Всеки финансов министър има амбицията да бъде запомнен с нещо значимо в управлението на държавните финанси. Настоящият министър на финансите Симеон Дянков също ще опита да остави свой отпечатък.
Неговата инициатива за т.нар. Пакт за финансова стабилност е сериозна заявка за това. Много се изговори по адрес на Пакта след представянето му през февруари тази година. Появиха се и редица предложения за неговото усъвършенстване, като в крайна сметка някои от текстовете претърпяха промяна. Най-общо, посланията на Пакта са: фискална дисциплина, въздържане от прекомерни харчове и запазване на ниските преки данъци.
Пактът за финансова стабилност, или още "фискален борд", както бе определен от някои икономисти, всъщност представлява няколко простички фискални правила, записани в Закона за устройството на държавния бюджет (ЗУДБ) и Конституцията на страната.
С вписването на тези правила във висшия закон и в ЗУДБ правителството изпълни и своя ангажимент по наскоро подписания на ниво ЕС Пакт Евро Плюс. Според последния, страните се задължават да заложат правилата от т.нар. Пакт за стабилност и растеж за бюжетен дефицит до 3% и публичен дълг до 60% в националното си законодателство с цел намаляване на възможността за тяхното нарушаване.
Най-същественото в Пакта за финансова стабилност са предложенията за ограничаване на преразпределителната роля на държавата до 40% от БВП и забраната бюджетният дефицит да надвишава 2% от БВП. Тези фискални правила влизат в сила от началото на 2012 г.
Това вече е сигурно, тъй като в края на юни парламентът прие окончателно измененията в ЗУДБ, където се въвеждат текстовете на споменатите правила. Избраната горна граница за преразпределение не поставя някакво сериозно ограничение пред фискалната политика, а по скоро експлицитно посочва пределa на държавните харчове, съществувал до момента.
Тоест и след 2012 г. правителствата ще имат законово право да събират и харчат приблизително същото количество пари, колкото е харчено и преди тях (средно 40% от БВП). Таванът определено можеше да бъде доста по-надолу, тъй като съществуват множество икономически изследвания, доказващи, че държави с по-ниско преразпределение растат с по-бързи темпове и хората в тях забогатяват по-бързо.
Колкото до разрешения 2% дефицит, целта очевидно е да се покаже, че корективните действия във фискалната ни политика ще започнат преди да светне червената лампа от Брюксел с неговата процедура за прекомерен дефицит. В момента общо 24 държави в ЕС, в т.ч. и България са в такава процедура.
Тежкото състояние, в което се намират не една държава от Евросъюза (Гърция, Ирландия, Испания), е нагледно доказателство за това, че неразумните харчове пораждат дълбоки кризи, от които се излиза бавно и болезнено. В този смисъл, грижата сами да се поправим, без напътствия отвън, е сигнал за фискално отговорно поведение.
Нужна беше обаче повече амбиция при целеполагането. Имаше идеи в закона да бъде записано, че задължение на правителствата е да поддържат балансиран бюджет, а дефицити са позволени само в екстремни ситуации (т.напр. сериозни природни бедствия, войни, икономически кризи). Уви, не се намери достатъчно смелост за възприемане на подобно предложение.
Не толкова сигурно изглежда приемането на втората част от фискалния борд, а именно промените в Конституцията. Те от своя страна предвиждат изменението в размера на преките данъци върху доходите и печалбите или въвеждането на нови да става само с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители.
Същият брой депутати (т.е. 160 души) трябва да разрешават и бюджетен дефицит над 2% от БВП. Прозира желанието на финансовия министър да направи възможно най-трудно повишението на двата плоски данъка - корпоративния и подоходния, които се възприемат от бизнеса изключително позитивно.
По всичко личи обаче, че измененията в Конституцията няма да се случат нито лесно, нито бързо, като става все по-вероятно те да бъдат отложени след местните и президентски избори през есента. Скептицизмът относно полезността и ефективността на фискалните правила е основан на няколко аргумента.
Един от тях е липсата на гъвкавост в краткосрочен план за компенсиране на големи външни смущения, особено такива, които могат да доведат до продължителна и значителна безработица. Подобна критика наскоро изрази и бившият финансов министър Пламен Орешарски.
Според него съчетаването на валутен и фискален борд ще ограничи твърде много гъвкавостта на правителствата. Но ако гъвкавостта означава да харчим над 40% от БВП и да трупаме дефицити, по-добре да минем без нея. Виждаме докъде стигнаха страни като Гърция и Румъния, които години наред управляваха "гъвкаво" своята хазна.
Друг често изтъкван аргумент "против" е, че правителствата могат да поддържат фискална дисциплина и без правила. Това действително е вярно за страни, които десетилетия наред са градили репутация на разумен и предвидим партньор, но в страни, където такава репутация липсва, фискалните правила са силно препоръчителни.
Трети аргумент е, че фискалните правила приканват към злоупотреби с прогнозите и са обречени да бъдат неефективни. Дали действително и у нас ще се случи подобно нещо, можем да кажем едва след като въведем правилата.
Чуждият опит показва, че за сравнително нови пазарни икономики като българската, правилата са силно препоръчителни и необходими. Бързата промяна в движението на капиталите при тези страни, наблюдавано и през настоящата криза, създава значителен фискален стрес за тях. Без адекватни фискални правила, публичните финанси на тези икономики трудно издържат на шоковете.
Много е вероятно в среда без изрични правила дефицитните харчове да ескалират. Най-ефективното средство за тяхното предотвратяване е създаването на деполитизирана рамка за фискална политика, базирана на правила.
1) Процедурата за прекомерен дефицит се задейства в общия случай по отношение на страни, чийто планиран или отчетен бюджетен дефицит превиши 3% от БВП. Съществуват, обаче, и изключения от това правило, като всеки отделен случай се решава от Европейския съвет.
"Дългокрация" - гледайте го! има го, преведен е! Казва много за безочливата лъжа в която тези предатели и престъпници срещу народа и човечеството ни въвеждат!!!
"Дългокрация" - гледайте го! има го, преведен е! Казва много за безочливата лъжа в която тези предатели и престъпници срещу народа и човечеството ни въвеждат!!!
Ало автора, не си плюй на хонорара. Тук се пишат само статии антиГЕРБ.
http://www.youtube.com/watch?v=V0ONZXw855Y Браво, гърците разкриха световната конспирация!
Този човек все пак имал нещо в главата си. Само не разбирам, защо се води по "акъла" на Б.Б. и Цв.Цв.
Хм, след министри като Борисов, Цветанов и Дянков вече не вярвам на това правителство! Вярвам само на дневното положение на нещата, а това положение става все по-лошо! Каквото и да им се иска на (още малко) управляващите! Като се има предвид, че Дянков е американски възпитаник, поставен тук, понеже слушка, изобщо не искам да чувам за идеи, представени от него! Особено такива, които изискват промяна на конституцията! Да не говорим, че толкова много икономисти се противопоставиха на този фискален борд, имаха и аргументи, които никой дори не поиска да чуе! Това е последното управление на ГЕРБавите с такова мнозинство, затова и толкова бързат да забъркат поредната каша - за да може да се вземе още каквото може, без да се съобразяват с други мнения! А автора изобщо да не ги хвали толкова! Вече не е модерно да се пишат хвалебствени статии за разни идеи на ГЕРБ!
Идеята на Дянков е добра и мисля, че му е подсказана отвън - дайте си сметка, че един ден валутният борд ще бъде отменен, рано или късно, на входа на еврозоната, какво правим тогава, ако нямаме фискален по Конституция, изпадаме в ръцете на разни лапачи - в тази страна човек никога не може да има вяра на политиците...
Аз пък подкрепям #9 и #10. Не мога да разбера философията, при която винаги харчиш повече, отколкото печелиш. Консервативен съм, да. Но мисля, че имам поне капка здрав разум.
A аз пък не мога да разбера философията - винаги крадеш колкото можеш, без да гледаш какво става наоколо! И всичко това на гърба на народа! Аман от политици, завършили на запад, и изпълняващи поръчки по чужди интереси! Ако не се крадеше толкова, ако не се правеха какви ли не далавери, ако не се пазеха интереси на фирми, тогава нямаше да се налага да има фискален борд! Това трябва да разбере здравият ти разум!
Отвратително дълго и пълно със скучни експертни изрази. Това дори не е за вестник Капитал.Дори там езика е по-масов и разбираем
Такива приказки обикновено звучат добре, но реалността обикновено много се разминава с приказките. На теория имаме достатъчно данъчни закони, на практика това дето Дянков го говори не е съвсем излишен ход, ако ще вкара в някакви предвидими норми поне прилагането им. Друг е въпроса, че хора, които сума години не са си направили труда да прочетат закона едва ли ще постъпят друго яче с пакта и промените в Конституцията. Така, че аз тая работа я виждам малко като празни приказки, да поне отчасти имат смисъл, но някак си невиждам и намек за стратегия за довеждането им до приложимост, да не говорим, че трябва не просто стратегия а много финна и обмислена такава. 40% преразпределяне от държавата ... много е. При нашите корупционни проблеми това е повече от достатъчно, за да управлява пазара, както е сега. Това трябва да падне под 20% поне за 5, най-добре за 10 години, за да има някакъв шанс да се стартират пазарни механизми (не рестартират, щото не са вървели та да ги рестаритраме). Дори и да игнорираме корупцията, аз не виждам в държавната ни машина ясно изразени способности за стратегическо влияние върху пазара с разпределяното от нея. Дори и при нулева корупция инвестициите ще стават по принципите на харчене на чужди пари и отново ще избутват нагоре не предприемачи разчитащи на свободния пазар, а предприемачи разчитащи на умението си да жонглират с държавата. Всеки знае, че големите риби ядат малките и при такава ситуация пазара ще се владее от субекти с маналитет не на подчинение или експлоатация на пазарните механизми, а събекти със склонност към големи удари и големи проекти. Това допълнително ще проваля дребния бизнес дългосрочно и т.н. Не се обосновавам с цифри, но предполагам, че и други си го мислят - онова дето доста левия ни народ не ще да си каже право в очите - нужен ни е малко шок, сега няма да е смъртоносен като оная прословута шокова терапия дето не се случи, но все пак ще подпали огън под много задници и самата идея за седене на заплата и сърдене на тъпия шеф ще трябва да се забрави от доста глави и може би ще ги подтикне да гледат на труда и уменията си като на стока, както би трябвало да бъде, за да тръгнем напред.
Още като прочетох най-отгоре кой е автора ( Красимир Петкашев, Институт по пазарна икономика) и ми се привидяха убийства . Тва този "Институт " и разни и разнообразни соровско- еврейско-американси троянски коне трябва да се забранят с текст в конституцията ! Нали преди години същите ревяха ,че свободният пазар бил саморегулиращ се ,ама после този пазар като си еба майката и взеха да реват за по- големи и по-надеждни регулации. И какво излиза сега ? Когато можем да крадем стотици милиарди всичко е супер , а после трябват регулации за да не може и други да лапат и да ни ебат майката . Хитро . Петкашев , ибрикчия мазен , що не ходиш да се пързаляш ( да се чете ебеш) някъде ?!
VeryBastard = Very True :d Тъпанарите- поставени лица по-надолу, забелязвате ли, как се опитват да изкарат нещата сложни... все една ние не ги разбираме тия работи с което искат да ни внушат че и ние - четящите не ги разбираме... а то е толкова просто мамка им.... и го разбираме.. и ще го кажем на всеки който иска да го чуе... и така докато за такива малоумници не остане публика, където няма роби там няма и господари... време е икономическата копърка да стане наука на знанието и истината
*наука= акула..
Ла форс, общи приказки и лозунги. Обясни ми като на неспециалист, как в течение на много години, и в криза, и в растеж, ти постоянно ще ръсиш големи суми и за да стимулираш това нежно създание бизнеса... ? На бизнеса му трябва просто добър климат - предвидимо законодателство и правилното и бързото му прилагане (а не тежка бюрокрация, стимулираща корупцията). Това трябва да се оправи при нас, а не да се надпреварвме да приказваме само колки инвестиции ще привлечем, колко пари ще налеем в еди-си-какви програми и т.н. Какво става като има толкова европейски фондове? Колкото по-големи дефицити или резерви се получават, толкова по-големи възможности за злоупотреба има в разградената ни държавица. Както каза МакАлистър - намаляне на ролята на преразпределение на средства от страна на държавата, а както ще добавя и аз - намаляне на самата държава под формата на брой чиновници (за сметка на повишаване на квалификацията и заплащането им и контрола над тях).