Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В либерална Швеция крайнодесните правят важна крачка към властта

Шведските демократи излизат от политическата изолация, в която бяха вкарани от десетилетия насам Снимка: Getty Images
Шведските демократи излизат от политическата изолация, в която бяха вкарани от десетилетия насам

"Ако чакаш достатъчно дълго на брега на реката, ще видиш труповете на враговете си, да се носят по течението покрай теб".

За лидера на крайнодясната националистическа партия Шведски демократи Йими Окесон тази сентенция на китайския военен стратег Сун Дзъ вероятно вече трябва да има специално значение, защото той и неговата формация чакаха достатъчно дълго в пустинята на политическата изолация.

Подобно много други крайнодесни партии в Европа, Шведските демократи също бяха заклеймявани като"неподходящ" партньор години наред.

И логично, за страна като Швеция, която толкова много се гордее с прогресивните си възгледи за света, антимигрантските, полуприкрито хомофобски и дори ксенофобски на моменти идеи на Окесон и хората му идват като нещо прекалено.

Сега обаче лидерът на Шведските демократи е на път да излезе от изолацията и дори да посегне директно към властта. Той наскоро успя да убеди трима от опозиционните партийни лидери в страната, че неговата подкрепа е единственият им шанс да вземат властта от ръцете на премиера социалдемократ Стефан Льовен на парламентарните избори догодина.

Така в момента Окесон е опитва да договори възможно най-добрата сделка, за която да "продаде" подкрепата си. А това означава политически отстъпки от страна на потенциалните му нови съюзници и вкарване на част от програмата на националистите в общата платформа.

С други думи - прогресивната Швеция може да направи сериозен курс надясно от догодина.

"Идентифицираме за какво можем да постигнем съгласие и за какво не можем, а след това разглеждаме колко важни реално са нещата, за които не можем да се съгласим", коментира пред Politico Окесон.

За него това в момента е своеобразен върхов момент. 41-годишният политик е прекарал повече от две десетилетия в Шведските демократи, опитвайки се да ги докара до този момент.

Окесон се присъединява в партията през 1995 г., когато е още само на 16 години. По това време тя представлява шарен микс от националисти от различни типове, включително и неонацистки групи.

10 години по-късно той вече е лидер на партията, а с това започва и нейната трансформация. Най-крайните членове са изгонени заради откровено расистки изказвания, а идейното ядро на партията се измества към антимигрантски послания и патриотично-националистически предложения. Според много от критиците на Шведски демократи там просто са пребоядисали фасадата на същата стара основа от расизъм и дискриминационни възгледи, но това реално сработва и през 2010 г. формацията има своите първи вкарани в парламента депутати.

Оттогава насам Шведските демократи успяха да се наложат като име в политиката на страната. Нещо повече - те успяват да се издигнат до трета политическа сила, напомняйки на всички наоколо за възхода на крайните идеологии и опасността от тях.

Закотвянето на премиера Льовен във властта обаче кара много опозиционно настроени десни политици да търсят нови варианти, с които да сложат край на хегемонията на социалдемократите и техните леви и зелени партньори, измествайки ги от властта.

А ключът за това в момента изглежда е подкрепата на Йими Окесон и неговите хора. Въпросът е, че за младия националистически лидер този политически гамбит е рискова маневра.

Ако сега той натисне твърде много потенциални партньори - дясноцентристката Умерена партия, Християндемократите и Либералната партия - с настояване за някои от по-крайните политики на Шведските демократи, това крехко сътрудничество лесно може да рухне, изпращайки формацията отново в изолация.

За сметка на това обаче, ако Окесон не отстоява достатъчно силно своите принципи, особено по отношение на имиграцията, която е обещал да намали почти до нула, собствените му избиратели може да загубят вяра в него и в способността му да изпълнява обещанията си. Което, на свой ред, ще означава спад в собствения резултат на Шведските демократи.

Допълнително с това съществуват и някои рискове за потенциалните съюзници на крайнодясната партия. След като трите формации дадоха сигнал, че са готови да работят с Окесон, за тях ще е трудно да се откажат, тъй като с този си ход те вече губят от центъра.

Йими Окесон Снимка: Getty Images
Йими Окесон

За Швеция като държава, самата перспектива крайнодясна популистка партия като Шведски демократи да постигне влияние върху политиката на правителството вече е радикално отклонение от нормата.

Страната отдавна се представя в международен план като "хуманитарна суперсила", където доскоро бяха посрещани голям брой бежанци и хора, търсещи убежище.

Само преди 10 години бившият лидер на Умерената партия Фредрик Райнфелд, който беше премиер на Швеция между 2016 и 2014 г., нарече тогава тепърва набиращата скорост националистическа формация "ксенофобска сила" и изобщо отказа да обсъжда евентуално партньорство с тях.

Сега неговият наследник начело на партията Улф Кристерсон е един от евентуалните партньори на Шведските демократи.

Истината е, че мигрантската вълна, която застигна Европа през 2014-2016 г., подейства като катализатор за промени в цяла Европа, а Швеция се оказа една от най-силно засегнатите държави, тъй като много бежанци потърсиха страната като сигурна дестинация за бъдещето си.

Първоначалните проблеми с интеграцията на толкова много чужденци от Близкия изток и Северна Африка (а и от Балканите) доведоха до това рейтингът на крайнодясната партия да потръгне стремително нагоре. Всъщност толкова нагоре, че дясноцентристките фракции възприеха Окесон като заплаха за собственото си съществуване.

Сега обаче Умерената партия уверено държи второто място по подкрепа в страната, докато Шведски демократи са трети и доверието в тях се превръща в сериозен ключ за изместването на силите на политическата сцена.

От последните парламентарни избори през 2018 г., когато Кристерсон категорично отказваше отношения с Шведските демократи, нещата започнаха бавно да се променят. Загубата от Льовен тогава тласна лидера на Умерената партия към все по-голяма отвореност за колаборация с крайнодесните. Така през последните месеци той изглежда готов да потърси Окесон, за да избегне ново поражение на вота през 2022 г.

Разбира се, социалдемократите веднага минаха в нападателен режим, като Кристерсон беше атакуван от премиера за това, че е готов да работи с формация, която "не отстоява идеята, че всички хора са равни".

На това Кристерсон отговори, че критиката на Льовен е само опит на премиера да отвлече вниманието на избирателите от неуспеха на правителството му през последните шест години.

"Нашата цел е да се справим с тези предизвикателства и ще работим заедно с други страни по тези въпроси, където имаме общо мнение", каза Кристерсон.

Настоящите социологически проучвания показват, че Льовен и неговите съюзници имат малка преднина пред десния блок на Умерените, християндемократите, либералите и Шведските демократи. До изборите остават близо година и половина и нещата може да се променят.

Възходът на крайнодесните и опитът на утвърдените партии да отговорят на променящия се политически пейзаж не е нещо, което се вижда единствено в рамките на Швеция.

В цяла Европа подобни популистки партии набраха сила през последното десетилетие - от Финландия до Франция и от Германия до Гърция.

Сега обаче скандинавската страна се доближава до това не просто да прекрати политическата изолация на Шведските демократи в един сценарий, подобен на съглашението в съседна Дания между крайнодясната Датска народна партия и другите десни формации, но и да допусне хората на Окесон до министерски постове, ако те и партньорите им победят през есента на 2022 г. Нещо, което във Финландия и Естония се оказа доста злощастен експеримент.

Самият Окесон вече е заявил, че иска един ден да поеме поста на министър на правосъдието на Швеция, което ще му даде пряка власт над граничната политика. Засега той казва, че просто се радва, че все повече партии показват готовност да признаят силата на Шведските демократи и тяхната "не маловажна" роля в парламента.

"Отне повече време, отколкото се надявахме, но ние сме страна с голямо търпение", казва крайнодесният лидер. И определено вярва, че стъпка по стъпка може да се озове на върха на шведската политика.



Най-четените