Кой бие по точки

Орешарски срещу Борисов или Чобанов срещу Дянков? Кой е по-добрият?

Ако оставим настрана скандалите, празните приказки и взаимните обвинения в некадърност, кое правителство работи по-добре, да погледнем фактите. А фактите не са политическото говорене или решения, а последствията от действията на управляващите.

Ето защо ще пропуснем обичайните акценти на такова сравнение, които неизбежно включват назначаването на лицето Пеевски за шеф на българските тайни служби или скандалите с подслушвания, които сринаха авторитета на бившия вътрешен министър Цветанов.

Тук не става дума за това кой колко роднини и познати е сложил в администрацията или на колко приятели е дал хубави обществени поръчки, а за това кой управлява по-ефективно.

Да започнем от субективния фактор - мнението на бизнеса за действията на властта

Бизнесът очаква ръст на икономиката и е позитивно настроен към нарастването на заетостта в страната, показва традиционната анкета на Българската стопанска камара, проведена в края на миналата година.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България отчитат запазване на макроикономическата стабилност и ниските данъци, както и подобряване на отношението на държавата към предприемачите със стремежа за своевременно разплащане по изпълнени поръчки и своевременно възстановяване на ДДС. Преди дни Васил Велев, председател на АИКБ, дори прогнозира, че бизнесът е готов да повиши заплатите.

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско промишлена палата, също отчита подобряване на отношенията между частните компании и държавата и усилията на кабинета на Пламен Орешарски да намали регулаторната тежест и да се разплаща по-бързо с бизнеса.

Последният доклад за икономическата конюнктура на НСИ показва, че през февруари 2014 г., за първи път от началото на кризата насам мениджърите на предприятията в сектора на търговията на дребно посочват като основен негативен фактор за дейността си засилената конкуренция, а не несигурната икономическа среда.

Държавата наистина възстановява ДДС по-бързо. През декември са върнати 542 млн. лева, спрямо 239 млн. лева през същия месец на 2012 г. На практика в края на миналата година беше възстановен целият дължим ДДС, начислен от страна на фирмите, без тези суми, по които има действащи ревизии.

Най-голямата реформа, извършена от правителството на Пламен Орешарски досега, е въвеждането на режим на касова отчетност за ДДС при малките и средните предприятия с оборот до 500 хил. евро. В новата регулация правото на приспадане на данъчен кредит възниква от момента, в който ДДС върху доставените стоки или услуги е платен на доставчика.

Т.е. касовата отчетност означава, че изискуемостта на данъка настъпва от датата на плащане, а не от момента на данъчното събитие. Така фирми, които ползваха данъчен кредит за непреведени плащания, вече няма да могат да го правят.

Правителството на Орешарски обеща да преразгледа 1200 режима на регулации и да премахне ненужните. Досега властта се е справила с 24 от тях и планира отпадането на още 60.

И икономиката го показва. Вече половин година оборотите в търговията на дребно се увеличават, което ясно показва възстановяване на вътрешния пазар. Икономиката расте все по-бързо. След като на практика имаше стагнация през първата половина на 2013 г., през четвъртото тримесечие брутният вътрешен продукт регистрира ръст от 0.4% на тримесечна и 1.0% на годишна база.

Въобще, ако гледаме данните, Орешарски и Чобанов определено бият по точки Борисов и Дянков.

Да погледнем обаче какво стои зад данните

Когато ГЕРБ дойде на власт икономиката точно влизаше в рецесия. През следващите 3 години основната грижа на Дянков беше да се вмести в европейските критерии за бюджетен дефицит, за да стигне накрая до извода, че икономиите водели до растеж!?

Емоционалният товар върху Чобанов не е толкова голям. Като изключим спорадичните протести под прозореца в службата му, той се радва на добри времена. Еврозоната се върна към икономически растеж след 18 месеца рецесия. Европейският съюз излиза от кризата и искаме или не, дърпа със себе си България напред.

И това става не само по линия на износа, но и чрез регулациите. През март 2013 г. Европейската комисия прие нов регламент, с който се забранява забавянето на плащания от държавата към бизнеса с повече от 30 дни. И България като страна-членка на ЕС трябваше да въведе промените в собственото си законодателство.

Касовата отчетност на ДДС също е европейска идея. Въпреки че регулацията не е задължителна, тя е част от проект на ЕС за облекчаване на малкия и средния бизнес, откъдето в българското законодателство се появи и горната граница от оборот в размер на 500 000 евро за участващите предприятия.

Ако изключим благотворното влияние от Европа, какво наистина свърши кабинетът на Пламен Орешарски?

Последно разбрахме,че т. нар. електронно правителство, което трябваше да е готово до края на мандата на ГЕРБ, ще стане реалност някъде през 2020 г. За въвеждане на електронни услуги държавата вече е изхарчила 320 млн. лв. официално, но ако добавим и пропуснатите ползи и имплицитните разходи, сумата набъбва до милиарди.

А стратегията за електронно правителство е приета през 2002 г. За сравнение Естония реши да въведе електронно правителство през 1998 г. и беше готова през 2003 г., харчейки средно 20 млн. долара годишно за целта. Както се казва - хубава работа, ама българска.

Капиталовите разходи в бюджета на Чобанов за 2014 г. са дори по-малки от тези в бюджетите на Дянков. За сметка на това кабинетът на Орешарски планира рекордни социални харчове, за да удовлетвори потенциалните искания на електората на БСП.

Има ли някаква принципна разлика между сегашните и предишните управляващи? Не, няма. Последната голяма реформа на данъчното законодателство беше направена при предишния мандат на Орешарски във властта, когато той заемаше длъжността финансов министър - въвеждането на плоския данък. На този фон е трудно да се повярва на твърденията на Сергей Станишев за ляв завой в политиката на държавата.

Нещо повече, Чобанов харчи в рамките на фискалния борд, въведен от Дянков и никой не повдига въпроса за промяна на този факт.

Но спокойно, ако в Европа всичко е наред и България ще върви напред. Точно както едно време пристъпваше, побутвана леко от Москва, под крилото на СССР.

Когато в ЕС въведат електронно правителство, такова ще има и у нас. Когато в ЕС въведат единни фискални правила, които едва ли ще включват плоски данъци и в България ще променят данъчната система.

Въобще, когато Брюксел каже "Хоп", в София скачат. Хубавото в случая е, че времето на приказките за бюджетни ограничения и намаляване на дълга в Европа отминава, което значи, че и в България държавата ще започне да харчи повече за стимулиране на икономиката. Лошото е, че политическата класа в страната остава все така инертна, което предопределя и мястото ни на последна дупка на кавала в ЕС.

Истинският въпрос е за какво са ни тези политици, които на практика не правят нищо, освен рейтингово реалити шоу в медиите?