Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Тъжният блус на милениълите - как пандемията нанесе нов удар на поколението Y

След периода на Световната икономическа криза през 2008 г.  сегашната ситуация отново ще засегне най-силно младите хора на възраст между 25 и 40 години Снимка: Getty Images
След периода на Световната икономическа криза през 2008 г. сегашната ситуация отново ще засегне най-силно младите хора на възраст между 25 и 40 години

През 2008 година Гърция беше една от най-засегнатите страни в Европа от Световната икономическа криза, а сега пандемията от коронавирус поставя страната пред нова подобна заплаха и повторна рецесия. 

В продължение на 10 години държавата издържа на големи затруднения в икономиката и породилата се от нея несигурност. В този период безработицата нараства с до 29%, а тези показатели остават непроменени с години.

Сред най-тежко засегнатите по това време са младите хора на възраст между 25 и 40 години или казано по друг начин поколението на милениълите.

През последните две години икономиката бавно започва да се стабилизира, а някои хора усетиха това като втори шанс за по-добър живот, докато не се пови пандемията от коронавируса.

Туризмът, определян като една от най-силните индустрии в икономиката на страната, която преди години успя да допринесе една четвърт от БВП на Гърция, в момента се бори за оцеляване, въпреки ограниченията за пътуване и страхът от втора вълна на заразата.

При осъществяването на този сценарий се предвижда производството да спадне с 9,7 на сто, а безработицата, която в момента е паднала под 20%, се очаква отново да се върне към критично високите си нива.

В едни от най-тежките години за страната в момента 30-годишната Александра Бану се дипломира като филолог в Солунския университет.

За нейно щастие тя не усеща почти нищо от кризата, тъй като по това време родителите ѝ помагат финансово. Но до края на следването си разбира, че няма ясен път напред.

"Прекарах една година в града, надявайки се да намеря работа по специалността си и в плановете ми беше да остана. Но след като след една година нищо значително не се случи, реших да замина за Атина", разказва тя.

Бану прекарва в гръцката столица пет години, а работата ѝ е свързана с обучение на деца. По това време обаче секторът няма фиксирано работно време и не носи стабилен доход, а експлоатацията е често срещано явление. Въпреки това тя решава да опита. За да успява да се издържа обаче, ѝ се налага да започне втора работа като разпоредител във Филхармонията в Атина и тя не крие разочарованието си от това.

"Ето, навлизам в най-продуктивното десетилетие от живота си, но ако не мога да се справям добре, въпреки че работя на две места, нямам друг избор. Затова реших да преосмисля нещата", признава Бану.

Посоката за нея започва леко да се изменя и решава да учи магистратура, която завършва успешно. Появява се и вариантът да напусне Атина, за което не съжалява, защото смята малкото населено място за добър шанс да направи нещо стабилно и да се развие.

Според Бану обаче предстоящата криза ще бъде още по-тежка от предишната и ще постави пред голямо изпитание не кой да е, а точно нейното поколение.

За София Маврагани пък всичко с COVID-19 в момента се случва много бързо, противно на предишната криза, започнала през 2008 г. По това време тя успява да се справи със ситуацията, тъй като ѝ се налага да се адаптира бързо към живота в Атина, след като се прибира от няколко годишно обучение като хореограф в Холандия.

"Не консумирах много и делях апартамент с още четири души, защото живеех с оскъден бюджет", разказва 42-годишната Маврагани.

Сравнява ситуацията сега с тази от предишния си период и според нея хората отново са под напрежение, водещи до появата на безсилие и разногласия, които биха могли да бъдат избегнати.

По думите ѝ има голям натиск върху обществото и всички трябва да намерят начин да реагират отново и то много бързо на внезапна промяна. Десетилетия на непредсказуемост накара хората да не са склонни да взимат трайни решения и да обмислят нещата много повече преди да действат, обяснява тя.

Но Маврагани вярва, че всички са се приспособили към появата на периодични кризи по някакъв начин и това ги е научило да си помагат едни на други.

А тези ситуации правят точно това - отрезвяват ума и тласкат реалността в по-човешка посока. 

Все още не се знае какви ще бъдат последствията от кризата с коронавируса, въпреки че някои от тях започнаха да се показват.

Истината е, че няма как да се избегне, а хората ще трябва да направят това, което през годините са доказали, че умеят най-добре - да се адаптират добре дори към най-тежките условия.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените