Възходът на алтернативното дясно

От дълбочините на интернет и периферията на консервативния идеологически пейзаж изплува най-горещото политическо движение в момента - алтернативното дясно, изписвано най-често като alt-right. Какво е то и кои са неговите представители?

Ако питате повечето мейнстрийм медии в либералния левичарски спектър, те ще ви отговорят, че алтернативното дясно е последната и актуална инкарнация на расизма и нацизма, ще ви съобщят, че това е движението на най-лошите хора на планетата, което в последната година оперира като основен онлайн стълб в президентската кампания на Доналд Тръмп.

Неговата съперничка на изборите за Белия дом през ноември Хилъри Клинтън посвети специална реч на алтернативното дясно преди дни. Тя го нарече  расистко и опасно образувание в американския политически живот. Клинтън приши най-крайните единици на тази нова политическа комета към Тръмп и предупреди, че страната е изправена пред огромна заплаха.

Един по-детайлен, безпристрастен и нюансиран поглед към явлението обаче разкрива малко по-различна картина без да го лишава от по-мрачните му измерения.

Алтернативното дясно е особено атрактивен политически и културен организъм с аморфна форма и трудни за дефиниране мащаби и цели.

Кои са представителите му?

В еластичните структури на alt-right явлението влизат млади образовани милениали, които въстават срещу политически коректната конюнктура, въоръжени до зъби със забавни и провокативни мемета.

Тук са и белите националисти от "старата школа", консервативни изолационисти, либертарианци и републиканци от работническата класа, разгневени на консервативния естаблишмънт.

Пъстроцветна колекция от екземпляри с обща мисия да пласират - фигуративно казано - масивен сноп динамит в подножието на статуквото и културния консенсус, и да наблюдават нахилени рухването на установения ред след мощна и зрелищна експлозия.

По периферията на алтернативното дясно действително са полепнали и истински екстремисти, скинхедс, неонацистка паплач и автентични „бели боклуци", които в голямата си част са презирани от по-софистицираните представители на движението.

Алтернативното дясно има две контра-културни икони със силна развлекателна стойност - Доналд Тръмп и рисувания зелен жабок Пепе, който в последно време краси повечето провокативни мемета, които онлайн фронтоваците на alt-right движението произвеждат с индустриален ритъм.

Пепе е лицето на новия бял национализъм.

Може да го видите да се усмихва на преден план, докато зад него латиноси гледат тъжно, блокирани от стената, която Доналд Тръмп обещава за границата с Мексико.

Ще разпознаете Пепе в нацистка униформа или с червената шапка от кампанията на Тръмп с надписа Make America Great Again. Пепе е също така машинист на The Trump Train, който, разбира се, няма спирачки.

В известен смисъл алтернативното дясно е реакционерско явление и функционира като отговор на културните и социални норми, наложени от прогресивното ляво в последните няколко десетилетия.

Политически коректната атмосфера е централния враг на формираното в нецензурирани онлайн форуми движение.

Публичните разговори за раса, религия, секс и социални отношения в Западния свят до голяма степен са контролирани от културния консенсус на прогресивното ляво, наложило своята версия на реалността още в университетите, медиите и развлекателната индустрия.

Този културен консенсус диктува, че не е прието да се говори лошо за малцинства - етнически, сексуални, религиозни.

Сатирата и осмиването са подходящи само ако са насочени срещу бялото хетеросексуално мнозинство. Това е философията да "удряш" тези над теб и никога тези под теб.

Затова само белите може да са расисти, а само мъжете - сексисти.

Така се дестилира и основния злодей в наратива на прогресивното ляво - белият хетеросексуален мъж от европейски произход.

Западната цивилизация е видяна като потисническа и колонизаторска, капитализмът е лош, а несполуките на отделни малцинства в социално и икономическо отношение никога не са по тяхна вина, а са плод на „бялата привилегия" на мнозинството.

Така се раждат „прекалено белите Оскари" и кампаниите за премахване на европейски класици от програмите на университетите, защото са „мъртви бели мъже". Апотеоз на тези обществено приети трансгресии е скорошното откриване на курс в щатски колеж, който се нарича „Спрете белите хора".

Нищо от това не е шега, преувеличение или ирония.

Културният консенсус, изкован до голяма степен от бели либерали, страдащи от чувство за вина и отчаяно вкопчени в желанието да сигнализират добродетели, действително е абсурдно мазохистичен. Дълго време изцепките на господстващата идеология помпат напрежение в онлайн артериите на западното общество.

Откритата омраза към европейската цивилизация и белите мъже създава alt-right чудовището.

То се размножава в много подгрупи с разнообразни идеологически вариации, но добре съхранено културно ДНК. В него основен двигател е омразата към политическата коректност и желанието за съхраняването на западната цивилизация и европейското ядро и наследство на САЩ.

Основният враг на прогресивното ляво - хетеросекусалния бял мъж с европейски произход- става героичната фигура на алтернативното дясно. Любими либерални каузи като феминизма, етническия активизъм и апологията на исляма съответно стават мишени за безскрупулните, често много забавни, онлайн атаки от страна на alt-right редиците.

Социалните норми и езикови кодове са пратени по дяволите с расово „нечувствителни" мемета, видеа и статии.

Десетилетия на доминираща мултикултурна доктрина, систематичното размиване на западната идентичност и политиките за промоция на малцинства, доведоха до възхода на единственото племе, на което му беше забранено да се осмисля като племе - белите мъже.

Към десетките групи за защита на интересите на жените, гейовете, лесбийките, чернокожите, индианците и мюсюлманите се добавят такива, които открито преследват интереса на „белия човек".

Звучи ли ви расистко? Провокира ли това лека нервност, усещане за прекрачване на добрите нрави? Нормално е.

Примитивното племенно разделяне по раса, етнос, пол и религия, маскирано като акт на социална справедливост, още е могъщ инструмент за влияние в ръцете на прогресивното ляво, но сега премина на въоръжение при алтернативното дясно и нещата загрубяха. Битката се води за победа на културния фронт.

В най-добрата си форма alt-right движението е агент на промяната и свободата на изразяване, потентен защитник на постиженията на европейската цивилизация.

В най-лошия си вид е просто озъбен огледален образ на своя враг и създател - политически коректното либерално ляво.

Предстои да видим еволюцията на зеления Пепе.