Напляска ни

През миналата седмица една новина разтърси обществото. Финансовият министър Симеон Дянков обяви, че държавата ще започне да облага лихвите от депозитите на гражданите с подоходен данък.

Опозицията веднага скочи и обвини правителството в пагубна за икономиката на страната политика. Банките показаха притеснение от промяната и набързо измислиха нова такса, с която да покрият разходите си по отчитането на въпросния данък.

Депутатите от ГЕРБ пък сметнаха, че става въпрос за едва 200 млн. лева и че за 1000 лева депозит номиналният размер на ставката ще бъде 4 лева. При това народните представители от управляващата партия обявиха, че с парите от данъка върху депозитите ще бъдат вдигани пенсиите през следващата бюджетна година.

След силната негативна реакция в крайна сметка се стигна до компромисно решение да се облагат само депозитите, направени след първи януари 2013 г.

За какво всъщност става въпрос? В повечето европейски страни доходите от лихви се облагат с някаква данъчна ставка. В Ирландия например тя е около 30%. В България ще бъде 10%, колкото е данъкът и върху останалите доходи на населението.

До този момент в нашата страна се облагаха само доходите от лихви на юридическите лица, тоест бизнеса, но не и на физическите. Поради тази причина, според твърденията на управляващите, част от депозитите на фирмите са вложени на името на гражданите, а не на името на съответната компания.

Ако погледнем данните за депозитите в банките в България, наистина виждаме подобна картина. Например, влоговете в евро на стойност от 200 000 до 500 000 лева, държани от гражданите в момента, са повече от тези, вложени от бизнеса и като брой и в номинално изражение.

Въобще, ако се гледа статистиката на БНБ, българите изглеждат доста заможни в сравнение с българските компании.

Колко пестят фирмите в момента, депозирайки парите си на името на физически лица? Отговорът е - доста. Но това не се дължи на данъчната политика на правителството. Средният лихвен процент по депозитите за нов бизнес с договорен матуритет е 2.94% в лева и 2.61% в евро.  В същото време въпросните проценти, според последните данни на БНБ, за вложенията на населението, са съответно 4.85% и 4.43%.

Видно е, че промяната с 0.4-0.5 процентни пункта, която ще бъде въведена с новия данък, няма да промени съществено картината.

Добре, но защо Дянков толкова силно подкрепя идеята? Дори да се обложат лихвите от всички депозити на физически лица в страната, нетният ефект за бюджета ще е по-малко от 200 млн. лева. Сума, която сама по себе си изглежда внушително, но претеглена спрямо икономическия продукт и бюджета е твърде малка. Става въпрос за 0.3% от БВП.

Ако правителството се нуждае толкова много от тези пари и няма откъде да ги намери, то може да ги вземе с увеличаване на дефицита в бюджета за следващата година от 1.3% на 1.6%. С оглед на очакванията за инфлацията в страната и без това заложеният дефицит е твърде нисък.

Основната причина, изтъкната от Дянков за тази т. нар. "реформа" е, че доходите от лихви се облагат в 25 страни от ЕС и не може България да е изключение. При това гражданите и бизнесът трябва да са равнопоставени. Добри причини. Само че в 25 страни от ЕС има и закон за фалита на физическите лица. С него гражданите, също като бизнеса, получават възможност при неплатежоспособност да се отърват от бремето на дълга и да продължат напред.

Въвеждането на закон за фалита на физическите лица в България би било наистина сериозна реформа, която ще накара банките да отпишат част от проблемните задължения в портфейлите си.

Това от своя страна ще доведе до намаляване на необходимите провизии. И така след отчитане на загубите за банковата система, приемането на закон за фалита на физическите лица ще доведе и до спад на лихвените нива по новите кредити.

До какво ще доведе облагането на лихвите по депозитите на хората с 10% данък? В страните, където действа такава мярка, банките автоматично правят данъчното отчисление преди падежа на влога. Това даде повод на българските банкери веднага да обявят, че ще се нуждаят от нов софтуер, изплащането на който ще стане с нова банкова такса.

Само през август банките в страната са получили приходи в размер на 570 млн. лева от такси и комисиони. За сравнение, приходите от лихви за месеца са били на стойност 3.2 млрд. лева. Така че, в крайна сметка, банките дори могат да спечелят от въвеждането на новия данък.

Кой ще загуби от промяната на данъчното законодателство? На всеки 1000 лева от депозитите на населението държавата вече ще прибира близо 5 лева. Плюс банките, които ще вземат някой лев отгоре за това, че отчисляват 10-те процента на държавата.

Сумите са малки, но идват от джоба на хората. Това е допълнителна тежест за човек, който с мъка е успял да спести 1000 лв. В банковата система има над 8 млн. депозита с такава и по-ниска стойност или 2/3 от всички влогове.

Както видяхме, въвеждането на данък върху лихвите по депозитите на хората няма да ги накара да похарчат парите си. Промяната няма да накара и фирмите да инвестират парите, които сега държат на влог в банките. Последните вероятно ще са най-облагодетелствани от измененията на данъчното законодателство. Тогава на кого е нужна въпросната "реформа"?

Ако правителството иска България да заприлича повече на европейска страна, то трябва да провежда истински реформи, а не такива, които са удобни за всички засегнати, с изключение на гражданите.