Точно две години след щурма срещу американския Конгрес същата картина се повтори през първия уикенд на 2023 г. и в столицата на Бразилия.
Стотици поддръжници на бившия президент Жаир Болсонаро нахлуха в сградите на парламента, президентския дворец "Планалто" и Върховния съд, което принуди силите на реда да евакуират по спешност новоизбрания президент Луис Инасио Лула да Силва.
Няколко часа бяха необходими на полиция и специални части да установят контрол над ситуацията. До момента има задържани над 400 души, а Да Силва мобилизира националната гвардия и обяви извънредно положение за столицата Бразилия до края на месеца.
"Тези вандали, които бихме могли да наречем фанатични нацисти, фанатични сталинисти, фанатични фашисти, направиха нещо, което никога не е правено в историята на тази страна", каза Лула.
"Всички отговорни ще бъдат открити и ще бъдат наказани. Ще разберем кои са финансирали всичко и ще стоварим върху тях цялата сила на закона", закани се президентът, отправяйки обвинение към своя предшественик Болсонаро.
По думите на Лула бившият президент - когото определя като "геноцидист" - насърчава случващото се в Бразилия през социалните мрежи, "докато си седи в Маями".
Министърът на правосъдието Флавио Дино от своя страна обяви, че са конфискувани 40 автобуса, използвани за транспортиране на протестиращи, и определи ситуацията като "абсурден опит за налагане на нечия воля със сила".
Watch as hundreds of supporters of former Pres. Bolsonaro storm the National Congress building in Brasília this Sunday, Jan 8. They oppose the outcome of the 2022 Brazil election, which saw Lula return as president. Take a look:pic.twitter.com/wvE8idk1t4
— Steve Hanke (@steve_hanke) January 8, 2023
Самият Болсонаро коментира размириците от профила си в Twitter и отхвърли всякакви обвинения за намеса.
"През цялото си управление винаги съм зачитал принципите на Конституцията и съм защитавал законите, демокрацията, прозрачността и свещената ни свобода", написа той. "Мирните и законни демонстрации са част от демокрацията. Въпреки това нахлуванията в обществени сгради от днес, както и тези на левицата през 2013 и 2017 г., са противозаконни."
Как обаче се стигна дотук?
Президентските избори през октомври миналата година изправиха един срещу друг като основни съперници крайнодесния действащ държавен глава Болсонаро и левия му конкурент Лула, който бе президент на страната в периода 2003-2010 г.
Вторият се върна в политиката, след като прекара 18 месеца в затвора по обвинения в корупция и пране на пари. По-късно първоначалната му присъда от 12 години бе анулирана и той излезе на свобода в края на 2019 г. с обещанието отново да стане президент.
В крайна сметка, след една изключително ожесточена кампания и оспорвани избори, Лула излезе като победител на балотажа с по-малко от 2% разлика пред Болсонаро.
Бившият президент оспори резултатите и отказа да присъства при встъпването в длъжност на новия държавен глава. Всъщност именно агресивната реторика на Болсонаро, която още преди изборите постави под съмнение бразилската избирателна система, допринася до голяма степен за събитията от 8 януари.
В навечерието на вота крайнодесният политик многократно твърдеше, че електронното гласуване е уязвимо за измами и дори след изборите поиска всички гласове, подадени по електронен път, да бъдат анулирани.
Това щеше да промени крайния резултат в негова полза, но Висшия електорален съд отхвърли жалбата и глоби партията му с 4 милиона долара заради разпространението на неверни твърдения относно машинното гласуване.
Така през последните няколко седмици в бразилското интернет пространство се развихри огромна кампания от лъжливи и полулъжливи новини за откраднати избори и "комунистически преврат" - точно същият тип реторика, която подтикна привържениците на Тръмп да щурмуват американския Конгрес след загубата на изборите през 2020 г.
Конфликтът не е просто между традиционното ляво и дясно в политическото пространство на Бразилия.
Бразилия е дълбоко разделена страна и атаката срещу парламента е драматичен знак за това колко далеч са готови да стигнат най-радикалните привърженици на Болсонаро, подведени от фалшиви новини и агресивни послания.
Някои от тях дори направиха лагери в близост до военни поделения с настояване за намеса на армията и сваляне на Лула от власт. Именно това беше акцент в отразяването на събитията от много международни агенции.
Според част от демонстрантите проблемът не опира до това дали Болсонаро ще се върне на власт, а че само и единствено армията може да сложи ред в държавата и да реши сериозните проблеми с престъпността и икономическата нестабилност.
Проблем обаче остава ролята на дезинформацията и обществените манипулации за стигането до този бум на агресията и вандалските действия, който се видя в неделя в Бразилия.
Както и при събитията в САЩ от 6 януари 2021 г., сега отново става видимо по какъв начин масовата дезинформация може да урони доверието в демокрацията и да доведе до насилие.
