Пепеляшки

Май бях единственият човек, който се зарадва, когато Росен Петров използва ефира на бТВ, за да обяви, че в името на (клета) Майка България, се разделя с многохилядния ефир и отива при Николай Бареков. Защо се зарадвах ли? Намирам го за (не)достоен край за една недостойна журналистика. Нищо лично против Росен Петров. Следя развитието му с дистанционното, други впечатления нямам. Още, когато се опитваше да замества Слави Трифонов в Шоуто на Слави, го намирах за лоша идея. Не че Слави е велик водещ - все път като го гледам се изненадвам отново и отново как човек с толкова ефирен опит може да чете въпросите си по този явен начин. Но Слави е марка.

Всъщност Росен Петров няма вина за всичко, което му се случва в обществен план. Изследователи отдавна са доказали, че единствените хора, които имат реална представа за себе си, спрямо това, което другите хора мислят за тях, са самоубийците и параноиците. Всички останали си се харесваме. И вие, които четете, и аз, която пиша, не правим изключение.

Да направиш от сценарист на вечерно шоу И разузнавач от Симеоново (нали видяхте, че И-то е главно) водещ на политическо предаване е ексцентризъм, но лош. Да откраднеш формата на „Всяка неделя" и телевизионното време на „Всяка неделя" също не е издава творческа мощ. Ако се ориентирам правилно в градацията, вече сме на ниво

лош вкус на четвърта степен.

Честно да ви кажа, носът на Росен Петров ми беше най-малкият проблем в неговите предавания, въпреки че сте прави - има една естетическа граница, която ако се мине започва да става проблем за зрителя - дори и подсъзнателен. Месеци наред коментарите в социалните медии - при появата на Петров в ефир, не бяха за гостите му, а за носа му: „Какво му е на носа?", „Абе защо изглежда така" и прочие.

Факт е, че телевизията е наполовина визия, но в случая се опитваме да говорим за журналистика. Та, в този ред на мисли, на разузнавача първа степен Петров мястото му не беше на телевизионния екран. Не че е бил манипулативен или поръчков - не твърдя това.

Единственото, в което може да бъде обвинен, е, че му е било безкрайно скучно и безразлично всичко, което прави и че - на жаргона на журналистиката - е „изхабил" дузина високи топки, които са му гостували в предаването. Може би единствената рубрика, в която Росен Петров имаше професионален интерес, е „Операция Слава".

Екранът често е като рентген.

Забравяме обаче много важен детайл. Тази рубрика беше солидно (над)финансирана от правителството на Сергей Станишев. По информация, която излезе в медиите, след падането от власт на тройната коалиция, „Дрийм тийм продакшън" (продуцент на „Нека говорят") са субсидирани с 1 млн. 700 000 лв. за производство на 12 серийна патриотична телевизионна поредица. На печелившите честито, както се казва.

Това сигурно обяснява мекият тон на водещия към част от гостите му, но нищо не обяснява цената, която данъкоплатците са платили. Това е друга тема.

Сам по себе си Росен Петров не беше проблемът на българската журналистика. Или ако е бил, той е бил, не защото е използвал предаването си като входна врата към политиката или е злоупотребил с 15 минути праймтайм, в които се е прегърнал с Бареков, а защото не му е било там място. Проблемът е, че тя горката, българската журналистика, няма грам имунитет срещу външни зарази и инфекции. Напълно е пропусклива за всякакви ченгета, разузнавачи, некомпетени и психически неустойчиви хора. И катастрофирали политици. Нарочно ги отделям в отделно изречение, смятам, че заслужават повече внимание.

Помните ли сегашната евромайка, бивша телевизионна водеща Калина Крумова. В предишния парламент тя страдаше от

пълно раздвоение на личността.

Рано сутрин беше коректив на властта по Нова телевизия (същата власт, към която беше пренасочила партийната си субсидия на независим депутат, която по онова време още следваше джоба на депутата, без значение от промяната в политическата му принадлежност).

След ефир влизаше в ролята на законотворец. И така до следващата сутрин - пепеляшка.

Нали не очаквате и от Емил Кошлуков - от ефира на ТВ7, да ви разкаже защо Булгартабак не стана собственост на стратегически инвеститор като British American Tabaco, а на неизвестно физическо лице, пожелало анонимност.

Аз обаче мисля да ви кажа: защото тогавашните отцепници от НДСВ, предвождани от Кошлуков, в съвместна операция с ДПС, скроиха шапката на Лидия Шулева и царя, „уволниха" председателя на парламента Огнян Герджиков и за малко да уволнят и самия цар, който обаче бързо се усети и изтъргува Булгартабак срещу оставането си във властта и един министерски пост за Мирослав Севлиевски (енергетиката, разбира се, не образованието или спорта).

И Любен Дилов-Син, който разбирам, че се е присъединил към Николай Бареков, също има много неща да не ви разказва от ефира. Между другото, Дилов и Росен Петров са бивши съдружници, което е хубав образ за това, което се случва в България без цензура.

Не знам дали е случайност, че тези хора са с Бареков или гравитират около Бареков. Всъщност, знам, но не виждам смисъл да отделяме време на очевидности.

Имената нямат никакво значение,

защото, както казах в началото, този разговор не е личен, а е принципен.

В нормалния бизнес, като си работил на висока позиция и напуснеш, след това нямаш право определено време да се занимаваш с конкурентна дейност. Журналистиката и политиката са двете възможно най-конкуриращи се дейности - те се конкурират за истината, и никак не е удобно да се скача от единия стол на другия или да се седи в разкрачено положение.