Месец преди да навърши 80 години, първият демократичен президент Желю Желев си отиде внезапно и бе единодушно провъзгласен от политическата класа за истински обединител на нацията, рядка порода скромен политик, разчитащ на компромиса и протегнатите ръце.
Той е легенда за демокрацията и 25-годишния преход, ето с какво ще го запомним.
Книгата "Фашизмът"
Изследването на тоталитарните режими в Германия, Италия и Испания във "Фашизмът" е най-емблематичният труд на Желю Желев.
Желев завършва произведението си още през 1967 г. под заглавие „Тоталитарната държава". Нито едно издателство обаче не желае да публикува научния му труд. Ръкописът обаче се разпространява като "самиздат" сред интелектуалци с огромен успех.
През 1982 г. "Фашизмът" е издаден, но 3 седмици след пускането му по книжарниците е изтеглен заради ясната аналогия между фашистката и комунистическата тоталитарна държава.
В текста си Желев изследва всички характеристики на тоталитарната държава - срастването между партията и държавата, тоталното обхващане на населението в организиран политически живот, култът към националния водач, тоталният шпионаж, изолацията на държавата, и др.
Въпреки че в книгата няма пряка критика срещу комунистическата държавна система, текстът е приет като заплаха за социалистическия строй.
Македония
Желю Желев е може би единственият българин, удостоен с най-високите държавни отличия на Македония и възприеман широко като „голям приятел на Скопие".
На 15 януари 1992 г. България става първата държава в света, която признава суверенитета и независимостта на Република Македония, както и на Хърватия, Словения и Босна и Херцеговина. Това е смел и изпреварващ ход във външната политика на България, каквито в следващите години рядко ще намерим.
Най-големият привърженик е именно Желю Желев, според когото София на практика е предотвратила нова Балканска война при разпадането на Югославия.
Той ще повтаря този отговор многократно, когато го питат защо България не е изтъргувала признаването на Македония - например, срещу отказ от исторически претенции и спиране на асимилацията на хората с българско самосъзнание.
По-късно Желев разказва как е разговарял с лидерите на Русия и Турция - Борис Елцин и Сюлейман Демирел, за да ги убеди да признаят бившата югорепублика.
Първият демократично избран президент е убеден, че мирът в региона може да се постигне в рамките на Европейския съюз и НАТО, затова защитава идеята балканските държави максимално бързо да бъдат приети - и да не им се пречи.
Закуската с Франсоа Митеран
1989 година, раждането на демокрацията и смъртта на комунизма, започва със знаково посещение на френския президент Франсоа Митеран. На 20 януари той кани на работна закуска в посолството 12 интелектуалци и лидери на опозицията.
Това са поетесата Блага Димитрова, дисидентът Желю Желев, проф. Николай Василев, Радой Ралин, Копринка Червенкова, академик Алексей Шелудко, Стефан Продев, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн и Светлин Русев.
Българските медии, все още подчинени на БКП, игнорират срещата, но за западните анализатори се случва не просто запознаване с инакомислещите в България, но и първа стъпка към тяхното легитимиране като алтернатива на изпадналия в изолация режим на Тодор Живков.
Боянските ливади
Историческата пресконференция на Желю Желев в градините на президентската резиденция, с която се слага началото на края на правителството на Филип Димитров.
Кабинетът идва на власт след тежки избори, при които СДС печели с минимална преднина от 1% пред БСП - "с малко, но завинаги". Димитров е принуден да управлява в условията на парламентарно малцинство в 3-партиен парламент, с подкрепа от "балансьора" - ДПС.
Дни преди началото на новия политически сезон - на 30 август 1992 - президентът Желев събира журналистите на Боянските ливади и обвинява Димитров, че се е изолирал и е обявил война на всички.
Дни след събитието започва разцепление в парламентарната група на СДС. Първи се отделят 23-ма народни представители, привърженици на Желев. Малко по-късно се отцепва още една група, начело с Димитър Луджев. Председателят на Народното сърбание Стефан Савов е свален. Последният удар по кабинета е т.нар. "Македонска афера", при която тогавашният шеф на НРС Бриго Аспарухов (назначен от Желев) обвинява съветник на премиера в нарушаване на югоембаргото.
Два месеца след Боянските ливади премиерът Филип Димитров решава да поиска вот на доверие от Народното събрание. Вотът е отхвърлен с помощта на ДПС и Димитров подава оставка.
"Боянски ливади" става нарицателно за конфликта между президента и правителството, довел до провала на първото правителство на СДС и сложил началото на тежка политическа криза, благодарение на която ДПС затвърждава позициите си на "незаобиколим фактор".
Никога няма да забравя , как унижи Блага Димитрова и я принуди да подаде оставка като вицепрезидент , а след това дори нямаше доблестта да и отдаде последна почит на погребението.Желев си беше дребен и по ръст , и по манталитет , и по морал.
Както се казва: контра! Филип Димитров беше едно недоразумение на поста министър председател. Само един глупак би се изцепил при тогавашното разпределение на силите в парламента сам да поиска вот на доверие на своето правителство. И това беше причината да падне правителството на СДС. Колкото до Желю Желев, той си има място в най-новата история на България и какво мислят този и онзи за него, особено в деня, когато се разделяме с него, не е от значение.
Аз ще го запомня с израза: - Недейте сега така ! Употребяван многократно при опити да усмири спорещи хора.