Ливърпул е шампион на Европа за шести път!
Напълно заслужено "мърсисайдци" спечелиха Шампионската лига с победа с 2:0 над Тотнъм на "Уанда Метрополитано" в Мадрид - и така този наистина изумителен състав, сформиран от Юрген Клоп, оставя златна следа в историята на клуба.
Самият финал не беше особено атрактивен и вероятно зрителите са очаквали повече в английския сблъсък между съперници, които са способни да играят и далеч по-красиво. Ранният откриващ гол обаче допринесе за това да няма спектакъл и да преобладава тактическото надиграване.
Ливърпул заигра много внимателно и в защита беше почти перфектен, докато Тотнъм трудно се отърси от шока и не успяваше да оползотвори по-голямото притежание на топката.
На два пъти Ливърпул беше близо до втори гол, но преди почивката Уго Лорис спаси шута на Анди Робъртсън, а през втората част Джеймс Милнър стреля на сантиметри от гредата.
Срещата се оживи в последните 20 минути, когато Тотнъм най-сетне затрудни Алисон на няколко пъти, но вратарят се справи с изстрелите на Хюн-Мин Сон и Кристиан Ериксен.
В 87-ата минута резервата Дивок Ориги отново се превърна в герой за Ливърпул и реши всичко с перфектен диагонален изстрел за 2:0. До попадението се стигна след ъглов удар и недоразумение в отбраната на Тотнъм.
Така крайният изход вече беше решен и макар че "шпорите" намериха сили за финален щурм, вече нищо не можеше да отнеме купата на Ливърпул.
Това може и да не беше най-бляскавият край на един спиращ дъха сезон в Лигата, но в историята остават победителите - а на върха в Европа сега отново е Ливърпул.
Как се стигна до този резултат във финала, с какво победителят беше по-силен и защо Тотнъм разочарова?
Вижте в петте извода от Тотнъм - Ливърпул 0:2:
1. Успехът показва колко много се разви Ливърпул след загубата от Реал
Този Ливърпул измина дълъг път в 12-те месеца след болезнената загуба от Реал Мадрид в Киев. Миналогодишният финал беше богат на необичайни събития в ущърб на английския тим - като започнем от контузията на Салах след сблъсъка с Рамос и стигнем до ужасните гафове на вратаря Кариус и неповторимата задна ножица на Гарет Бейл.
Тогава Ливърпул нямаше късмет, но сякаш нямаше и достатъчно зрялост, а отсреща стояха изпечени победители, които знаят как да пречупят всякаква съпротива.
Година по-късно в Мадрид Клоп изведе един далеч по-зрял, по-стабилен и пресметлив Ливърпул. "Мърсисайдци" вече са напълно завършен отбор без големи слабости на нито един пост, освен това знаят, че могат да разчитат не само на пресата и на триото в атака, но и на качествената и сработена защита, водена от Върджил ван Дайк.
Естествено, най-голямата разлика в сравнение с Киев е във вратарския пост, където вместо Кариус е титаничният Алисон - постоянно вдъхващ доверие на защитата пред себе си и отчел се с няколко много важни намеси след 70-ата минута, когато Тотнъм реално можеше да се върне в мача. Ливърпул не игра красиво, но направи всичко, каквото трябваше, за да спечели и да докаже, че вече не е симпатичен губещ и постоянен "почти шампион", а състав, който твори история.
2. Почетино не взе верните решения и Тотнъм не успя да се противопостави
Тотнъм цялостно разочарова в този финал и няма как причините да не бъдат търсени на първо място в треньора. Решенията на Почетино просто не проработиха и той изглежда не прояви достатъчно решителност, за да опита с нещо да промени развоя по-рано в срещата.
Бързо полученият гол логично разстрои играта на Спърс, но тимът твърде бавно влезе в мача и атаките бяха спирани без големи затруднения от защитата в червено. Алисон за пръв път беше тестван едва след 70-ата минута, а дотогава Почетино гледаше по-скоро безучастно събитията. Аржентинецът закъсня със смените и едва в 65-ата минута пусна Лукас Моура в игра, докато Фернандо Йоренте поигра само десетина минути.
Решението Хари Кейн да бъде титуляр също не се оказа сполучливо, защото лидерът на "шпорите" очевидно не беше на 100% готов и му липсваше острота - а за присъствието му от първата минута отговорността също е на Почетино.
3. Двамата голмайстори взеха съдбовен реванш в кариерите си, за да се превърнат в герои на финала
Финалът ще се запомни основно с две лични истории за велик реванш срещу съдбата. Естествено, първата е на Мохамед Салах, който напусна миналия финал контузен и просълзен, за да достигне до решителния двубой и тази година и да го реши с гола си от дузпа.
Ранният наказателен удар беше изпитание преди всичко за психиката на египтянина, който не трепна при удара и изстреля топката твърде силно за хваналия ъгъла Лорис. Салах не направи най-добрия си мач, но никога няма да забрави този гол.
По-неочакваният герой е Дивок Ориги, който след двата си гола за знаменитото 4:0 над Барселона в полуфинала, този път отново успя да се разпише, макар че започна мача на скамейката. Не бива да забравяме, че белгиецът на практика беше отписан за големия футбол, беше ненужен в Ливърпул и изкара слаб период под наем във Волфсбург.
Той остана извън състава на Белгия за Мондиал 2018 и от "Анфийлд" даже не можеха да му намерят купувач, за да се отърват от него. В най-важните мачове на Ливърпул обаче, именно Ориги вкара три скъпоценни гола, и то с отигравания от най-висока класа за един централен нападател. Той все още е само на 24 години и сега бъдещето му в клуба изведнъж изглежда светло.
4. Водещите фигури изневериха на Тотнъм
След шока от мълниеносно получения гол, Тотнъм се нуждаеше от лидери, които да го поведат. Точно основните футболисти в центъра и в предни позиции обаче останаха длъжници на целия отбор и направиха твърде малко, за да обърнат развоя. На Хари Кейн очевидно му липсваше игрова практика и макар че се стара, нямаше почти никакво влияние върху мача. Още по-голям проблем беше неефективността на Деле Али и Кристиан Ериксен, от които трябваше да дойде креативността, но те се отчетоха само с по един по-опасен удар към Алисон и не успяха да организират достатъчно опасни атаки.
Единствено Хюн-Мин Сон не спря да опитва всичко срещу защитата на противника, без обаче да получи достатъчно подкрепа от останалите. Героят от полуфинала с Аякс Лукас Моура определено трябваше да получи повече игрови минути.
5. Дузпата беше сурово, но точно отсъждане
В крайна сметка историческата дузпа, отсъдена още в 23-ата секунда (рекорд за Шампионската лига), реши мача и се оказа най-важният момент в него. Решението на съдията Дамир Скомина, което беше потвърдено и от ВАР, предизвика доста разпалени дискусии и в него има субективен елемент, както е при почти всяко отсъждане на игра с ръка.
Повторенията даже показаха, че топката първо удря гърдите на Муса Сисоко и после ръката му. Но просто французинът избра най-лошия момент да сочи на съотборниците си къде да застанат и ръката му беше протегната, затова реферът нямаше как да подмине ситуацията.
И макар че отсъждането е до известна степен сурово, то е напълно точно според футболния правилник.
