В своята дълга история Британската империя винаги е използвала войници от всички краища на своите колонии и задморски територии.
Много от тях са се отличавали с храброст и отлични бойни умения, но има едни специални воини, които винаги са изпъквали.
Мотото им говори повече от достатъчно за тях - "По-добре да умреш, отколкото да живееш като страхливец", а традиционните им извити ножове в продължение на столетия будят ужас у всеки враг.
Това са непалските гурки, чиято вярност и изключителни качества са толкова големи, че дълго след залеза на Империята, днес остават единствената чуждестранна част, която остава на служба в Обединеното кралство.
Със среден ръст от 162 см гурките лесно могат да бъдат пренебрегнати, пък какво остава някой да ги вземе сериозно за войници. Всеки обаче, който някога си е позволил да ги подцени, после със сигурност е съжалил.
Потенциалът им е забелязан за първи път през 1814 г., когато силите на Британската източноиндийска компания навлизат в Непал, очаквайки че местното кралство ще падне бързо под натиска на опитните колониални войски. Те обаче срещат неочакван отпор в една дълга и изтощителна война.
"Никога досега през живота и не съм виждал подобна дисциплина и храброст", пише в мемоарите си генерал-майор Дейвид Охтерлони, който води британската кампания. "Те не бягаха и изглежда, че не изпитваха никакъв страх от смъртта", допълва той.
Британците печелят, но са толкова впечатлени от качествата на гурките, че почти веднага започват да ги набират в своята армия и да формират специални подразделения. Така вече над 200 години непалските гурки служат във всеки един военен конфликт, в който участва Кралството.
А историите за тяхната храброст са безброй.
Една от тях е за Кулбир Тапа, който се превръща в първия непалец почетен с най-високото военно отличие на Обединеното кралство - кръстът "Виктория".
По време на Първата световна война той служи по бойните полета на Франция, като през есента на 1915 г., след една провалена офанзива, попада изолиран зад немските линии заедно с няколко свои ранени другари сънародници и англичани.
Въпреки че сам е ранен и е под обстрел, Тапа успява да ги пренесе един по един през телените заграждения към безопасно място. Немците са толкова изумени от упоритостта и храбростта му, че в един момент спират да стрелят и започват да ръкопляскат.
За цялата война гурките дават около 20 000 жертви по бойните полета на Западния фронт и Галиполи и са почетени с над 2000 отличия за храброст.
Смята се, че около 200 000 от тях участват общо в двете Световни войни, а през последните 60 години служат в Хонгконг, Борнео, Кипър, Фолклендската война, Косово, Босна, Ирак и Афганистан.
След разделянето на Индия и Пакистан през 1947 г. и напускането на британците от региона, съществуващите 20 батальона гурки са разделени между британската и новосформираната индийската армия. Повечето избират да служат в Индия, но четири батальона предпочитат Великобритания.
Днес те са формирана в специална пехотна бригада от точно 4010 души с щаб в графство Съри.
Всяка година над 8000 непалци кандидатстват за приемане в подразделението, но едва 200 от тях биват одобрени за обучение. Смята се че процедурата по селекция е една от най-взискателните, като в тестовете влиза 5-километров крос в пресечена местност с 25-килограмова кошница на гърба, пълна с камъни. Това е традиционното изпитание "доко".
Тези, които в крайна сметка са приети, преминават през тежко обучение, а ако стигнат до неговия край, получават собствено кукри - традиционният за всеки войн нож с 40-сантиметрово извито острие.
Всъщност в Непал кукрито представлява един от най-популярните предмети в ежедневието на всяко семейство, но за гурките той е нещо много повече - почти митично оръжие, използвано от столетия и обвито в безброй мистерии и легенди.
Според една от тях такъв нож никога не е бил пречупван по време на битка, докато според друга веднъж изваден от ножницата, острието му трябва задължително да усети кръв, дори ако трябва да бъде тази на притежателя му. Това е оръжие, което не се подарява - всеки гурка трябва да го заслужи.
През последните две десетилетия британските гурки се изявяват най-вече в Афганистан, тъй като в културно-историческо отношение са считани за близки с хората, които живеят там.
Затова и изнасят една голяма част от операциите на британската армия в района. И никога не разочароват.
Една от историите е за сержант Дипрасат Пун, който през 2010 г. успява напълно сам да отбие нападение на отряд от 15-30 талибани. Използва картечница, автомат и 17 гранати, а когато мунициите му свършват, прибягва до чувал с пясък и металния трипод на картечницата си.
В крайна сметка успява да оцелее почти невредим, като ликвидира трима врагове, докато останалите отстъпват, а за смелостта си Пун е награден с кръст за "Забележителна храброст".
Днес обаче бъдещето им не е съвсем ясно.
Различни бюджетни съкращения и преструктурирания непрекъснато намаляват броя на гурките в британската армия. В момента те са малко над 4000, но през 1994 г. са 13 000, а през 80-те дори повече.
Съществува и спор относно техния статут. Гурките служат в британската армия, но никога не получават гражданство. Юридически попадат в категорията на наемническите подразделение, но де факто се считат за изключение в международното право по този въпрос.
Преди няколко години пък избухва скандал, от който става ясно, че пенсионираните гурки получават възнаграждения в размер на едва 5% от тези на британските войници.
Правителството прави известни реформи, но като цяло все още е трудно за гурките, който след оттегляне нямат много опции за оставане във Великобритания, а когато се върнат в Непал изпитват сериозни финансови затруднения.
Каквото и да се случи все пак, техните подвизи и разкази за безгранична смелост завинаги ще останат записани в историята
