Цачева vs. Радев: Най-после чудото се случи

Най-после чудото се случи: Цецка Цачева и Румен Радев излязоха в първия си президентски дебат.

Първа среща лице в лице, първа размяна на реплики, първа възможност за избирателите да видят в действие двамата кандидати с най-голям шанс да бъдат "Петият президент", както бТВ сполучливо бяха озаглавили предаването.

Добрата новина? Самият факт, че дебатът се състоя.

Нищо, че се излъчи с обща продължителност от 50 минути в сутрешния блок на Антон Хекимян, когато повечето активни, работещи и заинтересовани от политика граждани не биха имали възможност да го проследят на живо.

Във всеки случай този дебат трябва да се види - както от партийните симпатизанти, така и от колебаещите се избиратели. Много е вероятно да се изненадате от разликата между предварителните очаквания и реалното представяне на Цачева и Радев.

Цецка Цачева влезе в дебата от позицията си на добре известна политическа фигура, с дълъг медиен опит и рефлекс да реагира на значително по-остри политически атаки - благодарение на 5-годишния си стаж като председател на Народното събрание.

Като кандидат с преднина от близо 8 процента, тя имаше психологическо предимство пред Радев (друг е въпросът дали се възползва от него).

Очевидно си беше "написала домашното" по теми като бежанската криза и споразумението между ЕС и Турция за реадмисия на нелегални имигранти, при това успя да вземе точка от Румен Радев, като го принуди да потвърди, че подкрепя "абсолютно" външната политика на българското правителство по отношение на Турция.

Най-големият плюс на Румен Радев е, че удържа без големи гафове първия си истински политически дебат.

Беше добре подготвен по въпросите, свързани с армията и националната сигурност, възползва се от слабостите в политиката на ГЕРБ - от акцента върху несправянето на МВР с каналите на трафиканти на хора до вметката "Не приемам г-н Местан да бъде посредникът между Турция и България".

Показа, че може да мисли бързо и да реагира сравнително адекватно "извън сценария", улови най-сериозните гафове на Цецка Цачева и ги изведе достатъчно ясно на преден план (включително за опита й да оправдае членството си в БКП с "младежко увлечение").

Очевидно Румен Радев нямаше никакви намерения да води остър дебат с Цецка Цачева. Докато тя се опитваше да го уязви чрез контравъпроси, той си позволяваше да повтаря нейните тези и да я поздравява за "разумните позиции".

Стратегията беше съвсем различна - целта му беше да атакува политиката на Бойко Борисов в задочен спор.

Гафовете на Цецка Цачева

Дали заради прекалена предпазливост, дали заради слаба подготовка, Цачева така и не си позволи да излезе от калъпа на заучените фрази за "активната балансирана външна политика", "европейската солидарност", "мостовете между граждани и институции" и т.н.

В същото време, не успя да извади дебата извън коловоза "всички срещу ГЕРБ".

Цачева стоеше в постоянна отбранителна позиция - в ролята на човека, принуден да защитава всички непопулярни решения на партията си (от екстрадицията на турските бегълци до абсурдните промени на Изборния кодекс).

Опита се да атакува Радев заради мълчанието му по проблемите на армията в мандата на Пламен Орешарски - но вместо да вземе предимство, допусна контраатака.

На въпроса на Радев защо цената на оградата по границата с Турция се е увеличила в пъти в сравнение с 2013 г. (в момента достига стойности от близо 1 млн. лв. на километър) - Цачева така и не намери по-адекватен отговор от "Гаранцията за сигурността на гражданите ще получи такива ресурси, каквито е необходимо".

Най-големият й гаф беше изтърваната реплика, че "Националният интерес на държавата стои преди защитата на отделните права" в отговор на въпроса защо МВР върна на Турция 7 бегълци, без да ги предаде на съд и без да информира обществеността за казуса.

Подобно твърдение от страна на кандидат за президент, разчитащ на подкрепа сред широката дясна, либерална, градска електорална база, е сериозен проблем. Още повече - когато тя се постави в контекста на скандалите с масовите злоупотреби със СРС по време на първия мандат на ГЕРБ и тежкият проблем със зависимостите на службите за сигурност от частни икономически и политически влияния.

Слаб момент за Цачева беше и опитът й да защити спорните промени в Изборния кодекс от юни 2016 г. с обяснението, че "нашата толерантност (на ГЕРБ) към партньорите" била причината за ограничението на изборните секции в чужбина и на противоконституционния текст за преброяването на гласовете от квадратчето "Не подкрепям никого".

Самият факт, че Цачева продължава да говори в 1 л., мн.ч., когато коментира партийната политика на ГЕРБ, не й прави услуга в предизборната кампания.

Гафовете на Румен Радев

За широката аудитория Румен Радев е напълно непознат и непредсказуем кандидат, около чиято мотивация да се включи внезапно в политическия живот има прекалено много съмнения.

На теория, Радев би трябвало да се позиционира като "ляво-патриотична" алтернатива на ГЕРБ, без да гони потенциални избиратели от центъра и дясното, както и да не допуска да бъде щампован като "евразийски" генерал.

На екрана обаче се видя човек, който едновременно декларира подкрепа за геополитическата ориентация на страната, и в същото време открито защитава проруски тези.

Радев отказа да се разграничи от начина, по който Крим беше анексиран от Русия, като даде да се разбере, че по-скоро приема референдума от март 2014 г. за легитимен израз на "самоопределението" на местното население.

Официалната държавна позиция на България по този казус (приета на Консултативен съвет по национална сигурност в президентството, впрочем) е напълно различна - така и не стана ясно дали Радев ще работи в синхрон с МВнР по един от ключовите проблеми на външната политика.

Изявлението му, че "еврофилията не означава русофобия" също звучеше твърде неуместно на фона на проваления през 2014 г. опит на БСП да прокара строителството на газопровода "Южен поток" на всяка цена, въпреки изричните предупреждения от ЕК за нарушаването на Третия енергиен пакет.

Нямаше и реакция от страна на Радев по въпроса за ултиматума на Владимир Путин към НАТО за ограничаване на чуждестранното военно присъствие в новите страни-членки, включително в България.

Най-слабият момент в представянето му беше резкият отказ да коментира въпросите за финансирането на кампанията му ("Има си щаб, обърнете се към него").

Впечатлението, което Румен Радев остави, беше за човек, който говори с ударни и декларативни фрази, свикнал да дава разпореждания, а не обяснения - манталитет, наследен от кариерата в армията, който обаче трудно може да се съвместява с очакванията за отчетност и адекватно публично поведение на държавния глава.

Истината е, че сериозно лично противопоставяне между двамата кандидати нямаше - за добро или за лошо.

Цецка Цачева спореше с несъществуващата заплаха за излизане на България от НАТО и ЕС, Радев се държеше като кандидат за министър-председател в дебат за парламентарни избори.

И двамата бяха прекалено предпазливи, за да не допуснат фатална грешка преди очаквания балотаж с неясен край.

Водещият на дебата Антон Хекимян предпочете да действа като разпределител, вместо като активен участник в разговора.

Цецка Цачева двукратно подаде "топката" с твърдението си, че България трябва да се включи в общата европейска армия - тема, която не е обсъждана нито в парламента, нито в общественото пространство. Реакция не последва нито от противника й, нито от водещия.

Дебатът имаше добро темпо, но не се отлепи от повърхността и клишираното говорене. Живото доказателство, че изкуството на политическия спор отдавна е забравено.

И все пак - ако сте пропуснали "Петият президент", задължително го вижте.

Не само защото не е сигурно дали ще има повторение на "дербито" до 6 ноември. А и защото е твърде вероятно един от двамата участници в разговора да "олицетворява единството на нацията" през следващите 5 години.