Учениците се провалиха с националното си бягство от училище на 3 януари. Само 10% не отидоха на училище и сигурно всички ще представят бележки от лекар или от родителите, за да си извинят отсъствията.
Мнозина вече злорадстват по форумите: "протестът на наглите пишлегари се провали, сега ще отидат с махмурлук на училище, ужас"; "страхливци дребни непотребни,
такива си бяха и бащите ви, и дядовците ви, такива сте си и вие"...
Ако загърбим злорадството, констатациите до голяма степен са верни. Въпросът е - защо.
Протестът беше нелегитимен. Защото бе тясно-съсловен - срещу скъсена (с цял един ден!) зимна ваканция, което не може да събере широко обществено съчувствие, особено при една доста анархична образователна система.
Защото беше популистки - а как така депутатите почиват по-дълго. (Та нали депутатите, както и футболните съдии, по определение са еди какви си.)
И защото беше лицемерен - след като се усетиха, че нямат кауза, учениците си лепнаха към простото желание за бягство от училище високопарния лозунг (пардон - слоган) за "бягство от зациклилото образование".
Протестът беше импотентен за социално действие. Защото социалната мрежа Фейсбук сама по себе си не произвежда действена социална солидарност. Едно е да се изокаш виртуално, анонимно, и с мишка в ръка, друго е да протестираш реално, със собствено лице и крака. Това прекрасно се видя и от рехавите улични протести на учениците в София и други градове през декември.
Оптимистите ще кажат, че все пак това е само началото, че най-младото поколение вече заявява своя граждански глас в изтерзаното от безкрайния преход българско общество.
Добре би било да е именно така. Но за съжаление се чува все същия изтерзан, и даже още по-увреден от прехода, глас. Още по-безпътен, още по-егоистичен и още по-страхлив.
Дали поколението на прехода няма да се окаже по-увредено от поколението на своите родители, живели и при социализма, и при демокрацията?
На родителите с безгрижно социалистическо детство, романтична демократична младост и несигурна от безкрайните кризи на прехода зрялост.
Родителите, които в голямата си маса не успяха да понесат върху плещите си разпада на дисциплинарните институти на комунистическата държава, в която семейството беше само последният придатък на едно всеобщо и централизирано възпитание.
Родителите, които изведнъж се оказаха единствени и безпомощни възпитатели в едно почти напълно лишено от ценности и порядки полуобщество на прехода.
Протестите срещу фалша и несвободата в комунистическото общество бяха и поколенчески, насочени срещу родителите. Децата на прехода обаче не протестират срещу своите родители - родителите на прехода са безучастни или дори съучастници във виртуалните протести на децата си. Така децата са лишени от възможността да надскочат родителите си.
Защото едно ново поколение не може да бъде носител на нещо ново, ако сблъсъкът му със старото не е поколенчески. Само тогава той може да е жив и личен сблъсък, срещу реални хора, срещу най-близките хора.
Когато родители и деца са от едната страна на барикадата - срещу държавата, тогава и барикадата е ефимерна, а държавата - все по-отчуждена и абстрактна.
Тогава изобщо не е ясно какво отричаш и какво утвърждаваш - дали некачественото образование или всякакво образование, като само се раздават дипломи, без да се ходи на училище.
Тогава лицата на фалшивия социален конфликт са самоцелното бунтарство и поединичното оцеляване. Тогава масовият краен резултат е все по-закоравял конформизъм още в най-ранните младежки години на студенстване и работа.
Ако е вярно, че революциите изяждат децата си, то родителите на демокрацията вече са изяли децата на прехода.
Като за деца, не е зле и това, не знам защо авторът се оплаква.
То и ние бихме предпочели да си седим вкъщи вместо на работа, щото системата е зле измислена и ни карат да работиме някакви глупости ;-) А как ще прецениш сама кои уроци и предмети ти трябват? Нека позная - рисуване и пеене за момичетата и физическо за момчетата.... И да....ЧНГ все пак
До Rowan, от цитата ви "учебниците не са написани конкретно за тебе, а за всички, и са съобразени с нивото на по-трудно възприемащите деца.", разбирам че не сте отваряли учебник скоро. Моля направете го и вижте че това твърдение няма нищо общо с реалността. Учебниците са написани изключително зле и академично на нивото на студентски материал. Вместо материала да е представен на нивото на децата на които се преподава, вътре има една хаотична въртележка от академичен език, често недостъпен и за някои възрастни. Предполагам че това е продукт на милата ни родна система за обществени поръчки, където "моя човек" печели, за сметка на способния човек.
Господин Стойнев (автора), Обикновено внимавам да не звуча рязко и да не засегна някого лично с коментара си, но този път ще поема риска. Опитът ви да обвините Прехода за неуспеха на "протеста" и отгоре на това да правите препратки към комунизма е нелеп точно колкото и повода за същия този "протест". Този материал демонстрира основни пропуски по история, право, философия и литература. Може би и вие навремето сте "протестирали" твърде активно извън класните стаи, което би обяснило въпросните пропуски
А, да, за Rowan -
С риск да засегна някого ще кажа, че аргумента "учебниците са написани на неразбираем език" обикновено идва от родители, които сами не го разбират. А това е дори по-страшното май от това дето децата не разбират новия за тях материал. Щото ако голяма част от поколението на родителите израстна под звуците на Пайнер, щракайки с пръсти по кръчмите, нормално е учебника по Физика за 7-ми клас (примерно) да му изглежда непонятно. Как да го обясни на децата си вечер вкъщи - разбира се, че системата е виновна дето учат "сложни неща". Ако можеше само пеене и физическо да се учи - най-добре.....Фолк-певици и футболисти да има, за кво са ни други! А протеста наистина беше странен и не се разбра какъв е смисъла от него. Дечурлигата си искаха един делничен понеделник за тях да е неучебен. Не съм чул да е заради проблемите в образованието.... ако беше за това, бихме го подкрепили. И вторник нека бъде неучебен даже....
Отношението към училището тръгва от семейството. Много родители не са удовлетворени от живота си след всички амбициозни усилия, които те самите са положили, докато са учили и затова внушават на децата си, че успехът в живота не е толкова въпрос на знания, колкото на връзки. Което, за съжаление, в немалък процент от случаите е факт.
така е! ... и какво да направим?!
Прочетох статията с голямо удоволствие, тъй като се бях притеснил от многото хора, които подкрепиха безумния протест на учениците. В коментарите се срещат различни мнения, част от които подкрепям (поне частично), но аз смятам, че проблема не е нито в родителите, нито в системата, нито в когото и да било друг, освен в самите деца. Знам каква вълна от неодобрение ще срещне това ми изказване, но моля, преди това да се случи, да ви обясня защо смятам така. А причината е особено проста - вярвам, че човек сам определя съдбата си (имаше цитат, който гласеше: "характера на човек определя неговата съдба"). Знам, че характера все още им се развива в училищните години и се влияе от всички гореизброени неща, но в краткия си живот съм се убедил, че или си личност, или си никой. В нашата реалност масовката са "никой", според мен. Вярно е, че ако се променят училищата, семействата и т.н. нещата евентуално ще се подобрят, но не вярвам, че ще е в степен, за да се промени съотношението като цяло. Това не вярвам, че е само наша реалност, а е световен факт - повечето хора са невежи и се чувстват добре така, тъй като то осигурява по-безгрижен живот. Колкото и да се говори по този въпрос, каквото и да се прави ... това няма да се промени.
А може би проблемът е, че настоящето е престанало да ражда революционери - хора с ценности и кауза. А "бунтът" на младите не съществува в този целеустремен, идеалистичен вид, какъвто го познаваме. Сега има една подрастваща маса от безлични хора, които не вярват в нищо, което не е скъпо и гъзарско.
@ (33) Rowan. Щом ще е а прегледност и аз ще отговоря по точки. 1. Не смятам, че е лош късмет да те хващам в такова настроение - напротив, струва ми се интересно. 2. Относно децата нямах предвид дали са умни или тъпи (съжалявам, ама не ми се търсят по-точни думички), а дали имат желание да учат или не. 3. Не съм напълно съгласен. Както посочих и в предния си коментар, осъзнавам, че много неща влияят в/у развитието на детето, но винаги съм мислил, че има нещо още на генетично ниво, което предопределя развитието им. За това не ми се спори - просто така мисля. 4. По ирония на съдбата уча управление, тъй че се предполага, че съм доста наясно с пирамидалната структура. В тази си точка не разбирам къде ме апострофираш - просто потвърждаваш думите ми. Масите ще са си по-слабо образовани и това няма да се промени, защото няма как иначе да функционира обществото. 5. Някъде да съм казал, че искам да го променям. Като човек с амбицията да управлява хора, вярвай ми, изобщо не искам да го променям. Закон е, че е по-лесно да се управлява глуповат, отколкото интелигентен. Не знам защо ти е убегнала. Тя е доста кратка и ясна - не вярвам, че каквото и да се промени по системата ще има разлика. Спрете да им опявате на децата, че са тъпи/умни/любопитни/дебилни ... или каквото и да е и ги оставете да си живеят живота, както преценят. Просто защото това така или иначе ще се случи.
Понеже разговорът стана интересен, предлагам ви един текст от в. Култура, бр. 19/2010 г. Ето го: http://www.kultura.bg/bg/article/view/17023 Ако се хареса и на http://www.webcafe.bg , може и да го публикуват и тук.
@ (35) Rowan | 05.01.2011 13:35 След подобен обяд и аз бих бил в добро настроение. А сега отново по точките. 1. Аз мисля, че зависи предимно от тях. Според мен сме малко изкривени по отношение на мотивация. Винаги смятаме, че някой трябва да ни мотивира, за да си свършим работата (като тук дори не казвам "както трябва"). Мотивацията безспорно може да дойде и от външна намеса, но тя е предимно в човек. Няма как да мотивираш човек да свърши нещо, което не иска (т.е. може, но излиза нерентабилно). 2. Знам, че издиша, но нарочно я използвах, тъй като не ми се влиза в задочен спор по въпроса. А причината за това е точно загатнатата от теб - липсват ми достатъчно аргументи. 3. Отговорността е едно от фундаменталните неща в бъдещата ми (надявам се) професия. В това отношение мога да се похваля, че съм имал добри учители и надявам се, съм успял да науча това, което са ми казали. А ще ми е трудно да ги избудалкам с тази мисъл, при положение, че първо я чух от тях. 4. Може и аз да съм се изразил подвеждащо, но за това ще кажа - не съм го имал за цел. 5. Тук няма как да споря, при положение, че съм по-близко до децата, отколкото до родителите. Не смятам да споря по въпрос, на който не познавам двете страни. Тук ти казвам, че вероятно имаш право, но все пак имам намерението да го проверя и сам.
Фундаментална човешка потребност е потребността от постижение. И това се отнася както до децата, така и до родителите/учителите. За да имаш постижение обаче, трябва да си включен, да си участващ, да имаш условия да правиш постижения. За съжаление, училището не прави достатъчно опити и не влага усилия да създаде условия и учителите, и учениците да се стремят към постижения, да бъдат стимулирани и подкрепяни усилията им. Отчуждеността, прекъснатите нишки между училището и субектите му са резултат от ниската мотивация, а ниската мотивация прави отчуждеността драматично силна, особено, когато като резултат се натрупат и пропуските и личните дефицити от несистемната или симулираната, фалшифицираната работа... Стана сложно и дълго изречение, но който може и иска - ще разбере!
@ Rowan | 05.01.2011 19:27 Аз а мотивацията с удоволствие ще си лафя с всеки. Вярно е, че можеш да накараш хората да направят това, което искаш с подходящите "стимули", но не забравяй, че не винаги си на печалба от цялата ситуация. А иначе, колкото и да казвам, че предпочитам да управлявам глуповати, тъй като е по-лесно - това не е точно така. Смятам, че е по-добре да се потрудиш да убедиш един "кадърен" (не знам как да се изразя) да свърши нещо, отколкото 3 "некадърни" да го сторят. За авторитарен стил на управление не искам и думичка да казвам, тъй като ще бъде особено негативно. Със сила се е действало в средновековието. Ако искаш днес някой да направи това, което ти искаш да бъде направено - то намери какво той иска и му го дай. особено просто е. Е следващия момент е да намериш хората, на които да ти изнася да им даваш това, което те искат за "услугата". Другия момент е, че аз виждам детето като далеч по сложен "елемент", отколкото работника. До колкото го познавам, е твърде сложно за мен, че да искам да го насочвам в каквато и да е насока. Особено щастлив съм, че има хора като теб, които намират за лесно да направляват собствените си деца - не за друго, а защото съм убеден, че не е в грешна насока. На мен не възлагай надежди, но се надявам, че на децата ми ще има за какво да се възложат такива. А грешката лесно се признава, когато е очевидна.