Будите се посред нощ, обикновено около 3 часа, отивате до тоалетната и после дълго се въртите, отброявайки с ужас минутите, които бележат наближаването на сутринта. А после се унасяте...
Това се е случвало на всеки, дори невролозите твърдят, че около 1 милион души в България страдат от някаква форма на безсъние. Въпросът е обаче дали будуването за няколко часа през нощта действително е безсъние.
Защото за повечето хора само допреди няколко века това е било нещо напълно нормално.
Те всъщност са спели по два пъти нощем и вместо да се ужасяват от будния период между първия и втория сън - както официално се е наричало нощното спане, са го оползотворявали както могат.
До началото на индустриалната ера и възможността за по-добро осветяване на домовете и населените места, хората обикновено са лягали да спят когато залезе слънцето. А и не са имали особена причина да са будни след това - едва при появата на фабриките работата на смени 8-часовият и часовниците еднократният по-дълъг сън нощем е започнал да се налага - включително и като единственото време, когото сън е възможен.
И чак към края на 17-ти век сънят започва да се променя и от двуфазов да преминава към еднофазов, като началото е във Великобритания. Лондон е първият град с изкуствено газово осветление, което полека лека започва да променя циркадния ритъм на хората, а също и им позволява да стоят будни до по-късно, защото със светлината идват и възможностите за занимания по това време на денонощието.
"Двете фази на съня са продължавали горе-долу еднакво дълго. Хората са се будели около полунощ", пише историкът Роджър Екирх в книгата си "В края на деня: Нощта в минало време". Това не е важело за всички, нямало е задължително ставане или навиване на часовници - те самите са липсвали. Тези, които по някаква причина са си лягали по-късно, са се будели по-късно между двата си съня, а тези, които са заспивали около полунощ, са карали само един сън.
Интересно е да се отбележи и на какво са спели хората по това време.
По-заможните са имали матраци, пълнени със слама или парцали, богатите - и с пера. По-бедните са си правели гнезда от накъсан пирен, а някои дори е трябвало да лягат просто на пода или земята, и то без одеяло.
Освен това повечето хора са спели заедно, дори и когато са пътували са се ползвали общи спални. И е имало много буболечки - дървеници, въшки и бълхи.
Затова се е налагало да се спазват правила - да се избягва физически контакт и прекалено мърдане, както и установени пози и ред за сън. Например момичетата са лягали от едната страна на леглото, като най-голямото е било най-близо до стената. По средата са били родителите, след това момчетата, отново подредени по възраст, а до тях - тези, които не са членове на семейството, например слуги.
И понеже двуфазовият сън е бил нещо съвсем нормално, той се е приемал така.
Хората са ползвали будуването между двата съня - обикновено около един час, за да свършат нещо - да хвърлят дърва в огъня, да чепкат вълна, да проверят добитъка на светлината на луната или с маслена лампа, да си говорят или да правят секс.
Това дори се е смятало за най-доброто време за интимности, тъй като обикновено когато са си лягали по залез, съпрузите са били смазани от умора след цял ден работа.
Времето е било идеално и за молитва при християните. Вероятно и затова монасите от средните векове са си лягали около 19 часа, а след това задължително са ставали за утринната молитва в 2 през нощта. Някои ордени след това са лягали за втори сън, но бенедиктинците е трябвало да останат на крак. Следващият им сън е била следобедната дрямка.
Проучванията на Екирх сочат, че събуждането е било съвсем естествено. Медицинските книги от 15-ти до 18-ти век, цитирани от него, често съветват хората за по-добро храносмилане и отдих да лягат на дясната си страна по време на първия сън, а след това да се обърнат на лявата.
Според друг историк - Жан Вердон и книгата му "Нощта в Средновековието", това не се е отнасяло за децата. Те са били съветвани са спят по цяла нощ, от 9 до 10 последователни часа. Което се прави и в наши дни - децата просто имат нужда от повече сън, особено по-малките.
Според Вердон хората тогава са имали същите проблеми със съня, както и днес, въпреки различния модел на спане. И тогава те са страдали от безсъние, прекомерен сън и сомнамбулизъм.
Че подобен начин за спане с няколко фази е естествен за хората показва и експеримент на американския психиатър Томас Вер от 90-те години на миналия век.
Той провежда тест, при който група хора живеят един месец с по 14 часа тъмнина ежедневно. Това е доста повече от обичайните 8 часа при използване на изкуствено осветление. Отнема три седмици сънят на участниците да се регулира и настрои, но на четвъртата те минават на двуфазен нощен сън.
Спят по 4 часа, будят се за около 1-3 часа и после пак заспиват, отново за 4 часа.
Така, според някои, Вер доказва, че естественият биологичен ритъм при хората е двуфазов сън.
Да не забравяме и че редица култури, особено южните, имат официална сиеста и дремване следобед, както и че това се повелява и от биологичния ни часовник - в ранния следобед, след обяда, организмът е в застой и има нужда от почивка и лек сън.
А и хората все пак са животни, а в природата е обичайно животните да спят на няколко пъти в денонощието. Така те остават активни и енергични в най-важните за тях периоди, т.е. когато е най-вероятно да си намерят храна и да са будни, за да избягнат самите те да станат плячка.
Дори да приемем, че двуфазовият сън е естествен за нас, нещата са се променили и се налага да спим по един път на нощ. Но когато следващия път се събудите около 3 часа - не се паникьосвайте, че се задава тежък от недоспиването ден. А се сетете, че времето, в което живеем ни е дало комфорт на съня в замяна на двуфазовия модел.
Та ние спим в лукс - в собствени легла, на топло, без бълхи и не ни не налага да подклаждаме огъня.
