При нощни температури около нулата навън е доста изкушаващо да усилим отоплението вътре. Или обратното - да пестим от сметки и да опитаме да компенсираме хладния въздух у дома с повечко дрехи и одеяла.
Поддържането на адекватни температури в помещенията има сериозно значение за комфорта и изобщо здравословното състояние през есенно-зимния сезон. Несъобразените градуси могат да повлияят не само на уюта, но и на оптималната ни ментална и физическа форма.
Кои температури се смятат за най-здравословни в различните помещения и защо?
Макар и малки, има разлики в препоръчваните градуси за различните стаи заради различните им функции. Като цяло в хола или помещението, в което прекарваме най-много време у дома, е добре да е по-топло, отколкото в спалнята. Кухнята е мястото за "пестене" и също може да е по-хладно.
Спалня
Общата препоръка е в помещението, където се спи, температурата да не е прекалено висока и стойностите ѝ следва да варират около 17-19 градуса.
Очевидната причина за поддържане на подобни стойности е, че по-студен или по-топъл въздух в спалнята е по-вероятно да доведат до по-лош сън, събуждане и некомфортни нощи. Хроничното недоспиване пък води до по-малко енергия, по-лошо възстановяване, подкопава имунитета и съпротивителните сили на организма срещу болести.
Прекалено ниската температура в помещенията обаче има отрицателно въздействие и върху дихателната и кръвоносната системи. Студеният и сух въздух охлажда лигавиците на носа и устата и повишава риска от респираторни проблеми и инфекции.
Прекалено ниските температури задействат реакция, наречена вазоконстрикция - свиване на периферните кръвоносни съдове с цел запазване на температурата в торса, където са жизненоважните съдове. Това може да доведе до повишено кръвно налягане и сгъстяване на кръвта, товари сърдечно-съдовата система и освен до треперене води и до загуба на концентрация.
Всеки организъм е различен, но е прието, че защитната реакция при гол или съвсем леко облечен човек започва още при околна температура 18 градуса.
Прекалено топла спалня също не води до добри нощи. Телесната температура спада по време на сън и околните градуси следва да са съобразени с това. По-топла стая води до задействане на терморегулацията на тялото, което започва да отделя пот, за да се охлади. Сънят става плитък и неспокоен.
Дневно помещение
Същите принципи важат и за останалите помещения в дома, особено това, в което прекарваме най-много време през деня. Там обаче препоръчителната температура е по-висока - около 20-22 градуса, според личното усещане и активността.
Отново градусите и в двете крайности повишават риска от инфекции - заради охлаждането или изсушаването на лигавиците на носа, устата и дихателните пътища.
Прекалено високата температура води до по-лесна уморяемост и сънливост, забавяне на метаболизма, риск от настинки, особено при по-сух въздух, и дори главоболие. Топлото помещение може да изсуши и кожата.
Ниската температура пък води до по-трудна концентрация и отново риск от респираторни проблеми и настинки заради преохлаждането. Студените помещения са особено непрепоръчителни за хора със сърдечно-съдови заболявания, отново заради физиологичния отговор на ниски температури.
Както в хола, така и в спалнята, е задължително да се проветрява - независимо какви са температурите навън. Това е особено важно за помещения, където има повече хора - при високи температури вътре рискът от разпространение на вируси скача.
Останалите помещения
Кухнята е място, в което не се стои толкова дълго, а от друга страна редовно се отоплява допълнително от различни уреди при готвене. Там не е нужно да се нагрява на повече от 18-20 градуса.
В банята пък е обратното - там е добре да е по-топло - около 21 до 23 дори малко повече, защото там все пак сме без защитата на дрехите.
