Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Фанатични сталинисти и фашисти": Какво стои зад бунта в Бразилия

Конфликтът не е просто между традиционното ляво и дясно в политическото пространство на Бразилия Снимка: БГНЕС
Конфликтът не е просто между традиционното ляво и дясно в политическото пространство на Бразилия

Точно две години след щурма срещу американския Конгрес същата картина се повтори през първия уикенд на 2023 г. и в столицата на Бразилия.

Стотици поддръжници на бившия президент Жаир Болсонаро нахлуха в сградите на парламента, президентския дворец "Планалто" и Върховния съд, което принуди силите на реда да евакуират по спешност новоизбрания президент Луис Инасио Лула да Силва.

Няколко часа бяха необходими на полиция и специални части да установят контрол над ситуацията. До момента има задържани над 400 души, а Да Силва мобилизира националната гвардия и обяви извънредно положение за столицата Бразилия до края на месеца.

"Тези вандали, които бихме могли да наречем фанатични нацисти, фанатични сталинисти, фанатични фашисти, направиха нещо, което никога не е правено в историята на тази страна", каза Лула.

"Всички отговорни ще бъдат открити и ще бъдат наказани. Ще разберем кои са финансирали всичко и ще стоварим върху тях цялата сила на закона", закани се президентът, отправяйки обвинение към своя предшественик Болсонаро.

По думите на Лула бившият президент - когото определя като "геноцидист" - насърчава случващото се в Бразилия през социалните мрежи, "докато си седи в Маями".

Министърът на правосъдието Флавио Дино от своя страна обяви, че са конфискувани 40 автобуса, използвани за транспортиране на протестиращи, и определи ситуацията като "абсурден опит за налагане на нечия воля със сила".

Самият Болсонаро коментира размириците от профила си в Twitter и отхвърли всякакви обвинения за намеса.

"През цялото си управление винаги съм зачитал принципите на Конституцията и съм защитавал законите, демокрацията, прозрачността и свещената ни свобода", написа той. "Мирните и законни демонстрации са част от демокрацията. Въпреки това нахлуванията в обществени сгради от днес, както и тези на левицата през 2013 и 2017 г., са противозаконни."

Как обаче се стигна дотук?

Президентските избори през октомври миналата година изправиха един срещу друг като основни съперници крайнодесния действащ държавен глава Болсонаро и левия му конкурент Лула, който бе президент на страната в периода 2003-2010 г.

Вторият се върна в политиката, след като прекара 18 месеца в затвора по обвинения в корупция и пране на пари. По-късно първоначалната му присъда от 12 години бе анулирана и той излезе на свобода в края на 2019 г. с обещанието отново да стане президент.

В крайна сметка, след една изключително ожесточена кампания и оспорвани избори, Лула излезе като победител на балотажа с по-малко от 2% разлика пред Болсонаро.

Бившият президент оспори резултатите и отказа да присъства при встъпването в длъжност на новия държавен глава. Всъщност именно агресивната реторика на Болсонаро, която още преди изборите постави под съмнение бразилската избирателна система, допринася до голяма степен за събитията от 8 януари.

В навечерието на вота крайнодесният политик многократно твърдеше, че електронното гласуване е уязвимо за измами и дори след изборите поиска всички гласове, подадени по електронен път, да бъдат анулирани.

Това щеше да промени крайния резултат в негова полза, но Висшия електорален съд отхвърли жалбата и глоби партията му с 4 милиона долара заради разпространението на неверни твърдения относно машинното гласуване.

Така през последните няколко седмици в бразилското интернет пространство се развихри огромна кампания от лъжливи и полулъжливи новини за откраднати избори и "комунистически преврат" - точно същият тип реторика, която подтикна привържениците на Тръмп да щурмуват американския Конгрес след загубата на изборите през 2020 г.

Луис Инасио Лула да Силва Снимка: БГНЕС
Луис Инасио Лула да Силва

Конфликтът не е просто между традиционното ляво и дясно в политическото пространство на Бразилия.

Бразилия е дълбоко разделена страна и атаката срещу парламента е драматичен знак за това колко далеч са готови да стигнат най-радикалните привърженици на Болсонаро, подведени от фалшиви новини и агресивни послания.

Някои от тях дори направиха лагери в близост до военни поделения с настояване за намеса на армията и сваляне на Лула от власт. Именно това беше акцент в отразяването на събитията от много международни агенции. 

Според част от демонстрантите проблемът не опира до това дали Болсонаро ще се върне на власт, а че само и единствено армията може да сложи ред в държавата и да реши сериозните проблеми с престъпността и икономическата нестабилност. 

Проблем обаче остава ролята на дезинформацията и обществените манипулации за стигането до този бум на агресията и вандалските действия, който се видя в неделя в Бразилия. 

Както и при събитията в САЩ от 6 януари 2021 г., сега отново става видимо по какъв начин масовата дезинформация може да урони доверието в демокрацията и да доведе до насилие. 

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените