Европейските избори досега може и да бяха по-безинтересни от латиноамерикански сериал по провинциална кабеларка, но този път интригата е доста по-заплетена. Освен енигмата с предсрочния вот, заветният 25 май ще предопредели кариерата на една дузина политици, за някои от които последно убежище са именно кабинетите в Брюксел.
Надежда Нейнски, Ивайло Калфин, Слави Бинев, Димитър Стоянов, Антония Първанова - имената в този списък могат да набъбнат до почти 17, колкото евродепутати трябва да излъчи България, нямат друг полезен ход, освен европейска кариера. Иначе ги очаква обикновеното амплоа на домакини, съветници, архонти, второстепенни партийни лидери или лекари. Далеч от професионалната политика.
А службата в Европейския парламент си я бива, особено когато оставиш на софийския терминал мръсножълтия багаж на родната политика - и в замяна получиш нелоша заплата от 8000 евро (без данъци), уважение и добри обноски, услужливи сътрудници, платени командировки и обкръжение от влиятелни приятели.
Звучи като най-добрата работа на света, стига да има кой да те избере. И кой да те предложи.
Всичко или нищо
Ивайло Калфин прекрасно знае това. Доказано най-активният роден представител в ЕП получи оферта за несигурно място в листата на БСП - и се впусна в също толкова несигурна авантюра на Георги Първанов и АБВ.
Обясненията за разрив със Сергей Станишев и въртеливата управленска линия на БСП сигурно са наклонили везните, но пък АБВ е твърде зелен политически играч, че да заложиш името си върху него. Сега лицето на Калфин трябва да издърпа алтернативната листа поне до собствения му избор за евродепутат. Така саможертвата би имала смисъл.
В левите среди обаче зрее бойкот срещу АБВ, така че Калфин може да се надява или на разочаровани социалисти като проф. Георги Близнашки, или на избиратели от други части на политическия спектър. В крайна сметка Калфин ще загуби повече, отколкото АБВ и Първанов ще спечелят, защото движението на експрезидента може и да стои във фризера, но той - не. Освен ако не го привлича предишната му кариера на консултант.
Изборите на десните
Нищо приятно не очаква и Меглена Кунева, ако водената от нея листа на Реформаторския блок не събере гласове за заветните 4 евромандата. Целта е двойно по-висока в сравнение с настоящите двама десни представители в ЕП - Надежда Нейнски и Светослав Малинов, направо футуризъм. А и ГЕРБ подготвя сериозен удар с номинацията на Кристалина Георгиева.
След като събра половин милион гласове на президентските избори с визитката на бивш еврокомисар, обиколи страната и създаде партия с вътрешни раздори, Кунева би се чувствала много по-добре в Брюксел, където най-малкото е по-добре приемана. Ако тя не успее да влезе в Европейския парламент, този път наистина ще трябва да подаде оставка - и наистина да й я приемат.
Публична тайна е, че заради Кунева дойде разводът между "реформаторите" и Синьо единство на Надежда Нейнски. Тя вероятно ще бъде издигната от новата си партия, но шансовете й са изцяло мажоритарни - една емблема от силните години на СДС. Нейнски вече не е желана в дясното обединение (свързана е със старото СДС - по Радан Кънев), но дори да тръгне отново по този път, ще е ход, който неведнъж е разигравала. Без успех, разбира се. Може би в този случай домашният уют е за предпочитане - след над 20 години в политиката.
Трябва партия
Липсата на партиен гръб е сериозен изборен негатив. Дори за самоуверения отцепник от "Атака" и бизнесмен Слави Бинев, който неслучайно потърси сближаване с НФСБ на Валери Симеонов. Бинев е председател на ГОРД, но страничните му спортни и бизнес занимания явно не са достатъчни, за да оформят пълноценна автобиография, където откриваме диплома за учител по тенис и бокс.
Така стоят нещата и с бившия доведен син на В.С. - Димитър Стоянов, който основа с майка си Капка Георгиева уж конкурентната на "Атака" Национал-Демократична партия. Въпреки дипломата за юрист, той също е професионален политик - част от вълната 20+ младежи, които В.С. превърна в свой семейно-депутатско-телохранителен антураж.
Националистическият вот обаче не е за подценяване, още повече заради прогнозите на социолозите за висока избирателна активност - и у нас, и в ЕС.
Незавидно е положението и на двамата евродепутати от НДСВ - Антония Първанова и Станимир Илчев. Жълтите вече изразиха готовност да се коалират с някой идейно близък субект за вота, но за момента май никъде не ги огрява. В крайна сметка Първанова ще трябва да наруши традицията партийни лидери да не се кандидатират за евроизборите, ако иска още един мандат в Брюксел.
Докато малките редят пасианси и събират проценти, големите още не са казали тежката си дума. Лошият спомен с Румяна Желева още е жив, така че ГЕРБ няма право на грешка. БСП и ДПС пък трябва екзактно да се уверят в народния гръб зад тяхното безбрачно управление. Какво тук значи нечия прекършена кариера. Нищо лично, просто власт.