В политическите науки и социологията съществува т.нар. концепция за държавен монопол върху насилието, според която единствено и само държавата има легитимно право върху това да използва или разрешава използването на физическа сила.
Това е един от основополагащите принципи на модерните държави, отнасящ се най-вече до публичното право и реда, а неизменна част от него следва да е и системата на затворите като средство за наказание и превъзпитание.
И докато на много места по света въпросният монопол служи за в полза на обществата, то при много други той е по-скоро основен инструмент за налагане на тотален контрол чрез терор над гражданите.
Без съмнение едно от тях е Северна Корея, която е определяна от някои и като "най-големият затвор в света."
И това не е случайно, тъй като там хората могат да попаднат в работнически лагер или затвор за почти всичко - от гледане на някой западен филм до опит за бягство от страната.
Понякога дори не е нужно да е извършено престъпление според местните закони, за да бъде човек наказан. Според доклади на Amnesty International честа практика е да се налага колективно наказание на цяло семейство заради провинението на един човек.
Оттам нататък следват лагерите и затворите, чиято единствена цел е да бъде пречупена волята на всеки, попаднал там.
За целта условията са изключително тежки в почти всички случаи, а задържаните са подлагани на системни мъчения, побой и насилване. Жените остават особено уязвими към сексуално насилие.
Северна Корея е изключително затворена и изолирана страна, чието правителство винаги е отричало каквито и да е нарушения на човешките права. В същото време обаче не допуска външни наблюдатели, а малкото информации, които се получават за състоянието там идват чрез дейността на правозащитни организации.
Една от тях е създадената през 2017 г. Korea Future. Нейната цел е да разследва случаи на нарушения на човешките права в Северна Корея и да подпомага пострадали хора в търсенето на справедливост.
Съвсем наскоро организацията представи детайлна база данни именно за случаи на тежки престъпления в наказателната система на самоизолираната държава.
Идентифицирани са 597 извършители, свързани с 5181 нарушения на човешките права, извършени срещу 785 задържани в 148 наказателни заведения.
В тях влизат 730 случая на изтезания или унизително отношение, 359 случая на принудителен труд, 155 изнасилвания и други форми на сексуално насилие, 124 случая на смърт и още много други нарушения на общоприети човешки права.
Един от двамата директори на Korea Future - Суйон Ю, разказва пред за Би Би Си, че цялата затворническа система и насилието в нея се използват за "потискане на населението от 25 милиона души".
"Във всяко интервю, което провеждаме, ставаме свидетели как това е повлияло на човешките животи. Една от интервюираните плака, докато разказва, че е била свидетел на убийството на новородено бебе", разказва Суйон Ю, допълвайки с други подобни истории за мъчения на хора.
В други пет случая интервюирани разказват, че са били свидели на екзекуции.
Информацията е събрана най-вече от хора, които са били в севернокорейски затвори и в някакъв момент след това са успели да напуснат страната.
Техните показания невинаги могат да бъдат верифицирани и проверени напълно за достоверност и затова от Korea Future използват система за кръстосана проверка на факти в сътрудничество с други организации.
В голяма част от случаите се повтаря един и същ модел на насилие в различните разтвори от цялата система
Всички събрани данни позволят да бъде направен и първият 3D модел на севернокорейски център за задържане, конструиран на базата на показания и сателитни изображения. Те са част от цялата система, която включва около 10 вида различни вида арести, работнически или превъзпитателни лагери, както и затвори от различен тип.
Най-голям е броят на така наречените центрове за задържане, където се събират хора, очакващи обвинение или такива, които ще бъдат прехвърлени в друго наказателно заведение.
Попадането там означава, че човек може да остане с месеци затворен, преди да му бъде повдигнато някакво официално обвинение, а през това време бива лишаван от храна и вода.
Задържаните са принудени да стоят по 12 часа седнали на пода с кръстосани крака, а всяко помръдване води до тежко наказание.
"Бият те по бедрата с дървена пръчка. Може да влезеш на крака, но излизаш пълзейки", обяснява Лий Йонг Джу, прекарала три месеца в подобен център, преди да бъде осъдена на 3,5 години затвор за това, че е опитала да избяга в Китай.
"Чувствах се като животно. Просто искат да убият духа ти. Попаднеш ли там, трябва да забравиш, че си бил човек, за да оцелееш", твърди Джу.
