Швеция каза "Сбогом" на скучните предизборни кампании - крайно десните "Шведски демократи" са политическата сила, която провокира, разделя и разтърсва цялото общество преди парламентарните избори на 9 септември.
Причината: "избирателите искат да видят, че някой върши нещо, а не ги залъгват със старите досадни послания". Поне така смята Тобиас Андершон, ръководител на младежкото крило на партията и кандидат-депутат.
Засега стратегията печели. Партията е на път да се превърне в голямата изненада на изборите. Социолозите отчитат подкрепа за "Шведските демократи" от около 20% (при 13 на сто на последните избори). Ако партията успее да мобилизира избирателите си, ще се окаже втората по големина политическа сила в страната.
Усложнената криминална обстановка в Швеция е част от причините за успеха на крайната десница. Големите градове в страната бяха белязани от поредица брутални нападения. Само в Малмьо са извършени 10 убийства от началото на годината. От 2016 г. насам са регистрирани 120 престрелки с 24 убити.
В столицата Стокхолм полицията се бори с криминални банди, които се борят помежду си с умишлени пожари, взривове с гранати и нападения с нож насред улиците на града. В Гьотеборг в средата на август групи от маскирани младежи ограбваха магазини, подпалиха близо 100 автомобила. За последната година общо 43 души са убити при престрелки.
"Шведските демократи" приписват престъпленията на имигрантите и настояват за мобилизиране на армията срещу групировките по улиците.
Всъщност - извършителите са предимно млади мъже с шведски паспорти. Предците им живеят в Швеция от десетилетия, но интеграцията се е провалила с последното поколение.
Напрежението се провокира от "едни и същи, добре познати лица", казва зам.-ръководителят на полицията в Малмьо Ерик Йанзакер пред германския "Шпигел" - около двеста мъже между 19 и 24-годишна възраст, синове или внуци на мигранти от Близкия Изток, Иран, Босна.
Това са мъже без добро образование, без работа, без перспектива. Швеция няма как да ги интегрира в обществото си.
Възходът на крайната десница обаче не успокоява хората, а води до повишаване на напрежението.
Промяната на нагласите в Швеция преди изборите:
- в червено - Социалдемократическа партия на Швеция; в светлосиньо - Умерената партия; в жълто - Шведските демократи; в тъмнозелено - Центристката партия; в кафяво - Лявата партия; в светлозелено - "Зелените". Още две по-малки партии имат потенциал да преминат 4-процентовата национална бариера за достъп до парламента - Християндемократите и Либералите.
Преди седмици в Ескилстуна на около 130 км от Стокхолм се стигна до спречкване пред импровизирания предизборен щаб на "Шведските демократи" в центъра на града. Група мъже с велосипеди пристигат пред шатрата им и започват да се карат с доброволците и хората, спрели да разгледат програмата им.
"Какво по дяволите правите тук?", крещи един от мъжете към млада жена, която чете партийната брошура. В недоволството си той я ругае, че му приличала на имигрантка и че е срамота да разговаря с активисти на шовинистка партия като "Шведските демократи".
Момичето се оправдава, като казва, че "партията има право да води кампанията си като всички останали, които се явяват на избори. Освен това съм родена в Швеция".
След известна размяна на обиди, мъжете се качват на велосипедите си и изчезват. Това не е единственият подобен сблъсък между привърженици и опоненти на националистите. По-рано членове на "Шведските демократи" са освирквани и замеряни с яйца по време на участието си на събор в близко селище.
Налага се да извикат полиция, след като един от противниците му зарежда цяла пазарска количка с "боеприпаси" - кори яйца.
Активистите на партията недоволстват, че органите на реда не се намесват незабавно и ги подлагат на разпити: "Не сме чак такива чудовища, за каквито ни мислят".
Сътресенията съпътстват кампанията им не само на локално ниво. Лидерът на партията Джими Акесон инжектира телевизионните предизборни дебати с остър тон и гневни речи. Нарича про-имиграционния кабинет на бившия премиер Фредрик Райнфелт "най-лошото правителство в модерната епоха". Политиката за защита на границите, прокарвана от кабиента на настоящия министър-председател Стефан Льовен, е "тотално лицемерие", според Акесон. Бившият шеф на полицията Дан Елиасон бил "ходеща катастрофа", по думите на опозиционния лидер.
Анализаторите смятат, че партията му успява да преобърне цялата предизборна кампания в посока на темите, по които посланията им отразяват настроенията на избирателите.
Проучване на Novus от август показва, че предложенията на "Шведските демократи" по отношение на имиграционната политика получават много повече подкрепа сред гласоподавателите, отколкото всички останали претенденти за власт. Партията се нарежда на второ място по симпатии за програмата си в сферата на здравеопазването, и на трето - по идеите си за опазване на обществения ред и борбата с престъпността.
Успехът на "Шведските демократи" е част от по-мащабна тенденция, която се простира от Доналд Тръмп в САЩ до популисткото правителство в Италия.
Най-близкият паралел сред северните страни може да се намери в Дания.
Датската Народна партия се класира на второ място по време на изборите през 2015 г. Въпреки че остана извън властта, партията оказва тактическа подкрепа на центристкото правителство на Ларс Льоке Расмусен в замяна на влияние при формирането на имигрантската политика.
В една от речите си пред привърженици Аксеон пусна видео-послание от лидера на Датската народна партия Кристиан Тулесен Дал, който пожелава успех на "Шведските демократи". Акесон вярва, че датският модел е перфектен за собствената му политическа сила.
Официалното участие в управляваща коалиция след изборите не е сред целите му, но колкото повече подкрепа събере, толкова по-силно ще бъде паралелното влияние върху политиката на правителството.
Традиционните партии също смятат, че "Шведските демократи" няма да бъдат допуснати до властта.
Както левият блок, воден от Социалдемократите, така и коалицията на "Умерената партия" уверяват избирателите, че няма да работят с крайната десница след изборите. Стефан Льовен ги нарича "неофашистка партия-еднодневка, която не уважава нито различията на хората, нито демократичните институции на Швеция".
Двата големи блока се борят за лидерство според данните от социологическите проучвания, но нито един от тях не може да разчита на пълно мнозинство. Дори да се опитат да съставят "голяма коалиция", двете най-големи партии не са "по-големи" от опозицията. Затова който и да спечели, ще срещне големи трудности без подкрепата на малките партии или "Шведските демократи".
Така ролята им на балансьори в управлението става неизбежна. Възходът им се дължи до голяма степен на миграционната криза в Европа от 2015 г., но подкрепата на гласоподавателите започна датира от по-рано.
Наред с Германия, Швеция беше сред първите европейски държави, които "отвориха врати" за чужденците, които търсеха убежище от Сирия и други близкоизточни и африкански страни. Само за 2015 г. страната прие 163 000 кандидат-бежанци.
Впоследствие Швеция затегна законите си, като съкрати срока, в който мигрантите имат право да останат на територията й без бежански статут, и утежни процедурата по допускането на роднини на бежанците. "Шведските демократи" обаче настояват за по-сериозни рестрикции.
Поддръжниците им казват, че социалната система на страната не издържа на натиска, а отношението на Акесон към имигрантите е като към бреме за държавата. Лидерът на партията настоява да се прекрати целия прием на имигранти, а онези, които не са получили статут на бежанци, да бъдат върнати по най-бързия начин в родината си.
Риториката му провокира остри критики от страна на центристите и левичарите. "Ще разрешим ли на расистите да говорят без съпротива? Естествено, че не", пише в групата на младежите от "Лявата партия".
И все пак "Шведските демократи" отричат тези обвинения. От 2012 г. партията въведе политика за нулева толерантност към расизма, а няколко души, нарушили етичния кодекс, бяха отстранени или сами напуснаха оттогава.
