Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Шпиони, убийци и тайна дипломация: Как стана най-голямата размяна на затворници между САЩ и Русия

Подобно нещо не се е случвало от Студената война насам Снимка: БГНЕС
Подобно нещо не се е случвало от Студената война насам

Покрай войната в Украйна сякаш отново се върнахме във времената на Студената война.

Отново имаме мащабно политическо противопоставяне между Изтока и Запада, отново имаме шпионски скандали, отново имаме и тайни размени на затворници по тъмна доба.

Последният епизод от това подновено противопоставяне е от тази седмица, когато бе осъществена най-голямата размяна от десетилетия.

Общо 16 души бяха освободени от Русия и Беларус, за да се завърнат в САЩ и Европа, а в замяна осем руснаци бяха освободени от затвори в САЩ, Норвегия, Германия, Полша и Словения.

Някога подобни размени се случваха на така наречения "мост на шпионите" Глинике между Западен и Източен Берлин, докато този път всичко става на летище в Анкара с посредничеството на турската държава.

Цялата операция е резултат на дълги и тайни преговори в продължение на повече от 18 месеца между Вашингтон, Москва и още пет държави, като включва общо 24 души, замесени в някои от най-големите шпионски скандали през последните години.

Сред тях е Вадим Красиков, за когото се смята, че е агент на ФСБ. Той бе задържан и осъден на доживотен затвор от немските власти през 2019 г. за убийството в Берлин на чеченско-грузинския бивш военен командир Зелимхан Хангошвили, когото Москва определя като терорист. 

Президентът Владимир Путин по-рано тази година в известното си интервю пред Тъкър Карлсън определи Красиков като "мъж, който уби бандит в една от европейските столици, воден от патриотични чувства."

Други двама освободени са Артьом и Анна Дулцеви. Те са арестувани в Любляна през 2022 г. по обвинение в шпионаж в полза на Русия и се смята, че са действали като така наречени "нелегални" - дълбоко внедрени шпиони, които в продължение на десетилетия живеят в противникови държави под фалшиви самоличности.

Също такъв шпионин е Михаил Микушин. Той е арестуван в Норвегия, представяйки се за бразилски учен с името Жозе Асис Жиамария.

Останалите руснаци са бизнесменът Владислав Клюшин, хакерът Роман Селезньов, Вадим Косченок, за когото се смята, че е участвал с схеми за внос на ембаргови американски военни технологии в Русия, както и журналистът Пабло Гонзалез (Павел Рубцов), задържан в Полша по обвинение в шпионаж.

От другата страна стоят 16 души, предимно журналисти и активисти, които попадат зад решетките в Русия заради дейността си.

Най-известният сред тях е кореспондентът на The Wall Street Journal Еван Гершкович. Той е задържан през 2023 г. в Екатеринбург по обвинение, че шпионира в полза на ЦРУ местния военен завод.

Само преди няколко седмици набързо бе приключен съдебният му процес, като властите така и не направиха публични доказателствата за шпионска дейност на Гершкович.

От своя страна базираната в Прага журналистка от радио "Свободна Европа" Алсу Комарашева е арестувана по време на семейно пътуване до град Казан по обвинение в разпострастрение на дезинформация за руската армия.

По почти същата причина е осъден на 25 години затвор и дългогодишният политически дисидент Владимир Кара-Мурза. По собствените му думи е бил обект на два опита за отравяне през 2015 и 2017 г.

Владимир Кара-Мурза (в средата) и Еван Гершкович (вдясно) Снимка: БГНЕС
Владимир Кара-Мурза (в средата) и Еван Гершкович (вдясно)

Друг от разменените е Иля Яшин, който през годините е бил близък до убития през 2015 г. либерален политик Борис Немцов, както и до опозиционера Алексей Навални, който почина в затворническа колония през февруари.

Сред освободените са още трима приближени до Навални - Вадим Останин, Лилия Чанишева и Ксения Фадеева.

Има и няколко души със смесени руско-немски гражданства.

19-годишният Кевин Лик е най-младият, докато 30-годишният Рико Кригер е единственият арестуван в Беларус. Той е осъден на смърт в Минск по обвинение в организация на терористична атака по заповед на украинското военно разузнаване.

В "немската" група попадат още политологът Дитер Воронин, осъден за разпространение на държавни тайни, Патрик Шьобел, задържан за притежание на желирани бонбони с канабис, както и адвокатът Херман Мойжес, който е съдействал на руснаци да получават документи за пребиваване в европейски държави.

Останалите разменени са 70-годишният ветеран още от дисидентските движения в СССР Олег Орлов, антивоенната активистка Саша Скочиленко, бившият американски морски пехотинец Пол Уилан и опозиционният политик Андрей Пивоваров.

Пол Уилан Снимка: БГНЕС
Пол Уилан

Последната размяна на затворници между САЩ и Русия се случва през 2022 г., когато са разменени звездата на американския женски баскетбол Бритни Грайнър с търговецът на оръжие Виктор Бут, който е прототип на героя на Никълъс Кейдж в известния филм "Цар на войната."

По-голяма договорка пък е осъществена за последно през 2010 г. Тогава 10 руски шпиони в САЩ са разменени за 5 американски в Русия. Сред тях е и бившият служител на ФСБ Сергей Скрипал, който е предавал информации на британското разузнаване, а през 2018 г. е направен опит да бъде отровен с нервнопаралитичен токсин.

Според наличните информации пробивът при сегашните преговори за размяна се случва някъде в началото на юли.

Тогава преговарящият екип от ЦРУ успява да убеди немската страна да освободи убиеца Вадим Красиков, който винаги е бил считан за приоритетен от Москва.

Смята се, че преговорите лично са участвали президентът Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис, която за последно е говорима с немския канцлер Олаф Шолц относно Красиков.

Докато текат преговорите за него, руският съд набързо издава 16-годишна присъда за журналистът Еван Гершкович в демонстративен процес, продължил едва няколко седмици. Преди това той стои в ареста повече от година в очакване на процес.

По сходен начин е произнесена присъдата и на Алсу Курмашева. Тя е задържана на 20 май 2023 година, но процесът ѝ при закрити врати започва чак през юни 2024 г. Преди няколко седмици е осъдена на 6,5 години затвор на закрито заседание.

Когато става въпрос за чуждестранни граждани, това е нормална практика за Русия, а преди това и за Съветския съюз.

Подобни чужденци най-често се разбират като потенциални разменни монети, без особено значение дали обвинените действително са виновни за нещо. 

В случая върховенството на закона остава далеч назад, а на преден план излизат моментните необходимости на управляващия режим. 

Обичайната практика при чужденците е да бъдат първо осъдени, преди да евентуално да бъдат използвани за размяна, като в случая внезапно пришпорените процеси вероятно са послужили и за известно налагане на натиск върху Вашингтон при преговорите.

В крайна сметка е постигнато окончателно съгласие за Красиков и той е разменен на цената на Гершкович и Пол Уилан.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените