Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Скоро всички ще трябва да говорим немски

Или как езикът на Гьоте и Шилер се налага в сърцето на Обединена Европа Снимка: Getty Images
Или как езикът на Гьоте и Шилер се налага в сърцето на Обединена Европа

Английският може да е лингва франка на Европейския съюз, но ако човек се заслуша внимателно в това, което се говори по коридорите на властта в Брюксел, откъдето се управлява реално ЕС, езикът, който се чува все по-доминиращо, е този, говорен от Гьоте и Шилер.

Немският език се утвърждава сред трите официални работни езика на в Европейската общност, особено сега, на фона на предстоящото германско председателство на Съвета на ЕС, което започва на 1 юли. Но не това е причината за толкова силните позиции на немския.

За да си обясните това явление, може просто да погледнете кой стои начело на Европейската комисия. Или да си спомните кой беше шпитценкандидатът на ЕНП около изборите за Европейски парламент. Или като цяло да видите всички знаци за германското лидерство в последните години.

И да, чиновниците в Брюксел очевидно си взимат бележка накъде духа вятърът.

Финансираният от правителството в Берлин Институт "Гьоте" коментира пред Politico, че в Брюксел между 2012 и 2019 г. се наблюдава сериозно увеличение в рамките на до пет пъти при търсенето на безплатни езикови услуги за дипломати и журналисти.

Това е част от Europanetzwerk Deutsch (Европейска мрежа немски език), финансирана от Германия инициатива за засилване на меката власт, с която Берлин разполага. Идеята е чрез увеличение в броя на немскоговорящите хора в Европа да се увеличи и културното влияние на Берлин.

И това се случва и на практика - билетът, който немският език ти дава в сърцето на ЕС, отваря вече все повече врати за професионално развитие.

В световен мащаб към момента около 15,4 милиона души учат езика, според петгодишен преглед, публикуван този месец от германското правителство. В сравнение с последното проучване през 2015 г., в Дания има 62% ръст в изучаването на езика, 16% във Франция и 30% в Холандия, докато в Полша вече 2 милиона души практикуват своите der, die и das.

Всякаква висяща във въздуха историческа чувствителност около популяризирането на немския като международен език е заменена от гравитационното привличане на най-голямата икономика в Европа, подпомогнато от съвременния образ на страната като опора на либералните ценности и на стабилността на ЕС като цяло.

Въпреки че само 8% от всички работещи за Европейската комисия по един или друг начин, 33 хил. души са родом от Германия или Австрия, делът на тези, които владеят немски език се увеличава с изкачването на професионалната стълбица.

Два малки примера за това са зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс (от Холандия) и посланикът на Кралство Испания в ЕС Хуан Пабло Гарсия-Бердой.

"Хората ни казват, че уменията по немски език им помагат в работата и кариерата си в Брюксел", коментира говорител на постоянното представителство на Германия, отбелязвайки засиления интерес преди председателството на ЕС.

Езикът също се възползва от разширяването на блока на Изток към Централна и Източна Европа, където през последните десетилетия се изсипват множество германски инвестиции.

"От новите страни-членки на ЕС има много повече дипломати, които владеят немски език", коментира неназован поименно един дипломат, говорещ езика.

В случая няма как като фактор за засилването на позициите на този език няма как да се пропусне и фактът, че той е роден на настоящия председател на Европейската комисия.

Kогато Урсула фон дер Лийен представяше предложения пакет от мерки за възстановяване на европейските икономики след коронавируса, тя смеси в речта си английски, френски и немски. Именно родния си език тя използва, за да успокои притесненията около сериозното нарастване на общия дълг, залагайки на специфичната му конструкция на речта.

Междувременно представителствата на някои по-богатите германски федерални провинции в Брюксел се превърнаха в популярни места за провеждане на мрежови събития и интересни политически дебати, разбира се най-често на немски език.

Всичкото това концентриране на влияние в немскоговорящи лица засилва позициите и на германската преса. Именно там се появяват първо и някои от най-актуалните и ексклузивни новини.

Така например през 2017 г. Frankfurter Allgemeine Zeitung публикува подробната информация за "катастрофалната вечеря за Brexit" между тогавашния председател на ЕК Жан-Клод Юнкер с британския премиер Тереза ​​Мей. Междувременно миналата година читателите на Welt бяха първите, които научиха, че Фон дер Лайен планира да построи апартамент до офиса си.

"Свикнали сме да четем в германските медии изтичане на информация за нещата, които току що сме обсъждали", оплаква се пред Politico друг дипломат.

Докато покрай Брекзит в ЕС остават само две англоговорящи държави - Ирландия и малката Малта, а някои прогнозират опита за германска експанзия по отношение на езика на дипломацията, някои, включително германци, продължават да остават скептични.

"Мисля, че всички сме свикнали с факта, че lingua franca на Европа и на ЕС е английския, независимо дали Обединеното кралство е член на ЕС, или не", коментира Волфганг Ишингер, бивш германски посланик във Великобритания и САЩ, който ръководи Мюнхенския съвет за сигурност.

Допълнително с това подобно нещо чисто културно няма да бъде допуснато от френските дипломати.

Френският език е традиционният език на дипломацията в Европа до средата на миналия век. Тогава особеностите на политическата ситуация и доминиращата роля на САЩ го изместват в полза на английския.

Но и до днес френският продължава да пази традициите си, като в много международни институции остава със защитени позиции. А застъпниците му е малко вероятно да отстъпят на още един европейски език да диктува дипломацията.

"Можете да очаквате всеки, който работи в Брюксел, да владее напълно английски и френски език", заяви Дейвид Макалистър, консервативен евродепутат от Германия, който председателства комисията по външни работи на Европейския парламент. "Но нещата стават доста трудни, ако кажеш, че искаш да говориш на немски", допълва той.

И макар немският да отчита повече говорящи и слава като език на науката и точността, мнозина ще се съгласят, че това определено не е най-лесният език за научаване, особено ако се изисква кратко време за това.

Но за тези, които се осмеляват да опитат, могат да се ползват с редица предимства. Като начало, немският синтаксис, в който глаголите често се въвеждат в края на изречението, е по-подходящ за задържане на вниманието на аудиторията.

"Принуждава ви да слушате, защото глаголът е в края, а това означава, че хората не се прекъсват", коментира Уве Рау, заместник-директор на института "Гьоте".

Сложните съществителни също позволяват изникването на легоподобни конструкции в речта.

Така например, всеки, който има за цел да изрази необходимостта на Европа да спаси глобалния ѝ статус, ще се нуждае от абзац на английски, но само 48-символна дума на немски: Weltpolitikfähigkeitsverlustvermeidungsstrategie, измислена от британския академик Тимоти Гартън Аш миналата година.

Тъй като немският език започва да придобива все по-голяма популярност в столицата на ЕС, очаквайте нарастващо влияние върху това, което е известно като "Брюкселски английски" - бюрократизиран диалект със солидно влияние от френския. Вписването в лексикона на думата Spitzenkandidat вече бележи един успех. Brexit терминологията може да предложи индикация за следващите.

Английският език отдавна налага своите популярни изрази в езиците на другите държави под културното влияние.

Сега обаче ако освен за шпитценкандидати в залите на Европейската комисия и Европейския парламент започне да се говори за хора, които обират стафидите така, както у нас се обира каймака от нещо, а разни хора твърдят, че не могат да танцуват на две сватби, както у нас не биха могли да носят две дини под една мишница, тогава значи немският език ще е направил своята решителна крачка към тази желана масовост.

 

Най-четените