Ако мечтаната нова Кръгла маса ще е нещо като днешните консултации при президента, по-добре да не я правим изобщо. Сериозният разговор за нужните промени в управлението на страната се изроди в напудрени декларации, суетня и излишна претенциозност. В същината им се корени един друг и доста по-важен въпрос - кой да води промяната?
Никой не хареса бледия опит на президента да намери някакво приемливо и изчистено от крайности решение за патовата ситуация, в която е поставена държавата - с правителство в оставка, съмнително активен парламент, абдикирали политици, слисана ЦИК и взривоопасна протестна готовност.
Упорито оглушаваме, когато е най-нужно да слушаме и да мислим. Такива сме си - като седнат двама българи на една маса, мненията стават три. Днес трийсетина души едва се изтраяха за два часа и половина на "Дондуков 2" - сами за себе си и сами срещу останалите. Цялото упражнение, наречето "консултации за Обществен съвет към служебното правителство", показа единствено нетърпимост.
Първи възропта гласовито лидерът на КНСБ Пламен Димитров, който познава доста добре част от поканените на срещата, особено шефовете на работодателски организации, с които така или иначе обсъждат доходи, осигуровки и други работи покрай т.нар. „тристранка".
Представители на протестиращите заявиха с апломб, че не можели да преговарят с "олигарха Огнян Донев" и други такива изедници, срещу които водят уличната битка. А Донев дори не беше в залата... Освен това насъбрали се пред президентството граждани пък се усъмниха в хората, които ги представляват уж.
Списъкът на поканените беше ясен от вчера. И подобни прояви на важност са неуместни, глупави и излишни. Особено когато десетки хиляди протестиращи очакват действия, вместо говорилня и показване на мускули. (Къде ли сме го виждали...)
В неделя, 3 март, хиляди българи пак се канят да излязат на протест срещу монополите, властовото статукво, политическата класа и какво ли още не. Какво ще им кажат техните предводители? Че не искат да говорят с никого? Че сами ще си правят промяната, дори и без президент, без политически партии и без Конституция. Че ще се затворят сами, подобно на френското трето съсловие във версайската зала за тенис, докато не изработят нова конституция?
Разбрахме само, че президентът ще трябва да търси някаква нова формула, за да се изясни облика и състава на бъдещия Обществен съвет.
А на фона на цялата лавина от отрицания и критики, ДСБ обяви, че е готова да се нагърби с управлението на страната, ако получи мандат. Какво по-просто от това? Поне накрая ще е ясно, че пак Костов е виновен.
