Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Къде е по-зле да си шивачка - в България или в Камбоджа? Няма да харесате отговора

Изследване показва лошите условия във фабриките, работещи за бранда H&M у нас, в Индия, Турция и Камбоджа Снимка: Getty Images
Изследване показва лошите условия във фабриките, работещи за бранда H&M у нас, в Индия, Турция и Камбоджа

Традиционно шивашкият занаят никога не е бил особено добре платен - нито в България, нито по света. Нещо повече - работещите като шивачи и шивачки често са експлоатирани трудово, а работата им се заплаща изключително ниско. Затова съществуват и организации като кампанията "Чисти дрехи" (Clean Clothes Campaign).

Организацията е създадена през 1989 г., а основната й цел е да защитава правата на работещите в индустрията за производство на дрехи. Към настоящия момент тя вече е най-голямото обединение на профсъюзи и неправителствени организации в бранша. А тазгодишният й доклад показва, че работниците, които шият дрехи за H&M в България, работят при условия, по-лоши от тези в Камбоджа, Индия и Турция.

Изследователите са говорили с 62 работници на компанията в четирите държави. Интервютата и проучванията са направени между март и юни 2018 г., а кампанията като цяло се фокусира върху доставчици на H&M.

Докладът подчертава техните основни констатации, както и някои допълнителни факти, които хвърлят светлина върху веригата за доставки на H&M и напредъка на марката в нейното изпълнение на вече поети ангажименти спрямо работниците.

Докладът съсредоточава особено внимание върху България, тъй като според получените данни работниците в шивашките цехове на компанията в страната получават за нормален работен ден едва около 9% от парите, които биха им били нужни да осигурят нормален живот на себе си и семействата си. Работниците в Камбоджа получават около 46% от необходимата им сума.

Авторите на изследването използват изчисленията на КНСБ от април, според които минималната заплата за нормален живот на четиричленно семейство в България през 2018 г. би трябвало да е 2340 лв. - или по около 1200 лв. на човек (при двама работещи родители). Тази сума би трябвало да покрие разходите за храна, поддържане на жилището, здравеопазване, транспорт и почивка.

Междувременно обаче от самата компания коментират пред "Дневник", че нямат собствени фабрики и цехове в България. Компанията, която има над 4800 магазина в 69 страни, също така не споделя вижданията на "Чисти дрехи" за заплатите в нейните 800 фабрики (подизпълнители) с 930 000 шивачи.

България не е изключение от общото правило и тук H&M също работи с външни изпълнители. Един от тези доставчици е бургаската фирма "Куш мода", чиято продукция е почти напълно ориентирана към нуждите на шведския бранд.

Според изследването там работниците прекарват по над 12 часа на ден в работа, а за да изкарат достатъчно пари, се работи допълнително. В рамките на един стандартен работен ден те изкарват значително по-малко от минималната работна заплата за страната.

Шивачките с най-високо възнаграждение получават около 900 лв. нетна заплата, но на цената на 44 часа извънреден труд на седмица - над 100% от определената от закона работна седмица за страната. Като се има предвид обаче, че подобни фирми често работят по 6 дни в седмицата, това прави средно по 14 часа на ден при 6-дневна работна седмица.

По думите на Бетина Музиолек, ръководител на кампанията, и в четирите изследвани страни е съвсем нормално да се работи дори и в неделя.

Пред в. "Билд" шивачка от "Куш мода" потвърждава, че извънредният труд е действително ежедневие. "Отиваме на работа сутрин в 8 часа и никога не знаем кога ще си тръгнем. Имало е дни, когато сме работили и до 4 часа сутринта", казва тя.

От "Чисти дрехи" цитират българското законодателство, според което позволеното извънработно време е до 50% от работната седмица - тоест до 20 часа извънреден труд на седмица.

Изследването показва, че средно за една стандартна работна седмица нетната средна заплата на един работник е била 192 лв., а с добавеното плащане за извънредни часове – 507 лв. За сравнение минималната заплата (нето) у нас е 341 лв.

Докладът отчита още, че сивата икономика и работата на черно също са нещо типично за този сектор в България. Един от интервюираните работници разказва, че работи без договор. Колкото до проверките от Инспекцията по труда, за тях се знае предварително и от ръководството на цеховете приучават работниците си как да отговарят на въпросите.

"Чисти дрехи" също наблягат и на това, че в тези цехове на работниците се забранява да се обединяват в синдикати, а всякакви подобни опити са били предотвратени в две от общо шестте изследвани фабрики. Сред самите работещи там има страх от подобни действия.

Това е и една от причините да се намерят трудно хора, които да участват в изследването, разказва пред БНР социологът Георги Медаров, който е част от екипа на изследователите.

"Беше много трудно да намерим хора, с които да говорим - не само заради страха. Поради това по време на теренното ни изследване, те тогава буквално работеха по 12 часа на ден, нямаше кога физически да се срещнем с тези хора, по тъмно вечерта, беше доста трудно", разказва той.

"Направихме изследване не само в това конкретно село, където е тази фабрика, а в цяла България за по-голямо изследване, пак на кампания "Чисти дрехи" за техен доклад за състоянието на сектора в България от гледна точка на работниците. Някои от разказите бяха потресаващи. Например, една жена разказа, че е трябвало да ядат няколко месеца само картофи, за да могат да си позволят да си пратят детето на училище. И такива истории има не малко", казва още Медаров.

По думите на Бетина Музиолек от експлоатацията  печели основно марката, защото около 60-70% от крайната цена отива при притежателя  на бранда. Мюзиолек вижда сред причините ситуацията в България да е толкова зле  недостатъчната активност на синдикатите.

От синдикат "Лека промишленост" към КТ "Подкрепа" потвърждават пред БНР, че в сектор "Текстил, облекло, кожа" у нас заплащането наистина е изключително ниско. По думите на председателката на синдиката Росица Маринова секторът "се отличава с много висок дял на сивата икономика, продължително работно време и неустойчива, несигурна заетост".

Над 90% от шивашките фирми у нас работят на ишлеме за световноизвестните вериги, коментира още тя.

Колкото до H&M, това далеч не са първите критики към компанията за лошото отношение към работниците в шивашките цехове, работещи за нея. През 2013 г. след срутването на текстилна фабрика в Бангладеш, при което загинаха 1100 души, H&M прие т.нар. "Пътна карта за честно заплащане на труда в текстилната промишленост".

Идеята на тази Пътна карта беше до 2018 година всички "стратегически доставчици и подизпълнители" да са подобрили значително условията на труд и работещите в тях да получават адекватни за страните си заплати, с които да могат да се издържат.

Пет години след трагедията в Бангладеш от H&M отчитат в собствените си доклади, че в 594 фабрики с общо 840 хиляди работници вече имат свои синдикални структури, които представляват работниците пред техните работодатели.

Що се отнася до обещанието за издействане на по-високи заплати, пред германския вестник "Зюддойче Цайтунг" от H&M отговарят: "Нашата задача не е да определяме заплатите. Работниците трябва да ги договарят със своите правителства".

Най-четените