От десетилетия насам неписаното правило е следното - хора от страните на Балканите напускат полуострова, за да изкарват пари "на Запад" - дали с честна работа, дали с не особено законни методи.
Изключение тук може да търсим в Гърция и Турция, но когато гледаме региона като цяло, нещата просто стоят по този начин - Балканите произвеждат мигранти, не ги приемат. Това с особена сила важи за една от най-бедните държави в региона - Албания.
Според Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) обаче това правило на миграцията може би започва да се променя, а този най-беден край на Европа вече започва да приема чужденци, за да вършат те работата, която никой от местните не иска.
40-годишният Назмул Хаке живее и работи в Албания от май тази година, след като е пристигнал там от Бангладеш. Работата му във фабрика за животински отпадъци в Лежа не е най-приятните - там се преработват черва, шкембе и субпродукти от убитите в кланниците животни, които са доста вкусни, но направата им изисква доста работа и то в специфична среда.
За Хаке обаче това е без значение. За него важното е, че получава заплата, а собственикът на фабриката е осигурил безплатен подслон и храна.
"В моята страна няма много възможности за работа, така че бях длъжен да дойда тук", каза Хаке, като допълва, че все още има проблеми с езика, но полага усилия да го научи.
Той е един от общо 10 работници от Бангладеш, които работят във фабриката на INCA в Лежа. Ирис Груда, мениджър в компанията, обяснява пред BIRN, че в Албания вече не може да се намери достатъчно работна ръка, което го е накарало да търси служители извън страната.
За тези чужденци Албания предоставя възможност да работят и да изкарват пари - нещо, което по техните собствени думи, го няма в родината им Бангладеш.
"Нуждата от хляб ни принуди да дойдем в Албания. Трябва да подсигурим семействата си", обяснява 28-годишният Абудалеп. Той признава, че възнамерява да остане в страната още доста време, защото у дома няма по-добро решение за него.
За повечето европейци тази история звучи наистина странно. Албания продължава и днес да е сред най-бедните държави в Европа. Тя дори не е член на Европейския съюз (ЕС), а опитите на Тирана да стане все още биват блокирани.
И все пак икономиката на страната търпи бърз растеж през последните три десетилетия. Мигрантите, които страната сама е изпратила "на Запад", вливат свежи пари от съседни държави като Гърция и Италия, но също така и от страни като Великобритания, Германия, Нидерландия и други.
Свикнали да гледаме от своята гледна точка на един от най-богатите региони в света, често сме фокусирани много повече върху това, че страните като България и Албания са по-бедни от Швейцария, Германия и Франция, пропускайки че все пак са по-богати от голяма част от останалия свят.
Така например ако в Албания БВП на глава от населението се равнява на около 4800 евро - значително по-ниско от останалите страни на континента, този резултат все пак е два пъти по-висок отколкото в Бангладеш - държава с население от 163 млн. души.
Според Международната организация на труда (МОТ) всяка година около 400 000 души от Бангладеш се махат от страната в търсене на прехрана.
Този процес на миграция към Балканите става все по-видим и дори влезе в предизборната кампания преди парламентарния вот в Албания на 25 април тази година. Премиерът Еди Рама направи един доста противоречив коментар по въпроса, заявявайки, че очевидно местните са твърде мързеливи, щом страната трябва да прибягва към това да си търси работници от страни като Пакистан или Бангладеш.
"Имаме бърза процедура, която трае само седем дни, за наемане на работа на чужденци. С парите, които предлагате, би било лесно да привлечете работници от Бангладеш, Пакистан или Индия", заяви Рама пред собственик на фабрика в Северна Албания по време на една от обиколките си из страната преди изборите.
"Когато започнат да учат албански, сменяй ги, защото ще се изкушат да започнат да клюкарстват за политика, демокрация, свобода, Европа или света", допълни още албанският премиер.
По принцип нивото на безработица в Албания е сравнително високо. Много младежи обаче предпочитат да си търсят сезонна работа в близките Гърция и Италия, където заплащането е по-добро от оскъдните заплати у дома.
Така официалният процент на безработица в момента е около 11-12%, но се смята, че реалните цифри са по-високи.
Острият кометар на Еди Рама успя да разбуни политическите дебати в страната, като според някои той умишлено цели да предизвика спорове по въпроса, измествайки фокуса на дискусията от причините за високата безработица към това кой има право да работи в Албания.
Ръководителят на опозиционната Демократическа партия Лулзим Баша каза, че идеята на Рама за внос на евтина работна ръка е точно обратното на това, от което се нуждае страната.
"Неговата цел е да доведе работници от Бангладеш тук, докато моята цел е да привлека инвеститори от Германия, Австрия или Европа, за да създадат работни места за младежите от Албания", каза Баша.
Именно тук се крие и истинският дебат за това накъде трябва да върви страната. Безработицата в малката държава в Западните Балкани е въпрос, който включва в себе си не само предлагане и търсене на работни места, но също така засяга голямото социално неравенство и липсата достатъчно възможности за социална мобилност.
За последните десетилетия населението на Албания намалява драстично и основната причина за това е масовата емиграция от страната, като критиците на премиера Еди Рама го обвиняват, че със социалната си и трудова политика той само ускорява тези процеси.
Важна част от икономиката на страната се крепи на фабриките за дрехи и обувки, както и на индустрията за преработка на храни. Там работят десетки хиляди души, като тук става въпрос за предимно ниски позиции, за които се изискват умения или още повече образование, но които също така предлагат доста ниско заплащане.
Типичните служители в тези професии идват от хора с по-беден произход, включително такива, които наскоро са се преместили от провинцията в някой от по-големите градове на страната.
Повечето от тези работници са жени. Такива фабрики могат да използват едновременно стотици или дори хиляди от тях, като работата изисква малко умения и малко мисъл.
Ярък пример за това е фабрика за производство на сушена риба в Елбасан, бедна зона в централна Албания. Там работата на служителите се състои в това да почистват рибата от костите преди сушене - монотонно занимание, което не предлага особено високо възнаграждение.
Тъй като обаче населението е предимно застаряващо, а голяма част от младите албанци предпочитат да емигрират, вместо да чистят риба от костите ѝ, някои собственици на фабрики се оплакват от липсата на местна работна сила и обвиняват местните в мързел.
Друг важен сектор за икономиката на Албания - туризмът, също се оплаква от липса на кадри - собствениците на хотели и ресторанти по Адриатическо и Йонийско море масово не могат да си намерят чистачки или някакъв друг неквалифициран персонал за летния сезон, особено след пандемията. А това създава сериозни проблеми.
В района на Шенджин, само на 10 километра северно от Лежа, 60-годишният Нуреман Хасани казва, че е трудно да се намери персонал за заведението му за бързо хранене на плажа. Мястото работи от вече седем години, като десетки хора са минали през персонала, само за да изберат да напуснат Албания в търсене на по-добър късмет на Запад. Тези, които са останали пък, не се интересуват от такъв вид работа.
Затова и Хасани разчита в момента на семейството си, за да запълнят необходимите позиции.
"Имам нужда от поне десет работници, но сега имам само четирима, така че синът ми и съпругата му помагат", обяснява той.
Бесник Сула, управител на хотел в Шенджин, обяснява, че от два месеца безуспешно търси персонал за хотела си, като дори е пускал реклами в професионалните училища в по туризъм в Тирана. Особен интерес към позициите обаче няма. За разлика от Хасани, Сула няма достатъчно членове на собственото си семейство, които да покриват дупките и да обслужват клиентите.
Той казва, че недостигът на работна ръка се е увеличил през последните няколко години и вече му се налага да търси хора в чужбина. Така готвач за ресторанта на хотела е намерил в съседно Косово.
Решението изглежда едно - ръст на заплатите и адекватно отношение към персонала. Проблемът обаче е, че когато работещите хора са напуснали страната и работната сила е намаляла, дори тези ходове са недостатъчни.
И така Албания се превръща в интересна дестинация за хора от Пакистан и Бангладеш.
