България е малка страна, със славна военна история, изпълнена с множество политически провали и предателства от съседните държави. Исторически най-големият враг на България е Турция, а най-големият приятел е Русия. Това става ясно на всяко българско дете от учебниците по история.
И въпреки че политически неудобният (и фактически неправилен) термин "турско робство" вече е заместен с "османско владичество", същността остава непроменена. Много от българите гледат на Турция като на изостанала азиатска страна, която при това заплашва икономическата и политическата независимост на България.
Това е нагласа, която им се втълпява в продължение на години, нагласа, затвърждавана от близо 2 века. Първоначално заради стремежа към независимост и утвърждаване на българската нация. А както показва историята, една нация може да се създаде само чрез противопоставяне, което да постави ясна граница между нея и останалите.
По-късно Турция като член на НАТО се превърна в основен враг за комунистическа България. И подобно на много други неща, останали от времето на развития социализъм, и омразата към южната ни съседка продължава да бъде втълпявана на българите от малки.
В Турция положението е подобно. Омразата поражда омраза и няма как Възродителният процес от края на 80-те години на XX век да бъде забравен и изтрит от историята.
За тази ситуация значителна вина има и Движението за права и свободи. Политическа формация, прокламираща либерални ценности, която обаче упорито издига прегради между България и Турция през последните 20 години. Прегради, служещи както на икономическите, така и на политическите цели на ДПС.
През изминалите две десетилетия партията монополизира българо-турските взаимоотношения на всички нива. Заявявайки от южната страна на границата, че брани интересите на турското малцинство, а от северната, че защитава етническия мир.
От негативните нагласи, страховете и омразата, насаждани както сред турците, така и сред българите губят и двете държави. При това загубите са за сметка и на техните икономики.
След падането на комунизма Турция много се промени. Тя вече не беше нужна на САЩ като щит срещу СССР, а с първата война с Ирак нейната военна сила беше обърната на югоизток, превръщайки се в защитна стена срещу настъплението на ислямския фундаментализъм.
При това подкрепата на Анкара беше изтъргувана срещу търговски отстъпки и инвестиции от САЩ, най-вече в текстилния отрасъл. Те дадоха тласък на турската икономика, която оттогава се намира в почти непрекъснат възход.
В момента Турция е една от 20-те най-големи икономики в света, с амбиции да влезе в Топ 10 до едно десетилетие. Тя може да е огромен пазар и източник на инвестиции за България. В същото време липсата на ясна политическа подкрепа от нашата страна за интегрирането на Турция в ЕС е една от причините за неуспеха на този процес. Никой не знае кога и дали южната ни съседка ще стане част от Европейския съюз.
Тази несигурност спира политическите и законодателни реформи в Турция. Това пък дава основания на страни като Франция, уплашени от нашествието на ислямски имигранти, да се противопоставят на турското присъединяване.
Тук се намесва и икономическият интерес. Държавите от еврозоната не искат да се конкурират с още една голяма икономика на единния пазар.
Преди седмица премиерът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заяви, че начинът, по който ЕС се отнася към страната, е непростим. Президентът Абдула Гюл също се намеси като предупреди, че Анкара е готова да започне преговори с Шанхайската организация за сътрудничество, ако процесът на присъединяване към европейската икономическа и политическа общност не се ускори.
Самият Гюл признава, че Шанхайската организация за сътрудничество не може да е алтернатива на ЕС, но Турция търси своето място на глобалната карта и ако Европа я отхвърли тя неизбежно ще се насочи към Азия.
България почти не взима участие в този процес, въпреки че от него зависи и нейното икономическо бъдеще.
Последствията от апатичната позиция на българските правителства имат съвсем конкретни финансови измерения. От 2005 до 2011 г. нетните преки турски инвестиции в България възлизат на 326.6 млн. евро, по данни на БНБ.
За същия период турските инвестиции в Африка например са на стойност над 4 млрд. евро, според статистиката на Централната банка на Турция. България може да се превърне в отправна точка за навлизане на турските компании на европейските пазари, но не го прави и съответно капиталите от южната ни съседка потичат в други посоки.
Икономическите разлики между двете страни са впечатляващи. Въпреки кризата в еврозоната, брутният вътрешен продукт на Турция нарасна с 8.5% през 2011 г. През миналата година вероятно темпът на развитие се е забавил до около 3%, по данни на Турския статистически институт, но официалните очаквания, заложени в настоящия бюджет на страната са за икономически растеж над 4%, който ще се ускори до повече от 5% през 2014 г.
В същото време българската икономика се намира в стагнация и е малко вероятно през следващите две години ръстът на БВП да надхвърли 2%.
Противно на управлението на България, което лежи върху лаврите на стабилността, създавана от валутния борд, турската икономика е управлявана активно. Нещо повече, през последните години Турция показва нещо, което много европейски страни не успяват да постигнат - устойчив растеж.
И това не е растеж създаван само с износ, той се дължи на бум в кредитирането и вътрешното потребление.
През 2011 г. износът на страната се увеличи с 18.5 на сто, до 134.9 милиарда долара. А официалната цел Турция е той да достигне 500 млрд. долара до 2023 г. (Това е годината, в която страната ще чества стогодишнината си като република.) Турските политици имат дългосрочна визия за развитието на икономиката и провеждат необходимите политики за нейното постигане.
Турската лира загуби близо 20 на сто от стойността си спрямо долара през 2011 г. В същото време централната банка намали основната си лихва до 5.75% и повиши минималните резервни изисквания за банките до 16%. През миналата година основният лихвен процент беше намален до 5.5 на сто, като лирата загуби още 5% срещу долара.
Така от една страна централната банка се опитва да стимулира износа, а от друга - да ограничи кредитирането.
През 2011 г. кредитирането в южната ни съседка регистрира ръст с 29.50%, след увеличение с 34% през 2010 г. Но предварителните данни на централната банка за 2012 г. показват забавяне на темпа на растеж до 15%.
Междувременно за изминалата година Турция очакваше износът да достигне 150 млрд. долара, но той надхвърли тази сума, като нарасна до рекордните 152 млрд. долара, по предварителни данни на ТюркСтат.
Паралелно с политиката на централната банка, правителството на Ердоган започна да ограничава крайното потребление с по-високи данъци. Шоково бяха вдигнати акцизите върху цигарите, върху луксозните коли, върху алкохола и върху мобилните телефони. Новите ставки не само напълниха хазната, но допринесоха и за свиването на дефицита по текущата сметка.
И докато ограничава потребителското търсене, турската държава стимулира растежа на икономиката с огромни капиталови инвестиции в инфраструктура. Правителството в Анкара обяви амбициозна програма за изграждането на 23 ядрени реактора до 2023 г., с цел страната да се превърне в нетен износител на електрическа енергия.
Освен това милиарди се влагат в модернизиране на пътната мрежа, летищата и пристанищата. Планира се в Истанбул да бъде построено трето летище, което ще бъде най-голямото в света. Продължава и изграждането на транспортния коридор, който ще свърже Турция и Китай, заобикаляйки Русия.
За да осъществява амбициозната си програма за модернизация на инфраструктурата, Турция активно привлича инвестиции. За изминалите 9 години сумата на преките чуждестранни инвестиции в турската икономика е надхвърлила 110 млрд. долара.
Очакванията за 2012 г. са за ръст на ПЧИ над 16 млрд. долара, след нетен приток на 15.9 млрд. долара през 2011 г. При това, въпреки двуцифрения скок на цените на имотите, само 2 млрд. долара от тези средства са били вложени в жилищния сектор.
Така, с активно управление, турската държава успява да избегне Boom & Bust модела и да постига устойчив растеж, превръщайки Турция в най-бързо развиващата се икономика в ОИСР.
България граничи с истински икономически тигър и вместо да се възползва от това, се страхува да не бъде изядена.
През 2012 г. Турция е на второ място сред пазарите на българския износ, след Германия. При това за разлика от търговията с Германия, по която има дефицит за месеците от януари до ноември, по данни на НСИ, в размер на 1.22 млрд. лв., в търговията с Турция е налице излишък от 1.41 млрд. лв. Звучи добре, но възможностите за реализация на българските фирми на турския пазар са много по-големи. Оборотът в търговията с Турция е по-малък от този с Германия, Румъния, Италия или Русия.
Историята се превръща в пречка за двустранните отношения, само ако политиците го позволят. Германските инвестиции са в основата на възхода на икономиките на Чехия и Полша. Английският пазар подхранва развитието на Ирландия. Китай е основният търговски партньор на Япония. България трябва да се възползва от близостта си с Турция, ако иска да постигне икономически възход.
