Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Париж е твърде шумен и отчаяно мечтае за тишина

Във френската столица започва борба срещу прекомерните нива на шум, на която ще помага "Медуза" Снимка: iStock
Във френската столица започва борба срещу прекомерните нива на шум, на която ще помага "Медуза"

Преди 20 години Париж прави нещо необичайно - поставя радари за скорост из целия град.

Експериментът е посрещнат с огромна доза скептицизъм, въпреки че тогава ситуацията с катастрофите из града е крайно тревожна.

Опасенията обаче се оказват напълно излишни, защото по данни на СЗО само за следващите осем години жертвите на пътя във френската столица намаляват драстично.

Сега Париж инсталира система, носеща мистериозното име "Медуза", която ще се бори с друг наболял проблем - шумовото замърсяване.

"Медуза" представлява мрежа от шумови радари, които не само засичат нивата на шум, но и имат право да снимат и да издават наказателни фишове на автомобили, превишаващи допустимите норми.

Както посочва пред "Гардиън" заместник-кметът Давид Белар, високите нива на шум носят редица вреди за човешкото здраве - увреден слух, главоболие, световъртеж, нервни разстройства. Прекаленото шумово замърсяване скъсява живота на парижани с около 9 месеца.

В първия етап от опита, уточнява Белар, радарите ще измерват само нивата на озвучаване в града и едва след това ще се пристъпи и към раздаване на глоби. Идеята е в началото на 2023 г. твърде шумните превозни средства да бъдат санкционирани.

До нея се стига след дискусии по други хрумвания, като това полицаи да следят за нивата на шум и да налагат глобите. "Полицаите си имат друга работа и не могат да се занимават и с това", категоричен е зам.-кметът, като допълва, че все пак някой трябва да се заеме със задачата.

Проучването на СЗО показва, че 5,5 милиона парижани ежедневно са изложени на шум от над 55 децибела.

За сравнение, в Лондон жителите, изложени на твърде високи нива на звуци, са около 2,6 млн., а във Виена и Рим - под 1,7 млн.

"Ако общината не беше купила радари, аз щях да купя", заявява пред New York Times Рафаел Бианки, парижанин, който живее в натоварения регион близо до Бастилията.

Бианки признава, че синът му, който е на една годинка, редовно се буди от рева на мощни коли и мотори. По негово мнение положението в квартала му е нетърпимо и го описва като "непрестанна шумова агресия".

На прекалено високи нива на шум са изложени най-вече социално слабите, които не могат да си позволят жилища в примамливите и по-тихи крайни квартали и често живеят близо до най-натоварените пътни артерии. В най-лошите случаи парижани живеят близо до големи булеварди, метро и заведения едновременно.

Ситуацията с шумовото замърсяване се влошава и от така популярните в големите френски градове скутери с добавени изкуствени звуци като на двигател, както и от шофьорите, които умишлено вдигат твърде много шум, за да се похвалят със скъпите си коли.

На помощ идва "Медуза", като радарите са наричани така заради белия си цвят и приликата си с морските животни.

Пандемията от коронавирус окончателно доказва, че Париж има нужда от подобна система за следене на шума. По време на локдауните за първи път от много години парижани чуват песента на птичките и осъзнават в колко шумово замърсен град живеят. Оттам идва и решителността да се действа твърдо срещу нарушителите.

Тепърва ще се види как се развива експериментът "Медуза", макар че парижани засега са оптимистично настроени.

Заедно с радарите за шум се предвиждат и други мерки като насърчаването на използването на градския транспорт, използването на безшумни електрически скутери, както и обособяването на все повече паркове и зелени пешеходни зони.

В немалка част от Париж максималната допустима скорост е намалена от 50 до 30 км/ час, макар че мнозина настояват за пълна забрана за достъп до центъра. Най-крайните жители на френската столица искат пълна забрана на мощните мотори на територията на града.

Точно както и радарите за скорост обаче, така и тези за шум предизвикват огромни дози скептицизъм.

Пред New York Times парижанин на име Себастиан Куперберг, който живее в кокетна сграда в Източен Париж, казва, че когато светофарът светне зелено под блока му, всякакъв диалог със семейството му става напълно невъзможен.

Той смята, че ако няма сериозно намаляване на моторните превозни средства, независимо точно колко шум вдигат, тишината в Париж ще си остане мираж. "Когато има болница или училище, близо до натоварен булевард, не местиш болницата и училището, а местиш колите, нали така?", риторично отбелязва Куперберг.

Французинът отбелязва, че така омразните му мотори далеч не са единствения причинител на екстремен шум. Бусове за доставки, боклукчийски камиони и непрестанното свиркане с клаксони в трафика също вдига нивата на токсичен шум.

Затова на "Медуза" не се гледа като на панацея, а като на първата стъпка към един по-тих и по-комфортен за живот Париж.

   

Най-четените