Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Идва ли краят на традицията, която осакатява милиони малки момиченца

Най-малко 200 милиона момичета и жени са жертви на тази ужасяваща практика Снимка: Getty Images
Най-малко 200 милиона момичета и жени са жертви на тази ужасяваща практика
Идва ли краят на традицията, която осакатява милиони малки момиченца Снимка: Pixabay

Вероятно сте чували за обрязването при жените - спорна и откровено варварска процедура, за чието премахване активисти отдавна се борят, най-вече заради опасностите за здравето, които крие.

Широкото понятие за тази практика е осакатяване на женските детеродни органи (female genital mutilation, FGM) и включва всяко умишлено обрязване или отстраняване на части от гениталиите по немедицински причини.

Различните общности прилагат процедурата под различни нейни форми. Някои частично или напълно премахват клитора, други отрязват и части от срамните устни, а трети ги пришиват, оставяйки само малък отвор за урина и менструална кръв (известно като инфибулация). Други вредни процедури, които влизат в термина осакатяване на женските гениталии, могат да включват одраскване, пробиване или разтягане.

Прилага се предимно в Африка на малки момичета. В целия свят най-малко 200 милиона момичета и жени са подложени на тази практика, като в някои страни тя е почти повсеместна.

Освен, че е изключително болезнена, може да причини инфекции и проблеми със здравето, които могат да продължат през целия живот на жената. Увеличава риска от безплодие или смърт при раждане, както и самата процедура може да завърши фатално. Миналия месец в Египет заради това почина 12-годишно момиче.

По-голямата част от момичетата и жените, които се подлагат на процедурата, са от Субсахарска Африка, но се практикува и другаде, включително в Египет, Йемен, Ирак, Индонезия и части от Южна Азия. Момичета от някои общности на диаспората в Европа и Северна Америка също са подлагани на обрязване.

ООН има за цел да прекрати осакатяването на женските полови органи до 2030 г. Но усилията за спиране на тази практиката ще трябва значително да се увеличат, за да се случи това. Днес се прилага доста по-рядко, в сравнение с преди 30 години, но активистите не са оптимисти, че ще я прекратят напълно до края на десетилетието.

Някои групи предпочитат по-неутралния термин „обрязване" пред „осакатяване" заради обвързаността му с традиционни, културни и религиозни вярвания. Някои общности го разглеждат като начин да защитят девствеността на момичетата, да ограничат сексуалността си или дори да ги предпазят от изнасилване. За мнозина е обред, който гарантира приемането на момичетата в обществото.

В Гамбия например, където засяга три четвърти от жените, се счита за ислямско религиозно задължение.

„В Корана няма стих, който да подкрепя практиката", казва Лиза Камара от Гамбия. Самата тя е претърпяла процедурата и смята, че днешните момичета не трябва да бъдат подлагани на това страдание. Като млада майка е категорична, че няма да подложи дъщеря си на това.

Лиза Камара е национален координатор на неправителствената организация „Safe Hands for Girls" за Гамбия. С работата си се надява да защити повече момичета, но според нея в страна, която е с преобладаващо мюсюлманско население, ще бъде много трудно хората да се откажат от тази практика, датираща от поколения назад. И определя шансовете това да стане до края на десетилетието като минимални.

Момичета молят майките си да ги обрежат

Мариам Дахир, лекар и активист срещу осакатяването на женските гениталии в Сомалиленд, казва, че там общностите смятат обрязването като необходимо за социално приемане. Момичето не може да се омъжи, нито да бъде жена, освен ако не премине през тази практика.

Този социален натиск помага да се обясни защо толкова много хора смятат, че практиката трябва да продължи. И в Сомалия, и в Гамбия почти две трети от жените подкрепят тази форма на социализиране, според данни на ООН.

Като лекар Дахир е виждала „много пъти млади момичета да молят майките си да бъдат обрязани, защото наистина искат да приличат на връстниците си".

Ако в Сомалия форма на осакатяване на гениталиите се прилага при около 98% от жените, в Дахир отношението се е променило. В миналото повечето сомалийски общности са практикували инфибулация, но сега това се избягва. Пътят към прогреса в тази посока според нея е в образованието.

Според д-р Дарих до тези общности все повече достига информация и с повишаването на осведомеността на места искат да минимизират осакатяването, и все пак прилагат по-леките му форми. Не искат момичето да живее така, както е родено. "Това е точно патриархална общност", добавя лекарката.

Мариам Дахир е част от екип, работещ за изготвянето на закон за забрана на осакатяването на женските детеродни органи, който скоро ще бъде представен на законодателите в Сомалиленд.

Страната обяви своята независимост от Сомалия през 1991 г., но официално не е призната от никого. В международен план се разглежда като автономен регион на Сомалия - една от шестте африкански държави, където обрязването е легално.

Така или иначе само забрана със закон не е достатъчна. Когато Гамбия забранява процедурата през 2015 г., страната дава възможност на активистите да влизат в общности и да говорят за това. Което обаче не преустановява практиката, казва Лиза Камара от „Safe Hands for Girls". Все още не се преследват хората, които я прилагат, като закононарушители.

Законът сам по себе си би задвижил това обрязванията да се прикриват и да се правят тайно. В Гамбия днес бебетата се обрязват, докато са само на месеци, добавя притеснената активистка. Това се прави, защото като са по-големи имат повече шансове да избягат: „В Гамбия момичетата нямат шанс да се измъкнат. Те са обрязани преди дори да разберат какво означава този процес".

Промяната се случва


Над 24 милиона души в почти 9000 общности са се ангажирали да изоставят осакатяването на женските полови органи според УНИЦЕФ. По данни на организацията момичетата днес е с една трета по-малко вероятно да бъдат обрязани, отколкото преди 30 години.

„Промяната се случва, но не достатъчно бързо", казва Ебъни Райдъл Бамбър, който е част от ръководството на Orchid Project - неправителствена организация със седалище във Великобритания, която работи за прекратяване на опасната традиция: "Наистина трябва да засилим напредъка и да стане по-мащабен, да обхване по-големи райони, за да прекратим тази практика напълно".

Едно от предизвикателствата пред активистите и организациите е, че това на много места става медицинска практика. В Египет, Судан и Индонезия по-голямата част от момичетата, които се подлагат на обрязване, то е било направено от медицински специалист.

„В някои страни то влиза като част от пакета услуги при раждане, което допринася за узаконяването и укрепването на практиката още повече", казва Райдъл Бамбър.

Д-р Дахир забелязва, че в такава посока вървят и нещата в Сомалиленд. "В нашето последно изследване открихме, че 20 процента от тези, които прилагат процедурата, са здравни работници. За това лекарката работи със студенти по медицина за повишаване на информираността по тези въпроси: „Те трябва да знаят, че осакатяването на женските детеродни органи е нарушение на човешките права".

И Камара от „Safe Hands for Girls", и д-р Мариам Дахир са скептични, че ще постигнат целите си в техните страни до 2030 г. Но и двете се обнадеждават от промяната в отношението, която виждат.

„В следващите 10 години, когато моето поколение и по-младите хора се женят, ще получим реалните числа, тогава ще знаем колко ефективни са мерките ни", смята Камара.

Тя се гордее най-вече с това, че може да защити дъщеря си и племенницата си от обрязване, въпреки че баба й все още подкрепя практиката.

Иначе тя самата е получила усложнения при раждането заради това, че е била обрязана като дете. Но не се сърди за случилото се с нея:

"Не мога да променя това, което съм. Но мога да защитя други хора и да се уверя, че ще се радват на това, на което аз не съм имала възможност".

Най-четените