Да поканим пак МВФ в България. Това, ей-така между другите препоръки към властта, заяви лидерът на ДСБ Иван Костов - премиерът, чийто четиригодишен мандат беше заверяван на всеки три месеца от мисия на фонда. Емисарите проверяваха всички сметки на бюджета, с тях се съгласуваха мерки, за чието изпълнение те следяха и настояваха.
За да не се обезличат съвсем с тежката роля, с която са се нагърбили - на партньор, който хем е коректив, хем играещ треньор, десните пробват отвреме-навреме да го играят и правителство в сянка. Макар че в западната традиция това се прави обикновено от опозицията.
ТЕ не искат и не могат, значи идва МВФ
Препоръката на Костов и другия съпредседател на Синята коалиция - Мартин Димитров, за подготовка на споразумение с МВФ, беше мотивирана с железен аргумент. „Необходимо е предвид нежеланието и неспособността на министрите да извършат нужните реформи", заяви лидерът на ДСБ. И неминуемо ще успокои чуждестранните инвеститори и ЕС, които ще изпаднат в амок, ако се извадят 2 млрд. лева от фискалния резерв, за да се платят разходи, за които не могат да се съберат приходи...
Бързият влак идва, голямата заплаха е нарастващият бюджетен дефицит и трябва да се действа, каза Костов. Трябва. Но защо МВФ отново?
През близо деветте години, в които реално работеше в България - от налагането на борда през 1997-а до края на 2006 г., фондът се оказа много по-могъщ и ефективен коректив на действията на управляващите от избирателите, синдикатите, експертите, работодателите, общественото мнение като цяло и всички финансисти - назначени и съветващи, които дават акъл на правителството.
(Усилията, хвърлени от Ан Макгърк да убеди кабинета Виденов и всички, плуващи в мъглата на розовия румен-гечев период в необходимостта от валутен борд, не ги слагаме в тази сметка. Тя все пак успя, което е плюс за кариерата й - договори борда през 1997-а, но всички политици в България вкупом й помогнаха - за наша сметка... Преди това емисарите на фонда подготвиха, а български правителства подписаха цели три споразумения с МВФ - и всички до едно бяха прекъснати, тъй като условията по тях не бяха изпълнени.)
България приключи с МВФ преди 6 години. През 2004 г. беше подписано последното предпазно споразумение с МВФ, което предвиждаше преглед и заверка на сметките и ползване на пари само при необходимост. Срокът му на действие беше 2 години - тоест до членството на България в Европейския съюз (EС). В края на 2006-а, отчитайки резултатността му, ръководителят на мисията на фонда за България - Робърт Хагеман, не пропусна и забавянето на реформите в четири области: пазара на труда, здравеопазването, енергетиката и образованието.
Пари САМО срещу реформи
Приключихме с фонда през декември 2006 г. И фондът приключи с нас. А реформите си останаха там, където ги оставиха емисарите на МВФ - недоправени.
Очевидно България, както съседките си Румъния и Гърция, не е в състояние да произведе реформи по друг начин, освен под диктат. Както покойният експремиер Андрей Луканов, който през 1993-а не искаше България да се съгласява с „диктата на международните финансови институции", така и премиерът Бойко Борисов не иска някой „да ни подръчква отвън с остена". Ако вярваме на Борисов, властта в момента прави всичко, както си трябва - така че да не я боде някой с остен. Като едни Сивушка и Белчо оре право браздата, после си сее, пък си прави икономиите и...айде, оп, много по-бързо ще излезем от кризата от другите в ЕС.
Обаче не излиза. Що така, г-н Борисов? И националната статистика, и Евростат са срещу Дянковите - и Вашите, прогнози за оправяне. Българският брутен вътрешен продукт е отбелязал втория след Латвия най-голям спад в ЕС - с 4%.
А изсмукването на 2 милиарда лева от фискалния резерв, ако се случи наистина, е неоправдана и твърде рискова мярка предвид най-малко три неща: недоказаната до момента дееспособност на правителството да събере данъчните си приходи, липсата на смислена приватизационна програма, разчетена със срокове, очаквани приходи и краткосрочни дългосрочни продажби, и най-важното - реформи, не просто съкращения на чиновници.
Вдигането на лихвите по кредитите, за което предупреди лидерът на СДС Мартин Димитров, е един от многото вторични ефекти...
Това би могло да бъде избегнато в някаква степен, ако прокламираният от времето на Милен Велчев програмен бюджет се беше случил. Но партийните интереси в България винаги надделяват над обществените.
Именно програмните бюджети на министерствата и ведомствата щяха да наложат формата, който осъществява фондът, когато отпуска нисколихвените си кредити на закъсали държави - пари се дават САМО срещу реформи.
В случая с програмните бюджети означава, че нямаше да се смятат на калпак едни разходи, завишени спрямо предишната година с нещо си, пък по време на годината от тях да се вадят и прибавят, както партията/партите си решат, а всяко предложение за финансиране се мотивира с анализ за оценка на ползите и разходите. Тоест бюджетът и харченето на парите на данъкоплатците щеше да е по-прозрачно за граждани, неправителствени организации и всеки, който иска да получи информация за това - тъй като са налице ясни цели, измерими показатели и отчет след изпълнението им. Е, не се случи.
Рецептата „МВФ" ще е от полза и за имиджа, рейтингите и изобщо големите работи на Бойко Борисов, ГЕРБ, управляващите и прочие лица. Просто присъствието на емисарите на МВФ в България би оправдало драстичните мерки, които неизбежно ще ги съпровождат. Така, вместо да мразим Симеон Дянков и сие, ще мразим „мевефето" и някое Анче Макгърч.
И пак ще си имаме правителство на най-добричките. Фразата „МВФ иска..." пак ще се завърне на политическия хоризонт като голям слоган - и ТЕ ще вдигат извинително рамене и ще призовават народа за разбиране заради мерките-бухалки и солидарност в кризата.
Така, както правят гръцкият премиер Папандреу и румънският президент Бъсеску. Обаче няма да спечелят още един мандат. Ето това ГЕРБ трябва да помнят. А Костов не ги предупреди, че ще боли...
