От Реал Мадрид затвориха покрива на луксозно реновирания си стадион, за да подпомогнат атмосферата в първия четвъртфинален сблъсък от Шампионската лига срещу Манчестър Сити.
Но при такова зрелище на терена, атмосферата нямаше как да не е поглъщаща - с покрив или без.
Една невероятна вечер в европейския футбол завърши с шест гола и с много незабравими емоции, но без победител, както може би беше най-справедливо. Това 3:3 ще остане в историята като неустоимо красив епизод от оформящото се знаково съперничество.
Но ако някой може да е по-доволен от играта си, това е Реал Мадрид, който показа повече от своите качества, докато Сити - действащият европейски шампион - беше далеч от своя максимум.
И Пеп Гуардиола ще има някои тежки решения за взимане преди втория мач.
"Белия балет" може да съжалява, че не наказа в пълна степен Сити, когато имаше психологическо и териториално предимство, а положенията се трупаха пред вратата на Стефан Ортега във втората третина от срещата.
Два феноменални удара отдалеч позволиха на английския шампион да поведе през второто полувреме и даже направиха "гражданите" лек фаворит, защото все пак ответният сблъсък е на английска земя.
При 3:2 Сити можеше някак да удържи една паметна победа на "Бернабеу", но този мач беше твърде непредсказуем, за да завърши драмата дотук.
Оставаше зрителите да видят още един великолепен гол, този път дело на Феде Валверде, и той вероятно беше най-красивият за вечерта, дори при толкова високо вдигната летва.
Гостите може би са се прибрали към Манчестър доволни и с равенството, но играта им няма как да ги е направила щастливи. Това просто не беше футболът на Гуардиола и не беше представяне, към каквото той се стреми.
Прочутият мениджър е маниак на тема контрол в мачовете. Обича предвидимата брилянтност, господството върху топката и върху цялата ситуация на терена. На "Бернабеу" обаче постигна твърде малко от това.
Манчестър Сити изглеждаше разклатен в различни периоди, а Родриго, Винисиус Жуниор и Джуд Белингам изпуснаха добри шансове да се възползват.
Една от причините за липсата на острота при "гражданите" беше отсъствието на Кевин Де Бройне, който е повръщал преди мача и в последния момент отпадна от състава.
Но даже без белгиеца всичко започна по мечтан начин за тях с хитрия гол на Бернардо Силва във втората минута.
Сити беше вдъхновен и доминираше в тези минути, а Ерлинг Холанд даже стигна до нелоша възможност - кой можеше да предположи, че впоследствие ще пипне топката още само двайсетина пъти до края на мача?
Реал си възвърна увереността, върна и попадението, макар и с известна доза късмет при рикошета в крака на Рубен Диаш след шута на Камавинга.
Вече вторият гол във вратата на Ортега беше голям отборен провал за гостите, които позволиха извеждащ пас за намиращия се зад центъра Родриго. Обидно лесно цялата отбрана увисна, Аканджи беше изпреварен, а вратарят пусна зад себе си лековат завършващ удар за 2:1.
Беше дошъл периодът, в който Сити трябваше да страда и да приеме, че опонентът контролира събитията на терена.
Играчите на Гуардиола напомняха колко опасни могат да бъдат при някои обещаващи свои атаки, но след това сякаш веднага се пропукваха в отбрана.
Второто полувреме започна с две отлични ситуации пред Белингам и Винисиус, които щяха да направят живота на Сити много сложен, ако бяха реализирани.
Но тогава дойде поредният звезден момент на Фил Фоудън през този сезон - най-силният играч на Сити в момента тласна срещата в друга посока със своя снаряд от дъгата на наказателното поле.
Попадението подейства вдъхновяващо и четири минути по-късно Йошко Гвардиол намери повече от запомнящ се момент и начин да открие головата си сметка за своя тим.
Манчестърци обаче не задържаха преднината си и може би просто не заслужаваха, защото отново твърде бързо изпуснаха контрола.
А къде беше Холанд в целия този спектакъл? Нямаше го. И всъщност се запомни предимно с това, че реферът неволно го удари, след като свири края на първата част.
Норвежецът не успява да вкара вече в трети мач срещу Реал и има обезпокоителна статистика в големите двубои, с няколко все пак важни изключения.
Проблемът не е само в липсата на голове, а в липсата на цялостен принос на нападателя. Сити уж промени начина си на игра, за да се пригоди към голмайстора, но в определени мачове се представя по-добре без Холанд и той сякаш е излишният човек в схемата.
Пред Гуардиола стои решението дали да се придържа към същия план в реванша, макар че той засега не работи. Или да се довери на Хулиан Алварес и да забие чупещия рекорди реализатор на пейката?
И при двата варианта ново зрелище между тези два колосални тима изглежда гарантирано.
