Децата, заченати чрез процедура "инвитро", са "продукти на програма за развъждане на хора", като за тях не се знае дали някога ще бъдат обичани истински от родителите си.
Това е само едно от поредица скандални и изключително полемични твърдения, които могат да бъдат намерени в учебник по новия предмет "История и настояще", част от образователната реформа върху учебната програма на гимназистите в Полша.
Новият предмет беше пропагандиран широко от управляващата партия "Право и справедливост" (ПиС) като начин за подобряване на разбиранията на учениците за съвременната история и политика, пише Балканската мрежа за разследваща журналистика BIRN.
Но въпреки пламенната защита на известния с радикалните си прокатолически и консервативни позиции министър на образованието Пшемислав Чарнек, новият курс се сблъсква с протести както от родители, така и от професионални историци.
Една от причините за това е, че по този нов предмет се предлага само един възможен учебник, писан от историк с тесни връзки с ПиС - Войчех Рошковски. Той е бивш евродепутат от партията, чиито политически възгледи с времето стават все по-радикални.
Самото му име не би трябвало да бъде такъв червен флаг за проблематично съдържание, тъй като той е съавтор на предишен учебник по история, публикуван преди около 20 години, както и на исторически труд, издаден някъде по същото време, който се радва на признание дори и от сегашните си критици.
Един от проблемите в случая е, че за тези две десетилетия възгледите на Рошковски са се радикализирали значително, а връзките му с ПиС може да са го направили идеалния човек, който да изпълни "поръчка" за министерството на Чарнек като създаде идеалния учебник за пропагандиране на католическия, консервативен и националистически светоглед, който управляващите във Варшава изповядват.
Конкретната част, представяща по унизителен начин инвитро оплождането, вероятно ще бъде премахната от учебника, след като родители заплашиха министерството на образованието със съд.
Това обаче е само един от десетки подобни примери за крайни и напълно ненаучни тълкувания на социални въпроси, като според експерти в учебника има манипулативни моменти и дори откровени фалшиви факти.
Притеснителният момент за мнозина в случая не е само това, че Рошковски е написал един крайноконсервативен учебник, а фактът, че това е единственият предлаган учебник за този предмет. Формално има свобода да се предложи и друга алтернатива, която да бъде одобрена от образователното министерство, но до момента такава няма.
А необходимото време за одобрение на нов учебник прави почти невъзможно появяването на друг такъв, по който да се преподава новия предмет.
За защитниците на този учебник той е средство за запълване на "празнината" в обществения дискурс от недостатъчно патриотични и националистически примери, въпреки че управляващите от ПиС се стараят да наситят именно това пространство. Пример за това е директно контролирания от тях Институт за националната памет.
Критиците обаче отчитат някои сериозни проблеми в текста на Рошковски. Първият от тях е чисто дидактически - авторът е вкарал твърде много произволни твърдения, позиционирайки ги като факти.
В неговия труд липсват препратки към исторически извори (нещо, което е задължително за всеки научен текст в тази сфера), а някои събития се тълкуват твърде едностранно и безкритично.
Друг важен момент е, че визуалните материали - снимките в текста на учебника и поясненията към тях, често не са свързани със самата същност на написаното, а по-скоро придават сугестативен подтекст.
Бившият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, християндемократ, например е представен като "почитател на Карл Маркс". Самият Маркс е етикетиран като "предшественик на престъпната комунистическа система", докато крайнодесните демонстранти на прословутия Марш на независимост във Варшава са показани като "защитници на католическата вяра".
Втора критика срещу учебника на Рошковски е, че той се отклонява от стандартната форма за учебници, като вместо това предлага един много по-есеистичен формат на текста, пълен с произволни отклонения към настоящето. Те, на свой ред пък, не помагат с нищо за развиването на разказа, освен че дават оценъчни коментари от страна на автора, които той предпочита да назовава като "истини".
Така например според Рошковски следвоенния икономически бум в Западна Европа и нарастващата интеграция на страните от региона по това време са израз на "екзистенциална криза на идентичността, която отключва цивилизационен колапс и дегенерация на морала и нормите". Този колапс, според автора, бил подкрепен от младежките бунтове през 60-те и от възхода на поп културата и рок музиката.
В един момент в учебника Рошковски също така прави твърдение, че блудстващи маймуни са станали източник на вдъхновение за творчеството на The Beatles, а в други моменти се отклонява в тиради срещу движенията за правата на жените и правата на ЛГБТ+ хората от последните десетилетия, в които тиради обвинява Запада в морален упадък и сексуален разврат.
На практика целият учебник е написан изцяло тенденциозно в духа на крайния консерватизъм и пречупва всички факти през призмата на собствената идеология на пишещия. Съответно и текстът вътре е пълен с хиперболизирани моменти, докато други, които не отговарят на авторовата теза, умишлено са пропуснати.
В същността си книгата на Рошковски събира в себе си всички аспекти на идеологическата рамка на ПиС - от преклонението към Католическата църква, през най-крайните консервативни възгледи за това как трябва да изглежда обществото, та до историческата роля на Полша като антипод на руското и германско влияние върху континента.
В учебника се митологизират времената на Рейгън и Тачър, подхранва се евроскептицизмът и се насажда идеята за великополски шовинизъм.
Ако ставаше дума за независимо и самостоятелно съчинение на историка, едва ли щеше да има такава вълна от критики.
Това обаче предстои да бъде официален учебник, от който да се преподава на тийнейджъри на възраст, в която се впечатляват лесно. Ето защо мнозина се обявяват срещу пускането на тази книга в училищата.
Според някои този учебник с дълбоката си идеологическа пречупеност само ще засили разделението в полското общество, вкарвайки противопоставянето между либерално и консервативно в една още по-ранна възраст.
Други обаче смятат, че е много възможно дори и с откровената пропаганда в предмета по "История и настояще" мнозинството от тийнейджърите да пренебрегнат посланията на Рошковски.
Проучвания показват, че в голяма си част младежите в страната изповядват по-скоро секуларистки и по-либерални възгледи заедно с проевропейски настроения. И подобен учебник, за който вече се спекулира, че е спонсориран от ПиС, може само да предизвика още недоволство сред тях.
Междувременно някои общински власти вече са издали отрицателни препоръки относно използването на учебника на Рошковски. Също така е много вероятно сериозен процент от учителите да го откажат и да използват други дидактически материали по собствено желание.
За други обаче писанията на консервативния историк ще се превърнат в нещо, което се преподава в училище.
