Парите движат икономиката. Всеизвестен факт, чието значение малко хора осъзнават. Когато притокът на пари в икономиката намалее, тя спира. Така е от времето на Римската империя насам - с едно продължително изключение, наречено "тъмни векове". В България икономиката е спряла.
Последните данни на НСИ показаха дори спад с 0.1% през второто тримесечие спрямо предходните три месеца. Вероятно от юли до септември икономиката отново ще регистрира минимален ръст, заради ефекта на приходите от туризма и земеделието. Но с оглед на това, че повишението на Брутния вътрешен продукт на годишна база от април до юни е едва 0.2%, нищо чудно в третото тримесечие тя да се свие спрямо същия период на 2012 г.
На практика при такива стойности, които са в рамките на статистическата грешка, няма никакво значение дали БВП ще расте или ще пада. Икономиката е в криза. И тази криза се дължи най-вече на намаляващия приток от капитали. През второто тримесечие инвестициите се свиват с 2.4%.
Какви са видимите проблеми - значително увеличаване на безработицата, спад на наличния кредит, свиване на индустриалното производство, фалити на компании, понижение на потребителското доверие и намаляване на инвестициите. Това в общи линии е списъкът с признаците за икономическа депресия.
Цял живот в криза
Българската депресия започна през последното тримесечие на 2008 г. През 2009 г. икономиката се сви с 5% в реално изражение и оттогава седи на дъното. За да започне да намалява безработицата, БВП трябва да расте с над 2% на година. Т.е. това е темпът на растеж, който ще означава излизане от кризата. И така, кога ще свърши кризата?
Лошото на някои икономически кризи е, че животът си върви спокойно в тях, хората свикват и един ден престават да обръщат внимание. Още по-лошо е, че България е в такава криза. От тези, които се точат с години и може да не свършат цял живот. От тях излизат децата ни или внуците ни.
Последната такава криза започна през 1979 г. и приключи през 1998 г. Общо 19 години. А много хора все още си спомнят колко хубаво се е живеело по времето на комунизма и то точно през кризисните 80 години на XX век.
Ако попитате либералните икономисти как България да излезе от кризата, те ще ви отговорят, че държавата е виновна и че всичко ще се оправи с намаляване на регулациите и държавната намеса в икономиката.
Къде сме ние?
До известна степен това е вярно - и до известна степен не е. Последният доклад за Индекса за конкурентноспособност на Световния икономически форум показва една твърде нерадостна картина за българския бизнес.
По отношение на пазара на труда България пада през тази година от 49-та позиция на 61-ва. Това е резултат от високата безработица, ниската производителност на труда, подценяването на професионалния мениджмънт, липсата на сътрудничество между работодатели и служители. Особено негативно се оценява капацитетът на страната да привлича и задържа специалисти - по тези показатели България е на последните места в класацията.
При иновациите българската икономика също отстъпва чувствително назад - от 92-ро на 105-то място. Общият потенциал за внедряване на иновации от фирмите е много нисък - страната заема едва 103-то място, по отношение на разходите на компаниите за проучвания и ноу-хау е на 107-мо място, а сътрудничеството между университетите и индустрията е изключително слабо и тук страната е на 117-та позиция.
Състоянието на българския бизнес се оценява силно негативно, като в тази компонента на индекса България пада от 97-мо на 106-то място от 148 страни.
Виновникът извън държавата
Докладът на Световния икономически форум показва, че българските компании функционират като конкурентите им от третия свят, а не като тези в Европейския съюз.
С други думи, не само държавата е виновна. Нещо повече, последните финансови резултати на много от водещите български експортни компании сочат, че дружествата са достигнали границите на потенциала си за растеж. Те просто не са достатъчно големи, за да продължават да увеличават дела си на чуждите пазари. Това лесно може да се промени, ако въпросните компании получат достъп до рисков капитал.
Банките обаче са твърде предпазливи, цената на кредита е висока, а държавата не оказва подкрепа на бизнеса, за разлика от да кажем властите в Швейцария или Южна Корея.
И пак опираме до парите. През миналата година инвестициите в производствен капитал, т.е. средствата, които бизнесът и държавата са вложили в машини, инфраструктура, оборудване и т.н. са били на стойност 17.1 млрд. евро. Това са парите, които движат българската индустрия. През кризисната 2009 г., когато икономиката падаше, те са били 17.8 млрд. евро, по данни на НСИ. А през не толкова кризисната 2008 г. са възлезли на 25.6 млрд. евро.
С оглед на изчерпването на потенциала за растеж, подкрепян от износа и външните пазари, може би трябва да обърнем внимание на вътрешното потребление.
Тук зад завесата наднича друг проблем - валутният борд. Той дава стабилност - разбирайте това като извинение за политиците да не провеждат политики, които носят риск от провал.
Но валутният борд също така подкрепя износа и потиска вътрешното потребление. Причината е, че левът е подценен. Валутното покритие на паричната база в България е около 160%.
Към края на юли годишната инфлация в еврозоната е 1.6% по данни на Евростат, а в България е 0%. При това реалните лихви за бизнеса и потребителите в нашата страна са значително по-високи.
Българският лев трябва да бъде над два пъти по-скъп спрямо еврото, за да говорим за балансиран спрямо икономическите реалности валутен курс.
Ефектът на валутния борд се вижда много ясно от лихвените спредове. Спредът между българския дълг с едногодишен падеж и германския е 0.5 процентни пункта, а разликата между средните лихви за 12 месеца по новите кредити за потребление в България и Германия е 6 процентни пункта към края на юли.
Докога?
Видно, че отговорът на въпроса, кога ще свърши кризата, зависи от много фактори. Тази криза е съвсем различна от предишната. През 80-те години на XX век причините за икономическия спад бяха извън страната - разпадането на съветския модел заради нарастващия външен дълг и войната в Афганистан. Разбира се тогава кризата беше задълбочена от множество глупави или направо престъпни решения и действия от страна на политиците и бизнеса вътре в България.
Но изходът беше видим за всички - намиране на нов икономически и политически блок, чиито пазари и инвестиции да заместят тези на СССР.
Сега обаче България е част от Европейския съюз, а причините за кризата са вътре в страната. Всъщност, това, което донякъде крепеше българската икономика през последните години, е нарастването на износа, благодарение на все по-добрата интеграция на българските компании на европейските и световните пазари. Но и този двигател вече забавя оборотите.
Необходима е промяна. И то промяна на всички нива. Този път Европа не може да ни извади от кризата. Излизането на еврозоната от рецесията няма да доведе до бум на износа или инвестициите в България. Този път очевидно решение няма. Няма кой да ни сочи пътя и да ни вкарва обратно в него ако кривнем настрани. А трябват всеобхватни и комплексни реформи. Като се започне от системата на валутния борд, премине се през данъците и се стигне до образованието.
Удобното дъно
За жалост нито политиците, нито мнозинството от хората, осъзнават колко неизбежна и спешна е необходимостта от реформите.
Първите следват утъпкания път на прехода. В момента правителството на Пламен Орешарски плаши народа с последствията от управлението на ГЕРБ. Следващата фаза са хвалбите с постигнатото и после идват нови избори и смяна на местата. В управленската програма на премиера липсва цялостна визия за развитието на икономиката, но прозира надеждата, че докато се справя със собствените си проблеми, еврозоната някак ще изтегли и България на повърхността.
А хората вече свикнаха. След 4 години на криза те се приспособиха и вероятно могат да издържат още 15 години така, докато нещата не станат нетърпими. Апатията на населението е и най-голямата заплаха за България.
В този смисъл протестите срещу правителството са нещо много важно, дори то да не подаде оставка. Българските политици трябва да бъдат под натиск всеки ден. И тук не става въпрос за обичайния натиск от влиятелни бизнесмени и лобисти. Избирателите трябва да карат управляващите да чувстват, че властта им не е сигурна, да ги карат да провеждат реформи и да търсят изход от кризата.
В противен случай инвестициите ще продължат да намаляват, БСП и ГЕРБ отново ще си стиснат ръцете след 4 години, а междувременно българската икономика кротко ще си седи на дъното.
Бойчо е прав за едно нещо - думата "реформи" в България се превърна в знак за пълна липса на идея за това каквотрябва да се направи. А трябват не реформи а конкретни действияи конкретни промени. Ама зада стане това, някой първо трябва дае наясно какво иска да направи, а после даимаи куража да го направи. Това, което досега видяхме от българската икономическа политика е, че с пестеливост, ограничаване /до нула ако може / на разходите не става. Обаче сянката на Гърция ни плаши. Самоче американската икономика е форсирана с кредитната система - тя затова е измислена, може и да води до кризи и все пак схемета работи /предполагам че едва ли някой ще тръгне да спори с това/. Китай - дори още повече - скоро четох някъде, че годишно обема на инвестициите им нараства с над 30 % /уау!/.
Прав е автора, и заключенията му са прави, но се свени да каже основното - стига вече десни експерименти - магарето умря. Единственото което ще вдигне икономиката е вътрешния пазар. Затова е необходима радикална лява политика, която да извади парите от банките и да ги насочи към малък бизнес и потребления, чрез данъчна политика и ограничаване на монополите, държавни инвестиции в здраве и образование. По Костовски и по Дянковски - дотук.
Интересно ми е дали хората се замислят защо икономиката толкова се нуждае от ръст, за да не е "на дъното". Не можем ли тази година да произведем (изконсумираме) колкото и миналата без това да води до масови фалити, безработица и всепланетарна депресия. Що за икономика изповядваме, щом нещата са наред единствено и само когато има ръст? Отговорът отчасти е заложен в парите, както повечето хора интуитивно се досещат, но как точно малцина са си правили труда да изследват. Всеки лев в глобалната икономика е взет назаем от някого. Основата на парите е, че централната банка печата, държавата взима директно, чрез банките парите се разпределят към останалите. Без ръст просто няма откъде да дойдат парите за лихвите. Така стои и въпросът с външните инвеститори - една друга повсеместна заблуда родена предполагам някъде в разцвета на строителния балон. Чуждестранните инвеститори няма да ни платят изграждането на инфраструктура, освен ако не им обещаем да си изкарат парите с лихва. Ключът е наистина в парите, но не от тези на заем, с лихви, монополизирани от банките. Тъй като ясно готово решение няма, трябва смелост за да се правят експерименти.
Не беше олигархски финансов министър, който не направи нищо, за да бъде смегчен ударът на световната криза!?!? Не беше ли той един от многото глупаци, дето казваха че ние сма върхът на сладоледа и нас нищо не може ни смути?!?!
Същите тикви сега уж говорят за стимулиране на потреблението. НО, както винаги не уточняват как да стане в условията на перманентна криза-мриза и инфлация. С надуване на цени, данъци-манъци, и замразени (низки и нередовни) заплати няма как да стане. Каквито и експресионизми да правят, ще копаем и под дъното.