Три средно претъпкани автобуса на градския транспорт. Общо толкова хора събраха неделните протести срещу монополите, олигархията и неадекватната политика на държавата. Същите протести, които само преди месец изкараха на улицата стотици хиляди из цяла България и върнаха надеждата, че нещо може да се промени.
Парадоксално, но днес жителите на дупнишкото село Джерман направиха най-големия протест в цялата страна. 500 човека застанаха зад едно простичко искане - не щат сметище на 500 метра от къщите си.
През последните няколко седмици се пропука не статуквото в държавата, а рехавият опит за гражданско обединение. Лидерите на протестите се изпокараха и основаха достатъчен брой движения, коалиции и партии, че да е сигурно, че на изборите вотът ще се разпилее и няма да влязат в парламента (Проф. Михаил Константинов много правилно припомни за изборите от 1991 г. с няколкото СДС-та и БЗНС-та, от които по-голямата част не минаха 4-процентовата бариера).
Разумът в исканията се губи, а, на всичкото отгоре, студенти, войводи и архонти се опитват да си „реституират" Орлов мост и прилежащото към него народно недоволство, само и само да ги показват по-често по телевизията. Това дразни хората и в крайна сметка ги прави безразлични в деня на вота.
Така, с плакати на Уго Чавес („Той ни показа пътя!", ако не сте разбрали) и искания за народен съд за монополи и банкери, ние вървим към поредните избори без алтернатива. За кой ли път големите партии се стягат за вота без реалистични управленски програми, но пък с нагласени в София листи за цялата страна. Някои от лидерите им решиха да се оттеглят, но философията на (тъй наречените) леви, центристки и десни партии си е все същата.
На 12 май ще гласуваме на поредните парламентарни избори. Можеше тази дата да значи много, но май вече никой не вярва...
