Сещате ли се за онзи лаф със забравения чадър? Помолват Уди Алън в един от филмите му да назове свои недостатъци и той започва да мига изненадано в характерния му стил. Нищо не може да се сети завалията, но тогава внезапно му хрумва: понякога си забравям чадъра.
Напълно честен е в изсмуканото си признание: хем грешката формално е лично негова, хем това не би трябвало да е проблем, ако навън не завали, т.е. и времето носи своята отговорност. Това се казва споделен недостатък, а!
Горе-долу по същия начин звучеше вчера и обяснението на премиера Борисов за г-жа Цачева. Тя е негова грешка, защото „не е най-харизматичният, най-харесваният и най-рейтинговият" (очевидно и не най-обидчивият след подобна характеристика) кандидат, но за сметка на това най-подготвеният за президентските задължения. И отговорността за този избор е негова, но само отчасти. Защото тук вина има и избирателят, който не оцени изброените факти и показа поведение на ненавременен дъжд.
Едно не може да се отрече на Борисов, каквото и да мислите за него - умее така да представи личните си грешки, та в крайна сметка да изглеждат общи; грешки, случили се поради невъзможността държавническото решение да направи правилния контакт с неузрелия за него избирател.
Отдавна е усвоил тъжната политическа маневра при проваления ход. Демонстрация на уважение към народа, дори когато очевидно постъпва различно (разбирай „глупаво"). Това се нарича обърнат популизъм: подчиняваш се показно на волята на избирателя, макар да знаеш каква глупост е тя, но нали това е единственият изход от класическия ти популизъм, с който същият този избирател е бил спечелен, а сега го е забравил и заменил за нечий друг.
Ето защо изведнъж референдумът на Слави става приоритет за ГЕРБ; щом това искат хората - ние ще им служим, жалко за неоценените санирани панелки.
Драмата, която Борисов изживява театрално в ефир, обаче е по-дълбока от това очаквано обяснение. Неразбирането явно има по-дълбоки корени. Не само обикновеният избирател, но и самата партия не е могла да осмисли правилно кандидатурата. Предлагала е цели два други варианта, искала е нещо различно от наложеното. Толкова по отношение на вътрешната демокрация в редиците.
В крайна сметка дъждът е завалял не само навън; и отвътре е прокапало. Цачева е била издигната (независимо с какви съображения) противно на вътрешната логика най-добрите да се преборят за номинацията на първичен партиен избор, това ни каза ръководителят. Случил се е par excellence изкуствен подбор, не естествен. И то в политическа структура, подчинена изцяло на принципа на оцеляването само на най-адаптивните и жилавите.
Ето как номинацията е била видимо обречена; гласоподавателят не си пада по този тип селектиране, още по-малко пък самата ГЕРБ. И Борисов би трябвало най-добре да го знае. Кандидатите, които не са си проправили сами пътя към властта, предвалително са загубени в тази среда. Тя е ветровита и дъждовна, направо бурна, пък барабар с всичките си „качества" Цачева е човек, който има нужда да му се държи чадър над главата, каквото и да е времето. По телевизията Борисов си призна недостатъкът, че си го е забравил.
Големият въпрос в крайна сметка не е в наваляната Цецка, а в това дали премиерът изобщо има чадър в задаващия се порой. Защото така малките уди-алъновски недостатъци се превръщат в огромни проблеми, когато времето се промени не според плановете ти. А покривът в ГЕРБ очевидно е започнал да тече въпреки санирането.
