Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Синдромът на прегазеното куче" - защо не можем да спрем да четем лоши новини

"Това е рационален отговор на нерационална ситуация, затова бъдете мили към себе си" Снимка: iStock
"Това е рационален отговор на нерационална ситуация, затова бъдете мили към себе си"

Откакто е започнала пандемията, сигурно на почти всеки му се е случвало да затъне в четене на негативни новини.

Нещата започват невинно - просто решавате да прегледате последните вести. Неусетно минават минути и дори часове и междувременно сайтовете, които преглеждате, ви заливат с все по-мрачна информация и ви водят до страх и паника.

А след това неизбежно се питате: "Защо го правя?!".

Има редица причини да продължаваме да скролваме през лошите новини, дори и когато те ни изправят косата от ужас.

Четенето на вести, били те и негативни, ни дава усещането, че сме информирани, че сме едни гърди напред в информационния поток, особено в смутни времена като настоящите. Освен това алгоритмите на социалните медии са така направени, че да ни задържат в тях възможно най-дълго.

Пред "Би Би Си" психологът към университета "Фордъм" Дийн Маккей нарича това разрушително поведение "Синдромът на прегазеното куче".

Това е онзи момент, в който виждате прегазено на пътя куче и въпреки че гледката е ужасяваща, не можете да откъснете очи от нея. Сега, в дигиталната ера, обикаляме по същия начин из новинарските сайтове и изчитаме всичко обезпокоително, въпреки че ясно усещаме как ни влияе зле и как започва да ни се повдига.

Част от това поведение не само да прочетеш последните вести, колкото и притеснителни да са те, но и след това да минеш през секцията с коментари или да последваш някой линк към видеа в YouTube с конспиративни теории и откровени спекулации. И знаеш, че на подобни места ще се натъкнеш просто на банда психопати, казва Маккей, но все пак отделяш часове от времето си за тях.

Пандемията и ограничителните мерки покрай нея пък подействаха като увеличително огледало на страстта към негативните новини.

С настъпването на коронавируса стотици хора се оказаха в положение, в което се опитват да научат колкото се може повече за необичайната ситуация и новата, непозната до момента болест, наложила безпрецедентни ограничения.

Както признава пред "Би Би Си" Ребека, 28-годишна жена от Денвър, щата Колорадо, за нея се превръща в хоби да изчита всички новини около пандемията в опит да отгатне какво ще се случи утре, след седмица или след месец. Това е нейната нова малка мания и тя се отдава напълно на нея.

В един момент младата американка осъзнава, че след продължителните си обиколки из сайтове и форуми се чувства още по-объркана и дезориентирана отпреди, но освен това усеща пристъпи на тревожност и депресия.

По мнение на Джефри Хол, професор по комуникации към Университета в Канзас, този тип поведение е в кръвта ни, защото сме по-чувствителни към негативните новини, отколкото към позитивните. Лошите вести ни карат да сме нащрек и да търсим повече данни, за да се успокоим, че сме се запознали подробно с обстановката. Само че в наши дни се оказва, че колкото повече четем, толкова по-неспокойни се чувстваме.

Социалните мрежи само влошават ситуацията, защото е в техен интерес да държат потребителите си онлайн за възможно най-дълго време.

Така след няколко клика върху тревожни новини платформите започват да ви предлагат още от същото в опит да ви задържат. От друга страна специалистите са категорични, че ако зарежем интернет за известно време, ще започнем да се чувстваме още по-тревожни и неспокойни от изолацията от информационния поток.

Хол има няколко съвета как все пак да избягаме от този омагьосан капан на "Синдрома на прегазеното куче". Според него най-важното е ако усетим, че дадена новина ни потиска повече от нормалното, да не ровим прекомерно много по темата. "Когато видя, че нещо не ми харесва, просто не кликвам върху него", откровен е професорът пред "Си Ен Ен".

Втората му насока е да спрете да следвате хора, които осезаемо ви карат да се депресирате и всъщност не споделят особено ценни данни. Хол посочва, че редица набедени за вестоносци инфлуенсъри само всяват паника и не предоставят никаква полезна информация на последователите си. А последните лесно губят фокуса между новина и емоция.

"Влезте, огледайте какво става и след това забравете някъде телефона си", съветва още той в разговора си за "Си Ен Ен", щом се споменат социалните платформи.

За целта Хол съветва да използвате и някое от приложенията, които следят времето, прекарано онлайн, и известяват, ако прекалявате и сте твърде много часове със смартфона в ръка. Някои браузъри поддържат подобни функции, за да ви предпазват и когато използвате компютър и таблет, а не телефон.

Напомняйте си, че маниакалното четене на негативни новини е напълно нормално, казва още психологът. "Това е рационален отговор на нерационална ситуация, затова бъдете мили към себе си", убедени са и Хол, и Маккей.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените