Представете си за миг, че нямате удостоверение за раждане и възрастта ви е базирана само на начина, по който се чувствате вътрешно. Колко възрастни бихте казали, че сте?
Подобно на ръста или размера на обувките, броят години, изминали от появата ви на този свят, е неотменим факт. Не по-малко солиден факт е обаче и това, че всеки един човек изпитва остаряването и годините на гърба си по различен начин. Така много хора се чувстват по-млади или по-стари, отколкото реално са.
Учените все повече се интересуват от този интересен феномен. Те установяват, че "субективната възраст" понякога е решаваща за разбирането на причините, поради които някои хора видимо разцъфват с годините, докато други се чувстват все по-уморени и по-стари.
"Степента, до която другите хора в зряла възраст се чувстват много по-млади, отколкото са, може да определя важни ежедневни или житейски решения, които са от решаващо значение за това какво ще прави човек впоследствие", казва Брайън Носек от Университета на Вирджиния.
Значението на субективната възраст обаче не се изчерпва с това как се чувстваме и как изглеждаме. Различни изследвания дори показват, че субективната възраст може да предопредели различни важни здравословни състояния, включително и риска от смърт. И това на практика описва старото клише, че "ти си толкова стар, колкото се чувстваш".
Като се имат предвид тези атративни резултати, много учени се опитват да анализират разнообразните биологически, психологически и социални фактори, които оформят индивидуалното изживяване на стареенето – и как това познание може да ни помогне да живеем по-дълъг и здрав живот.
Това ново разбиране на процеса на стареене се изгражда от десетилетия. Някои от най-ранните изследвания, изследващи разминаването между усещаната и хронологическата възраст, са се появили през 70-те и 80-те години. Тази струйка на първоначален интерес сега се е превърнала в същински потоп. Вълна от нови изследвания през последните 10 години изследват потенциалните психологически и физиологически последици от това разминаване.
Една от най-интригуващите нишки на тези изследвания разглежда начина, по който субективната възраст взаимодейства с нашия характер.
Сега е общоприето разбирането, че хората стават по-спокойни с годините, стават по-малко екстровертни и по-малко отворени за нови изживявания – характеристики, които са по-слабо изразени у хората, които са млади по сърце, и се засилват у хората с по-голяма субективна възраст.
Интересно е обаче, че хората с по-млада субективна възраст същевременно стават и по-съзнателни и по-малко невротични – позитивни промени, които вървят наравно с нормалното остаряване. Така че те все пак изглежда да придобиват мъдростта, която върви с по-големия житейски опит. Това обаче не става за сметка на енергията и жизнерадостта на младостта. По-ниската субективна възраст не ни оставя замръзнали в състояние на постоянна незрялост.
Ако се чувствате по-млади от годините си, това води до по-нисък риск от депресия и по-добро психично благосъстояние с напредването на възрастта. То означава и по-добро физическо здраве, включително намален риск от деменция, и по-малък шанс да бъдете хоспитализирани заради заболяване.
Яник Стефан от университета на Монпелие е анализирал данните от три дългосрочни изследвания, които заедно са проследили повече от 17 000 участници на средна и по-напреднала възраст.
Повечето хора са се чувствали с около 8 години по-млади от реалната им хронологична възраст. Някои обаче са се чувствали остарели – и последиците от това са били сериозни. Субективна възрст с 8-13 по-висока от реалната е водила до с 18-25% по-голям риск от смърт в периода на изследването, и по-тежко преживяване на болестите – дори когато се вземат предвид други демографски фактори като образование, раса или семейно състояние.
Има много причини субективната възраст да казва толкова много за здравето на човек. Тя може да е пряк резултат от тези съпътстващи промени в характера, като по-ниската субективна възраст означава, че се наслаждавате на по-голяма гама от занимания (от рода на пътуване или усвояване на ново хоби) с годините.
"Изследванията например показват, че субективната възраст определя моделите на физическа активност", коментира Стефан.
Обаче механизмът, свързващ физическото и психическо благосъстояние със субективната възраст, определено работи и в двете посоки. Ако се чувствате депресирани, разсеяни и физически уязвими, е по-вероятно да се усещате по-стари. Резултатът от това може да е порочен кръг, с психологически и физиологически фактори, допринасящи за по-висока субективна възраст и по-влошено здраве, което ни кара да се чувстваме дори още по-стари и по-уязвими.
Анализът на Стефан, който предстои да бъде публикуван в изданието Journal of Psychosomatic Medicine, е най-голямото изследване до момента на ефекта на субективната възраст върху смъртността. Тези по-големи ефекти изискват сериозно внимание.
Казано другояче: субективната ви възраст по-добре показва здравословното ви състоние, отколкото датата в свидетелството ви за раждане.
Вземайки това предвид, много учени се опитват да идентифицират социалните и психологически фактори, оформящи този сложен процес. Кога започваме да чувстваме, че разумът и тялото ни функционират по коренно различна времева скала? И защо се случва това?
В сътрудничество с Никол Линднер (също от Университета на Вирджиния), д-р Брайън Носек е проучвал начините, по които разминаването между субективна и хронологична възраст еволюира в рамките на човешкия живот. Както и бихте очаквали, повечето деца и юноши се чувстват по-възрастни, отколкото са всъщност.
Това се променя на около 25, когато субективната възраст спада под хронологичната възраст. На около 30-годишна възраст, около 70% от хората се усещат по-млади, отколкото реално са. Това разминаване само се засилва с течение на времето. Както заявяват Носек и Линднер в доклада си, "субективното остаряване изглежда да се случва като на Марс, където едно земно десетилетие се равнява само на 5,3 марсиански години".
Линднер и Носек също така са отчели "желаната възраст" на участниците – годините, на които ни се иска да сме. Резултатите показали, че тя също следва марсианското време.
"Желаната възраст продължава да се увеличава наравно с нас, с малко по-бавни темпове от това на колко се чувстваме в момента", казва Носек. Това донякъде подкрепя тезата, че "изживяваме житейския си опит като постоянно подобряване, просто малко по-бавно от същинските ни изживявани". Не че има само една-единствена пикова възраст.
Отново, тази промяна се случва на около 25: 60% от 20-годишните искат да бъдат по-възрастни, но към 26-годишна възраст, 70% биха предпочели да са малко по-млади, отколкото всъщност показват годините им. Оттам нататък вечр повечето хора гледат на близкото минало с максимално розови очила, коментират експертите.
Някои психолози издигат хипотезата, че по-ниската субективна възраст е форма на самозащита, като ни предпазва от негативните възрастови стереотипи. Това проличава в нюансирано изследване на Ана Корнад от университета "Билефелд" в Германия.
Изследването на Корнад се опира на тезата, че субективната възраст на хората може би е многостранна характеристика, варираща в различни области. Може да се чувствате различно, когато се замисляте за себе си на работното място, в сравнение с това да мислите за социалните си взаимоотношения например. Корнад е поискала от участниците да обявят дали се чувстват по-млади или по-възрастни, отколкото реално са, в различни области от живота.
И наистина, тя е открила, че субективната възраст на хората е по-ниска, когато негативните възрастови стереотипи са най-разпространени – например в областта на кариерата, здравето и финансите – което изглежда потвърждава идеята, че това мислене помага на хората да се дистанцират от негативните конотации на тяхната възрастова група.
Усещането "Може и да съм на 65, но се усещам само като на 50" може да означава, че по-малко се притеснявате за справянето ви с работата например. Корнад също така е открила, че хората с по-ниска субективна възраст са склонни да си представят бъдещото си аз в по-позитивна светлина.
Чрез защитата ни от ужасната представа на обществото за остаряването, и чрез осигуряването на по-оптимистична визия за бъдещето, този защитен механизъм на свой ред би обяснил някои от ползите за здравето от това да се чувствате по-млади, отколкото всъщност сте.
Въпреки този напредък, учените едва сега започват да осмислят потенциалните последици, въпреки че определено е възможно бъдещи интервенции да се опитат да понижат субективната възраст на участниците и в резултат от това да подобрят здравето им. В едно от малкото съществуващи изследвания, по-възрастни участници във фитнес-режим са отбелязали по-голямо нарастване на силата, ако експериментаторите са ги хвалили за представянето им в сравнение с други хора на тяхната възраст.
Като се има предвид и предиктивната сила – отвъд нашата реална хронологична възраст – Стефан вярва, че лекарите би трябвало да питат всичките си пациенти за субективната им възраст, за да идентифицират хората, изложени на най-голям риск от бъдещи здравословни проблеми, за да планират по-ефективно настоящите здравни грижи за тях.
Междувременно, тези анализи ни дават много по-нюансиран поглед към начина, по който собственият ни мозък и тяло изпитват отлитането на времето. Колкото и възрастни да сте реално, заслужава си да се запитате дали някое от тези ограничения не идва отвътре.
