Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В свободно падане

Малкият ни пазар няма как да роди "икономически тигър"
Малкият ни пазар няма как да роди "икономически тигър"

Има един компонент от българския брутен вътрешен продукт, който през последните 3 години бележи постоянен спад. Tова е брутото образуване на основен капитал или по-просто казано - инвестициите.

След кризата от 90-те години, която завърши с хиперинфлация и масови протести срещу правителството на бившите комунисти, инвестициите се превърнаха в основен движещ фактор за възстановяването на икономиката. Инвестиционният бум обаче не беше феномен само за България. През миналото десетилетие той стана двигател за почти всички икономики в Централна и Източна Европа.

След настъпването на световната финансова криза в края на 2008 г. външните инвестиции към региона започнаха рязко да намаляват. Това доведе до свиване и на вътрешното инвестиране. А през 2010 г., когато изглеждаше, че кризата е свършила и ще последва възстановяване, излязоха наяве сериозните проблеми в европейския банков сектор, съчетани с огромни публични дългове в страните от ЕС.

Така дългоочакваното ново засилване на инвестиционния интерес към страните от ЦИЕ не се случи. В България това доведе до известно преструктуриране на икономиката и силно увеличение на износа, което обаче вече сериозно се забави заради кризата в еврозоната.

На този фон има един парадокс, който повечето икономисти предпочитат да игнорират. Бумът на инвестициите в ЦИЕ така и не доведе до появата на "икономически тигри", каквито израснаха през предходните десетилетия в Азия.

Защо? Притокът на инвестиции води до капиталови излишъци, поскъпване на труда и повишаване на вътрешното потребление.  Но това е много крехък модел. Щом притокът намалее и другите два компонента се оказват под сериозен натиск.

За неуспеха на страните от ЦИЕ да последват азиатските тигри много икономисти обвиниха структурата на инвестициите, голяма част от които бяха насочени към строителството и търговията с имоти. Реално обаче няма значение към кой сектор са насочени инвестициите. Дори и в строителството те пак водят до поевтиняване на капитала спрямо другите фактори на производството.

А по последни прогнози на UniCredit Group, брутото капиталообразуване в икономиките на ЦИЕ ще започне да се възстановява едва през 2017-2018 г.

И така, при ограничен приток на инвестиции, свито банково кредитиране и забавяне на ръста на износа, какво ще движи българската икономика през следващите няколко години? Или ще чакаме, в състояние близко до стагнация, парите отново да потекат? Може ли България да се превърне в "икономически тигър"?

Отговорите на тези въпроси не се крият в типичните либертариански икономически мантри - инвестиции, приватизация, по-малко държава, повече бизнес. За да е успешна една икономика й е необходим успешен икономически модел. Модел, който в България липсва.

По времето на комунизма страната беше добре интегрирана в системата на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тя внасяше субсидирани енергийни ресурси от СССР и изнасяше преработени продукти и ограничен асортимент от стоки с висока добавена стойност.

След рухването на комунизма, цените на руските енергийни ресурси рязко тръгнаха нагоре. Търсенето на българските стоки на традиционните им пазари се сви. И българската икономика рухна.

Зад тези основни причини за срива обаче се крият специфичните особености на прехода. В България, както и в Русия, комунистите решиха да си играят на пазарна икономика като дадат пари на избрани от тях хора, които да развият уж частен бизнес. Политическите процеси обаче изпревариха развитието на този сценарий. Властта на държавата рязко намаля.

В резултат, хората с парите на комунистите, започнаха да придобиват бизнес, който нямаха капацитета да управляват. В Русия така се появиха първите олигарси. В България се оказа, че източването на предприятията е по-рентабилно от опитите за развиването им. Така се появи българската организирана престъпност. Към това разграбване на икономически ресурси трябва да се прибави и негативното влияние на Западна Европа.

В зората на ЕС, българската икономика беше затънала в огромен за времето си външен дълг, натрупан основно в последните години на комунизма. Това караше българските политици да бъдат особено отстъпчиви, докато търсеха пари от Запада. А западните политици разглеждаха ЦИЕ като нов, голям пазар, на който местните компании са просто неприятни конкуренти. Така, под натиска на Запада, бяха поети ангажименти за затварянето на първите 4 блока на АЕЦ "Козлодуй", а перспективни сектори, като производството на компютри в Правец, бяха разрушени чрез целенасочена безстопанственост.

В наши дни, две десетилетия по-късно, пак остатъците от комунистическите предприятия-мастодонти движат българската икономика. България е най-големият износител в света на медни катоди. В страната се намира най-голямата рафинерия на Балканите. И двата бизнеса са развити по времето на комунизма, когато на тежката промишленост се гледаше като на основен двигател на икономиката. Има още такива примери за успешна приватизация. Но както се казва - изключението потвърждава правилото - за последните 20 години българският икономически модел се е променил твърде малко.

Това, което липсва на страната, са индустриите с висока добавена стойност и големите компании с български собственици и международни позиции - тоест бизнес, който внася, а не изнася печалбата си от България. Една от малкото бели лястовици на този фон е производството на автомобили GreatWall от Litex Motors, с български капитал и китайски технологии.

Но като цяло българската икономика продължава да разчита основно на тежка и химическа промишленост и добив на суровини и земеделски продукти за експорта си.

За разлика от България, в "азиатските тигри" износът се формира основно от продукти за крайно потребление и то продукти с висока добавена стойност.

Да разгледаме няколко икономически модела. В Швейцария икономиката се гради около сектора на финансовите услуги. Така беше допреди кризата и в Исландия. Модел неприложим в България, заради липсата на големи български банки с международни позиции.

В Хонконг икономиката е изградена около огромен фондов пазар. Модел неприложим в България с оглед на състоянието на БФБ.

В САЩ икономиката е движена от вътрешното потребление, което формира над 70% от БВП на страданата. Модел, също неприложим за България, заради това, че левът няма статута на глобална резервна валута и заради малкия вътрешен пазар.

По времето на комунизма икономическият модел се основаваше на  предприятия мастодонти, в които бяха създадени множество изкуствени работни места. Модел, който рухна след разпадането на СИВ.

И накрая стигаме до страни като Финландия, Тайван и Южна Корея. Те в по-малък мащаб прилагат модела на държавния капитализъм, който е водещ и за Китай и Япония. Как действа той?

Всичко започва подобно на действията на БКП в зората на демокрацията. Държавата налива пари в определени перспективни компании, произвеждащи продукти с висока добавена стойност. Това обаче не става с куфарчета дадени на ръка, а с гаранции и възлагане на поръчки. Целта е да се компенсира ограниченият вътрешен пазар и да се помогне на тези компании да излязат на международните пазари и най-важното - да придобият ноу-хау. Така е създадена Toyota, така са създадени и Samsung, Nokia, Asus и Acer.

След това около тези големи компании се изгражда, на пазарен принцип, мрежа от също големи производители на продукти с по-ниска добавена стойност. А около това ядро се формират множество малки средни предприятия, които създават работни места. Ключов момент в този модел обаче е целенасочената градивна намеса на държавата.

Точно в този момент българската държава се проваля - и то многократно. Управляващите традиционно раздават пари на свои хора, обикновено в строителния и имотния сектори. При ГЕРБ това става чрез големи инфраструктурни проекти като магистрали и предстоящата продажба на земеделски земи, компенсаторните бонове, за които бяха предвидливо изкупени на БФБ през последните месеци. Не че строителството на магистрали е лошо нещо, но няма как да доведе до промяна на икономическия модел.

Българският "икономически тигър" няма как да се роди от малкия вътрешен пазар. Единствено държавата може да реши дали да го създаде или да продължи да разчита на остатъците от комунизма.

---
Присъединете се към групатa Webcafe.bg във Facebook за свежи истории през целия ден:

   

Най-четените