Около 15.00 часа следобед августовските температури в Мадрид достигат, а понякога и надхвърлят 38 градуса.
Подобно е положението в редица градове в Южна Европа, САЩ и Южна Азия. Вълните от почти непоносима жега стават все по-интензивни и често дори и климатикът не може да се справи качествено с охлаждането на помещенията.
Възможно е отговорът да е в една стара испанска традиция - сиестата.
Сиестата, както наричат испанците следобедния сън, датира още от времената на Древния Рим и от думата sexta. Това е бил шестият час от работния ден, в който римляните са спирали дейността си, за да хапнат, да си починат и да се заредят с нови сили, както сочи проучването на Испанския институт по съня.
Sexta е бил и най-горещото време от деня, когато слънчевата светлина е най-силна и температурите са най-високи. Затова и тялото на римляните им е подсказвало, че е време да дадат малко почивка и отдих на тялото си именно по това време.
Традицията на сиестата се обвързва с Испания, но е съществувала под една или друга форма и в Близкия изток, Китай, Индия, Филипините. В Южна Америка също са прекъсвали работния си ден в горещите следобеди за по няколко часа.
Испанците на свой ред са започвали работа в 8 сутринта и в 2 следобед са спирали за сиеста. Към 4 следобед работата се е възобновявала, докато не бъде приключена.
С индустриализацията обаче обичаят на сиестата постепенно започнал да си заминава и идва на дневен ред едва сега, с измененията в климата.
В Испания поводът да се заговори отново за сиеста е трагичен случай, при който уличен работник загива от екстремните жеги.
Един ден Хосе Антонио, 60-годишен уличен чистач, излиза за обичайната си смяна от 2:30 часа следобед, когато вече е 40 градуса. Както разказват от Wired, въпреки че той носи със себе си две бутилки студена вода и самоделен спрей за вода, с който да се разхлажда, след известно време навън Антонио колабира.
По-късно той умира в болницата. Случаят на Хосе предизвиква бурни спорове в Испания, където за оптимална температура за работа се приема интервалът между 16 и 24 градуса.
Дискусии обаче започнаха дори и в по-хладни държави като Германия и Австрия, където летата също започват да стават непоносимо горещи. Берлин също обмисля въвеждането на "работен ден на две части", който ще бъде разделян от една по-дълга обедна почивка от поне два часа.
И докато светът се затопля с все по-голяма скорост, все повече експерти в Европа и извън Стария континент смятат, че именно сиестата може да спаси човешкото тяло от горещите вълни.
Основната причина е това, че по време на сън телесната температура спада и се саморегулира единствено и само ръководена от мозъка.
Дори и кратка дрямка следобед може да помогне на тялото да не прегрее и да се охлади по време на вълна от жеги.
Както посочва специалистката по съня Алба Гарсия-Арагон пред Fortune, оптималното време за подобна дрямка е между 15 и 30, до максимум 35 минути. Сън над този ще накара човек да се чувства замаян до края на деня.
Нейната теза се потвърждава от британската редакторка Тили Александър, която установява, че след 30 минути дрямка следобед, тялото ѝ не е толкова потно и чувства необичаен прилив на енергия.
Твърденията на Александър са подкрепени и от редица потребители в Twitter, сред които популярната британска адвокатка Изабел Уестбъри. Тя е категорична, че единственото решение срещу прекомерната горещина са сиестите.
There is only one way to combat a heatwave and it's called a siesta.
— Isabelle Westbury (@izzywestbury) July 18, 2022
Идеята за сиеста обаче не се посреща радушно сред всички работещи европейци.
Именно под туита на Уестбъри друг британец посочва, че хрумването за следобедна дрямка е страхотно, само че често най-горещите часове на деня са около 17-18 часа. Проблем е и това, че летните горещини имат успиващо действие и човек лесно може да надхвърли посочения половин час.
По-дългата обедна почивка означава и удължен работен ден, заради който служителят ще разполага с по-малко часове на светло след края на работата си.
Затова преди да настояват за гарантирано право на сиеста, работниците трябва да се замислят дали ще могат да спазват коректно границите на почивката и дали тя няма да нанесе повече вреди, отколкото ползи.
