната карта за това.
Подобен режим няма как да съществува без врагове, без значение дали истински или въображаеми.
Те трябва да предоставят легитимност пред гражданите за всяко едно действие на управлението, чиято роля е да бъде първата и последната преграда пред врага, който "опитва умишлено да подкопае традиционните ценности, да промени историята, да преразгледа ролята на Русия в света, да реабилитира фашизма и да подбуди етнически и религиозни конфликти."
Затова и един от приоритетите е "защита на информационното пространство и защита на руското общество от деструктивни информационно-психологически въздействия", което по-напред в документа е доразвито като "укрепване на суверенитета на Руската федерация в информационното пространство."
Как по-точно и по какъв начин се укрепва държавен суверенитет в тази област обаче не се пояснява. Само може да се спекулира при условие, че става въпрос за държава с дълги традиции в налагането на почти пълен контрол над медии и която използва инструменти като печално известната "фабрика за тролове", свързана с олигарха Евгений Пригожин.
По такъв начин може не просто да се налага държавен суверенитет над информационното пространство, но и явно да се оказват "деструктивни информационно-психологически въздействия" над други общества.
С дефинирането на информационната сигурност за отделен приоритет наравно с тероризма, киберсигурността, трафика на наркотици и други, Русия де факто все повече започва да приема и интернет като заплаха в смисъла на средство за мобилизиране на антиправителствени прояви - така, както от една година се случва в Беларус.
Разбира се, има и някои положителни моменти в Стратегията. Обърнато е внимание на човешки права, пътна безопасност, икономическа диверсификация от зависимостта към износ на природни суровини, подобряване на условията на труд, борба с бедността, зелена енергия - все позитивни цели. Доколко обаче наистина има политическа воля за изпълнението им не е толкова ясно.
Що се отнася до външната политика Стратегията представя доста по-скромна информация, но все пак достатъчна, за да се предположи как ще изглежда бъдещата обновена Външнополитическа концепция.
САЩ, НАТО и ЕС официално са брандирани като "неприятели", а отношенията със Запада вече не са приоритет. Специално е подчертано, че ще бъде заздравено сътрудничеството с Китай, Индия и мултилатерални форуми като Шанхайската организация за сътрудничество и BRICS.
Като цяло може да се обобщи, че обновената Стратегия за национална сигурност трябва да адаптира Русия към един фрагментиран многополюсен свят, в който разделителните линии не се намират единствено на международното поле, а вече се прокопават и в самите държави.
