Сутринта коктейл "Молотов" избухна в главата ми. Две от гумите на колата на мой близък роднина, дошъл ми на гости от Бургас, бяха нарязани от неизвестен съжител от блока. Защо? Ами беше си паркирал новичкото "Пежо" на място пред блока, което принципно не е за коли, но винаги е заето от такива.
Въпросното "паркомясто" се ползва на принципа кой превари, той завари. "Пежо"-то обаче е непознато МПС за останалите от етажната собственост. Не е от "техните". Или от "нашите".
Приливът на адреналин в 7.45 ч е пагубен за останалата част от този иначе слънчев ден, София, България, 19 октомври.
Представих си как неизвестното лице е хихикало гадничко, когато е забивало острието в гумите. Теглило е и една..., да се научи аборигенът как се стъпва на чужда територия. После се е прибрало доволно вкъщи, смигнало е съучастнически на жената и е казало гордо на сина/дъщерята: "Сега ше види тоя!"
Такива срещам ежедневно. Този със сигурност го познавам. Казваме си "добър ден" или "добър вечер". Или вече не ми казва, щото в блока хората изведнъж се разделиха на "тези с парно" и "онези без парно" преди този отоплителен сезон. Причината: подписка на "тези без парно", които искат изцяло да се спре централното отопление на блока и да остане само топлата вода.
"Тези с парното" не щем. В резултат - намусени мутри, разсипан боклук пред някои апартаменти. Изобщо... България.
Презирам човечето, срязало гумите по нощите. С такива човечета съм се сблъсквал много пъти. Разяжда ги усещането за собствената им значимост, съвършено недооценена от живота, хората... абе всичко. Затова вадят нощ по нощите. Или гледат да ударят в гръб. Ако такова човече го видиш на светло, най-много да го съжалиш какъв окаяник е. На тъмно е герой.
След като попсувах човечето, запалих една цигара и се замислих. Мамка му, човечето не е виновно. Виновни са Софиянски, Борисов и Фандъкова, които управляваха София през последните двайсетина години. (Проф. Янчулев и Сашо Каракачанов не ги броя.)
И всеки път обещаваха паркинги - квартални, подземни, надземни. Междувременно колите в столицата се умножиха, качиха се по тротоарите, поникнаха в тревните площи, стъпкаха цветята в градинките, настаниха се на детските площадки, стесниха улиците.
А тия същите хора пак се кандидатират за кметове и пак обещават същото.
Цигарата и тоя размисъл ми докараха нов прилив на адреналин. Дали да срежа няколко гуми на "Московска" пред Столичната община? Не, не искам да ставам като човечето от блока.
Обаче тия искат да ме превърнат в това. Да хвана нож, отвертка, каквото ми падне под ръка и да си излея целия бяс върху съседа, съжителя, съетажника. Да нахъсат жертви срещу жертви. Мамка им!
А братовчед ми излезе, огледа, усмихна се и каза: "Пешо, братле, може да е за добро. В крайна сметка в тая лудница в София не се шофира..."
