Пандемията от коронавирус доведе до краен предел здравните системи на много развити страни по света, въпреки че бяха предварително подготвени за наближаващата криза.
Но какво се случва с държавите, които имат значително ограничен ресурс за справяне със ситуацията, като недостатъчен медицински персонал или невъзможност да осигурят масово тестване на населението?
Примерът, който Виетнам даде на света и съвсем заслужено получи международно признание, опровергава първоначалната прогноза, че за страни като нея не се очаква нищо друго след пандемията, освен опустошение.
Виетнам спада в графата на по-бедните развиващи се държави, като през последните две десетилетия качеството на живот се е повишило значително - между 2002 и 2018 г. икономическата трансформация помага на над 45 млн. виетнамци да се измъкнат от бедността.
Здравният статус на нацията също се е подобрил, а продължителността на живот се е увеличила от 71 години през 1990 г. на 76 години през 2015 г.
Въпреки че здравната система в страната също търпи положителни промени, статистиката показва, че все още има недостиг на лекари - на 10 хил. души се падат 8 лекари, което е доста малко в сравнение с държави като Италия и Испания, където същият брой хора ще получат медицинска грижа от 41 специалисти.
За разлика от други по-развити азиатски страни Виетнам няма възможност да провежда масово тестване на населението. За пример, в Южна Корея са изследвани над 330 хил. души, а по данни от края на март във Виетнам броят им е близо 16 хил.
До този момент в страната има 241 регистрирани заболели от коронавирус и нито един смъртен случай. Възстановилите се са 91. На фона на световната ситуация тези данни изглеждат абсолютно нищожни и би могло да се заключи, че страната се справя добре.
Първите мерки за ограничение на разпространението на заразата започнаха още на 1 февруари със спиране на всички полети от и до Китай и затваряне на училищата.
Две седмици по-късно пък се наложи 21 дневна карантина в провинция Винх Фук, северно от Ханой, заради съмнението, че работници, завърнали се от китайския град Ухан, смятан за първоначалното огнище на COVID-19, може да са носители на вируса.
Мерките на страната срещу заразата продължават да включват 14 дневна карантина за всеки, който пристига във Виетнам, както и изолирането на заразените хора. Проследяват се също и тези, които може да са влезли в контакт с тях.
"Ако в района има човек от чужда страна и той е заразен, съседите ще го докладват", казва Труонг Хуу Хан, ръководител на отдела по инфекциозни заболявания в детската болница в град Хо Ши Мин.
Тъй като Виетнам е еднопартийна държава с добре организирани военни служби и служби за сигурност, тя успя да вземе бързо решение да въведе мерките незабавно. Сред населението съществува и силна култура на наблюдение, като се очаква от хората да информират съседите си, ако подозират неправомерно поведение.
Глоба и посещение от полицията пък застрашава всеки, който разпространява фалшиви новини и дезинформация за коронавируса, като до този момент парична санкция е наложена на 800 души.
Този подход сигурно не би работил в по-отворените общества, но с минималните си медицински ресурси Виетнам явно е успял да вземе под контрол разпространението на заразата.
Дори мерките да не се различават особено от другите държави по света, тази азиатска страна успява по свой начин да се справи с пандемията и по този начин да докаже, че предрешеният край на други като нея е твърде прибързано заключение.
